У нас вече има обществена нагласа в подкрепа на рационалната антибиотична политика, но няма реакция срещу самолечението с природни продукти и липсата на контрол над качеството им

 „Всеки ден поне двама-трима души от опашката ми подават през гишето изрезка от вестник или списание и ме питат какво мисля за някакъв нов билков продукт, най-често комбинация. Когато им отговоря, че не мога да приема за верни твърденията в рекламата, ме упрекват, че не съм в час с новостите и не поддържам нивото си - истината била не в химията, а в завръщането към природата…”, споделя управител на столична аптека, като бърза да уточни, че консултантите с вестник в ръка се увеличават с всеки изминал ден. Хора от различни възрасти и професии, с различен социален статус, вкусове и интереси все по-често търсят алогични според професионалистите решения в полза на своето здраве и здравето на близките си. По наблюдения на собственици на големи аптеки в последните 1-2 години се задържа тенденцията оборотът от хранителни добавки да надвишава приблизително 1,5 пъти оборота от ОТС-продукти и около 2 пъти – оборота от медикаменти, изписвани с реимбурсация от здравната каса. По данни на търговци на едро темповете на нарастване на този пазар са около 30% годишно, което показва, че български и чуждестранни производители активно се възползват от уведомителния режим, който дава изключително добри възможности за бързо и практически безконтролно въвеждане и реализация на продукти с лечебен ефект, за който има много повече твърдения, отколкото  доказателства. При това без нито лев, докато регистрирането на лекарство струва общо към 200 000 лв. Така у нас приблизителният брой на хранителните добавки вероятно вече надхвърля 2000, а през последните години според познавачи в бранша се наблюдава

процес на интензивна пререгистрация на фитомедикаменти като хранителни добавки

по облекчения режим на Наредба 47. Твърди се, че причината е  влязлата наскоро в сила (на 1 май) евродиректива, според която билкови лекарства без лиценз няма да могат да се продават в аптеки. Което означава, че за изминалия 7-годишен гратисен период до влизането в сила на евродирективата всички, които са могли да използват либералното българско законодателство, са го направили. По тази причина лекарства на растителна основа вече почти няма, за сметка на това пък пазарът ни е свръхнаситен с всевъзможни моно- и комбинирани добавки, чиято употреба е напълно безпрепятствена и безконтролна.

Дали обаче това означава, че има гаранции за потребителите, за фармацевтите, които ги отпускат и за лекарите, които в крайна сметка носят отговорност за пациентите си? Когато търсим отговора на този въпрос не можем да не започнем от

цяла поредица от парадокси, които продължават с години,

но засега нищо не подсказва, че някоя институция е обърнала внимание на съществуването им или има намерение да реагира по съответния начин. Така например в момента продуктите с активна съставка екстракт от Гинкго билоба, регистрирани като лекарства у нас се броят на пръстите на едната ръка. В кратката характеристика, която е неразделна част от регистрационната им документация, ясно е посочено, че те не трябва да се прилагат при пациенти с кръвоизливи, както и при пациенти, приемащи ацетилсалицилова киселина или антикоагуланти. Подобна информация не присъства при продукти с Гинкго билоба, дори със значително по-висока концентрация на активното вещество, които  са регистрирани само като хранителни добавки. Тяхното качество по тази причина не се контролира, а те се продават напълно свободно.

Навярно не са много онези, които знаят, че валериановата тинктура е регистрирана като лекарство, има още 1-2 таблетирани валерианови продукта по същия режим. Десетки са обаче валериановите таблетки и капсули, които присъстват на пазара като хранителни добавки.    
Не по-малко любопитен е примерът с продукти, съдържащи екстракт от жълт кантарион. В няколко европейски държави те се отпускат само по лекарско предписание. У нас обаче не се третират като лекарство, а само като добавка към храната, независимо, че произволната им употреба крие определени рискове, които са добре известни на специалистите. Парадоксална е и ситуацията с екстрактите от растението аристолохия, познато в народната медицина като „вълча ябълка”. В Европа и САЩ употребата на аристолохията е под забрана, тъй като може да доведе до сериозни увреждания на бъбреците. У нас обаче могат да се намерят китайски продукти за отслабване, в чийто състав е включена и тази билка.

