Ваксиналният обхват с противогрипни ваксини у нас прогресивно намалява и през последния сезон е достигнал рекордно ниското ниво от 3%. Това е с 2% по-ниско дори спрямо миналата година, алармираха днес епидемиолози по време на Националния форум „Грип 2011”, организиран от Съюза на българските медицински специалисти. По този показател единствено Индия, Китай и африканските страни се намират по-назад от България в класацията, посочиха те. За сравнение те посочиха САЩ, където се ваксинира над 60% от населението, а в развитите държави в ЕС и Русия - между 20%и 40%.
„Финансови стимули за личните лекари, реимбурсация на ваксините и достъп на всички граждани до сериозна, широкообхватна и позитивна информационна кампания за ползата от ваксинирането – съчетаването на тези три фактора са условието, върху което трябва да се гради ваксинационната политика на държавата, ако искаме да имаме напредък”, подчерта зам.-председателят на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване д-р Валери Цеков. Той спря вниманието си на няколко пренебрегвани факта, които често остават встрани от общественото внимание. Непреките разходи са основната част от общите разходи, свързани със сезонния грип, като в развитите държави (Германия, Франция и САЩ) вече достигат размери от порядъка на 80%-90%. Същевременно се изразходват огромни суми за антибиотично лечение на най-честите усложнения на грипното заболяване – отит на средното ухо, инфекции на горните дихателни пътища и пневмонии. „Много държави вече осъзнават острата необходимост от бързо овладяване на тези процеси и предприемат конкретни мерки при изграждането на националните си политики”, подчерта още д-р Цеков и припомни, че реимбурсация на ваксините вече има в повече от 50 страни, което означава, че те намират това вложение за целесъобразно и икономически оправдано.
„Незадоволителна е регистрацията на поставените ваксини – за миналата година са били регистрирани едва 32 000 апликации при 250 000 дози, получили разрешение за употреба”, посочи националният консултант по епидемиология проф. Мира Кожухарова. Според нея независимо от факта, че съществува отделна наредба за имунизациите от 2005 г., все още сме далеч от модерната регулация, на която трябва да стъпи националната ни проимунизационна политика. В тази област ни е необходим първоначален анализ на ситуацията, определяне на целевите групи по възраст и наличие на определени хронични заболявания, добра комуникация и действаща мрежа за редовен обмен на данни.
Твърде често се надценяват опасностите от алергия след ваксиниране, посочи доц. Тодор Попов от Клиничния център по алергология при МУ – София. Той заяви, че в световната практика има утвърден алгоритъм на поведение – всички пациенти със съмнение за алергия към ваксини или техните компоненти се консултират предварително с алерголог, при по-голямата част от тях след преценка се провежда десенсибилизация и след това се ваксинират, болните с алергия към яйца се ваксинират под наблюдението на специалист в лечебно заведение, което позволява бърза и адекватна намеса в случай на анафилактична реакция. Доц. Попов информира, че е предстоящо издаването на ръководство за превенция и лечение на странични ефекти, свързани с имунопрофилактиката, което отразява най-добрия световен опит в тази област.
Експертните препоръки на специалистите, участващи във форума ще бъдат обобщени и представени като предложение в парламентарната здравна комисия, МЗ и НЗОК, увериха организаторите от Съюза на българските медицински специалисти. Те се надяват в близко време страната ни да има и национален план за действие в тази област.
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.