Десислава Атанасова е юрист по професия, председател на Комисията по здравеопазване в 41-то Народно събрание. По време на летния си отпуск тя се съгласи да отговори на няколко кратки въпроса на Zdrave.net.

Що е то лобизъм, г-жо Атанасова? И наистина ли лобизъм е равно на корупция, както се смята у нас?

Напоследък доста често се използват от колеги от други парламентарни групи от трибуната на Народното събрание, когато изразяват мнение за текст от закон или за цял законопроект, думите „лобистки” и „скандален”. Предполагам, че се досещате за кого говоря. Така или иначе, за тази колега това изказване стана емблематично. Всъщност, действително може би в 20-годишния преход са се наблюдавали някакви подобни тенденции. Според мен сега трябва да говорим дали сме готови за цялостен законопроект за лобизма, дали неуспешните опити в предишните парламенти за приемането на такъв закон отново ще се повторят, и какви точно обществени отношения ще урежда той. Така или иначе, съгласно нашето законодателство терминът „лобист”, ако мога така да го нарека, не е уреден. Всъщност това в никакъв случай не е някаква обидна, лоша или скандална дума. Напротив – в по-голямата част от европейските държави и особено в САЩ е законодателно уредено, доколкото знам има и регистри, в които се попълва именно кой за какво лобира, каква професионална или частна организация и фондация представлява, с кого се среща и т.н.

Какво представлява лобизмът в български условия обаче?

Ако се сещате, когато аз станах председател на Комисията по здравеопазване, ваша колега от друга медия написа една статия, първата за мен, която беше озаглавена „Ловец на лобистки текстове”. Това ме провокира да се замисля и може би фактът, че съм юрист и че заех тази длъжност след един скандал ме натовари с твърде много очаквания – да не допускам изобщо да се прокрадват или промъкват корпоративни, частни и всякакви други интереси. Мога да кажа, че вече повече от година в комисията и в Народното събрание няма внесен законопроект и не са обсъждани текстове, които да защитават конкретни лобистки интереси или да има текстове, зад чиито думи да са прикрити такива. Много съм внимателна, разчитам, разбира се, и на помощта на колегите си. Коства ми огромни усилия да чета абсолютно всичко и да се запознавам с цялата нормативна база, но се надявам, че засега успявам да запазя именно законопроектите в сферата на здравеопазването от такива частни корпоративни интереси.

Законодателната дейност в здравеопазването обаче сякаш се позабави. До каква степен според вас е възможно това да се дължи именно на интереси на определени групи, каквото мнение изрази преди време здравният министър?

Не знам какво е имал предвид здравният министър. По принцип е безспорно, че сферата на здравеопазването е доста консервативна и засяга цялото ни общество. Когато се правят промени, хубаво е те да бъдат дискутирани с огромен кръг от обществото. Всъщност, може би очакванията на хората са твърде големи за думата реформа в здравеопазването, защото реформата вече години наред уж е започнала, но така или иначе май нямаме кой знае каква удовлетвореност от системата, от качеството на медицинските грижи. Напротив – всеки ден медии ни посочват примери за некомпетентност или за недотам коректни отношения на пациенти към лекари. Тази сутрин дори темата на един сутрешен блок беше такава – война между лекари и пациенти. Аз не мога да твърдя дали наистина има такава съпротива от страна на работещите в системата тя да не се променя, или от кръгове около нея, както твърди министърът на здравеопазването. Аз мисля, че всяка разумна промяна, която е в полза на обществото и би допринесла на хората да е осигурено качествено и достъпно здравеопазване, ще се приеме. Без значение, че може би в даден момент ще е необходимо да се правят сериозни крачки в някоя посока.

zdrave.net