Друг често цитиран в професионалните среди пример, този път отнасящ се за продукти с нерастителен произход, са мелатониновите препарати. Единственият регистриран у нас медикамент е на реномиран световноизвестен производител на лекарства и съдържа 2 мг мелатонин, а фирмата коректно посочва противопоказания за употребата му – автоимунни заболявания, чернодробни и бъбречни увреждания. Не така стои обаче въпросът за повече от 10 хранителни добавки мелатонин, сред които има и такава със съдържание на хормона 5 мг, т.е. 2,5 пъти повече отколкото в лекарството. 

Най-вероятно още много примери могат да бъдат цитирани в този ред на разсъждения. И те, за жалост не са единственият повод за безпокойство –

не по-малко странни процеси се наблюдават и при рекламата на тези продукти.

Тя е напълно свободна от контрол - теоретично такъв може да се приложи само по отношение на етикетите на добавките. Медийни експерти неотдавна оповестиха резултати от наблюдение, според които около 40% от рекламната площ във високотиражните издания се падат на храни и хранителни добавки, като текстовете изобилстват от по-ясни или по-завоалирани формулировки на здравни претенции. Тенденция към увеличение се забелязва и във външната реклама, както и в регионалните издания. Най-голям обаче е делът й в безплатните вестници, където в отделни случаи тя може да достигне до 70% от общата площ на изданието.     

Така се формират  определени потребителски нагласи, оформят се модни тенденции, които бързо отшумяват и на тяхно място се появяват други, после и те отмират, за да се появят нови. Дългогодишни фармацевти споделят, че винаги има „хит на сезона” и убедено прогнозират, че сега навлизаме в „африкански период” – не само защото идват летните жеги, а защото през последните седмици в редица издания са зачестили рекламите на продукти от билки, виреещи на горещия  континент, които, според публикациите могат да се използват като ефикасно средство при бактериални инфекции, в частност Ешерихия коли (защо ли точно сега?) и срещу гъбични заболявания, причинени от Кандида. „Азиатският период” е вече отминал, известен спад в търсенето се наблюдава и при традиционните средства от индианската медицина – те са били на мода през миналото лято. Постоянен остава интересът към продуктите, претендиращи за благоприятен ефект върху имунната система (те са и най-многобройни) , временно е затишието в търсенето на традиционни български билкови продукти с риган, босилек, бял равнец и мащерка…Така днес никой не оспорва, че самолечението се разпространява със заплашителни темпове, при това на фона на смайващото безразличие на институциите. И ако все пак в последно време ставаме свидетели на няколко навременни и напълно адекватни публични кампании, насочени срещу неоправданата употреба на антибиотици, в подкрепа на информираното използване на средствата за спешна орална контрацепция или срещу рекламата на цигари, то не можем да не признаем, че опасният хаос при хранителните добавки продължава да съществува и дори да се задълбочава. Няма две мнения, че критика за това търпи на първо място здравното ведомство, не по-малко укоримо обаче е мълчанието на двете съсловни организации – БЛС и Българския фармацевтичен съюз, защото мнението на професионалистите в една демократична държава би трябвало да бъде водещо, когато се търсят най-добрите решения в полза на обществото. Реалистичен анализ на състоянието и тенденциите в тази сфера засега липсва, липсва и диалог на експертно ниво. И като цяло изглежда че никой не желае да поеме инициативата за промени в нормативната уредба, които биха направили този пазар по-сигурен за потребителите, а и за медицинските професионалисти, които носят отговорност за здравето на пациентите.

Кой ще поеме инициативата?     

 zdrave.net