Лекарствена терапия трябва да бъде назначавана по медицински показания, а не по административни критерии, категорични са лекари и пациенти

Възможно е още в най-близко време пациенти с хронична бъбречна недостатъчност и назначена еритропоетинова терапия поради анемия да бъдат принудени да я променят, но не по преценка на лекуващите лекари, а поради административна принуда. За това алармираха на пресконференция днес от Федерация „Български пациентски форум” и Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания и приятели. Ситуацията е породена от факта, че при сега действащата нормативна уредба дългодействащите и краткодействащите еритропоетини са поставени в една и съща група на позитивния лекарствен списък, като в него преди време е бил включен и нов биоподобен продукт с краткосрочно действие и много ниска цена. Това означава, че НЗОК занапред ще може да заплаща само най-евтиния медикамент, което ще постави на карта съдбата на близо 1800 болни в предиализен стадий и около 2900-3000 пациенти на хемодиализа, лекувани до този момент пълноценно с дългодействащи еритропоетини, поясни доц. Борис Богов, началник на Клиника по нефрология към УМБАЛ „Александровска”.

Абсолютно неприемливо е от медицинска гледна точка да се допуска промяна в терапията на тези пациенти, тъй като всяко лечение е строго индивидуализирано и преценено от нас като специалисти, допълни думите му проф. Емил Паскалев, началник Клиника по нефрология и трансплантация към УМБАЛ „Александровска”.

Двамата нефролози бяха категорични, че от фармакоикономическа гледна точка лечението с краткодействащи еритропоетини не е по-евтино, преценено в дългосрочен план. Рязкото преминаване от единия вид терапия към другия крие огромни рискове за болния, а драстичната разлика в цените на двете групи еритропоетини със сигурност означава, че много болни няма да могат да си позволят доплащане и ще се влошат рязко за съвсем кратко време, посочи доц. Богов. Той припомни още, че дългодействащите еритропоетини се прилагат инжекционно 12 пъти в годината, за разлика от краткодействащите, които се инжектират 3-4 пъти седмично и предизвикват сериозни колебания в най-важните показатели, характерни за динамиката на болестта. При некачествено лекуваните пациенти по-често настъпват сериозни и дори фатални инциденти, което означава непрекъснати рехоспитализации и много повече разходи за овладяване на тежки усложнения от страна на сърдечно-съдовата система, изтъкна проф. Паскалев. В допълнение към тези факти той изтъкна, че нито у нас, нито по света има достатъчно натрупан клиничен опит в прилагането на биоподобни еритропоетини, което носи допълнителен риск за недостатъчно добър ефект от лечението.

Досегашните контакти с министър Десислава Атанасова, зам.-министър Минчо Вичев и председателката на Парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова ни дават оптимизъм, че такъв срив няма да бъде допуснат, единодушни бяха представителите на пациентските организации и специалистите нефролози, които декларираха, че до този момент са срещали и срещат пълно разбиране в МЗ и Парламентарната здравна комисия.  Лекари и пациенти отправиха апел към Комисията по цени и реимбурсиране да приеме решение за разделянето на еритропетините на отделни групи в позитивния лекарствения списък, което е най-важната стъпка, гарантираща нормално изписване на еритропоетинова терапия по медицински показания. Заседанието на комисията е насрочено за сряда, 11 юли, съобщи председателят на Федерация „Български пациентски форум” и секретар на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания и приятели Иван Димитров.

zdrave.net