„Здравната каса се е превърнала в министерство в министерството. Тя отдавна е държава в държавата в областта на здравеопазването. Като съсредоточи в ръцете си такъв огромен властови ресурс, тази система не можеше да не стигне до такова самовластие. Причината е, че практически НЗОК се изживява като независима съдебна система. Колкото полза има от промените в съдебната система, толкова полза има и в опитите на държавата да се намеси в управлението на касата.” Това казва в интервю за „Атака” депутатката от едноименната партия и член на парламентарната здравна комисия Цвета Георгиева. По думите й касата държи много пари, разполага с тях както намери за добре и не се вслушва в никакви препоръки. Според Георгиева „патовата ситуация в момента” няма да се промени, докато НЗОК е монополист, докато здравноосигурителната система се прави, без да се смята кой колко внася за осигуровка, а всички получаваме еднакво като лечение.
Във връзка с взаимоотношенията между МЗ и здравната каса народната представителка заявява още: „Говорим за единоборство между две мега системи. А всъщност трябва да е само една и това е Министерство на здравеопазването. То не може да има опонент в лицето на НЗОК.”
Според „Атака” трябва да има пакет от услуги, който да се покрива от касата и да е еднакъв за всички, а над него да се получава допълнителна услуга според това кой колко е внесъл в системата, обяснява депутатката.
Цвета Георгиева смята, че трябва да има промяна и в аптечната система. „В момента тя е търговска система, а трябва да се превърне в медицинска услуга. Предлагането на лекарства да не бъде продажба и търговия, а медицинска услуга, консултация, дейността на аптекаря е да обслужва своя пациент. Когато е пациент с рецепта, той има нужда от консултацията на аптекаря, който вижда какво пише в тази рецепта, защото е учил години наред, може да каже дали това лекарство е най-доброто. Аптекарят фармацевт знае повече за лекарствата, отколкото лекаря. Защото лекарят е диагностик, за него лекарството е вторично явление, но за фармацевта е първично”, коментира тя. Депутатката твърди още, че е „логично да има фиксирани цени на лекарствата” и че „всички аптеки трябва да продават на еднакви цени”. По този начин ще се отнеме основната им функция на търговия с лекарства и ще се влезе в правилната функция на медицинска услуга, смята тя. „Аз съвсем наскоро узрях за тази идея и мисля, че тя безкрайно ще улесни работата и на аптеките, и потреблението на лекарства”, споделя Георгиева.
Съдбата на общинската болница в Бобов дол остава неясна, научаваме от публикация в Благоевградския „Струма”. След осемчасово заседание Общинският съвет на Бобов дол не стигнали до решение какво да правят с лечебното заведение, става ясно от материала. Някои от съветниците смятали, че най-добрият вариант е тя да бъде предоставена на собственика на частната болница в Дупница Ени Лефтеров, който успял да се наложи като мениджър, изграждайки една от „водещите частни болници на територията на Кюстендилска област”. Според други пък болницата трябвало да се предостави за стопанисване на бившия кмет на Дупница Пламен Соколов, собственик на медицински център. „Най-големият проблем е фактът, че в Бобовдолска община няма достатъчно хора, които да обуславят съществуването на болница, здравно осигурените там са едва 5000 души, колкото едно голямо село. И тъй като повече от един работен ден на общинските съветници не стигна, за да поставят основите на закритата болница, те насрочиха нова извънредна сесия за вторник”, четем във вестника.
Друга публикация на изданието съобщава за предстоящ протест в общинската болница в Дупница, предложен във Фейсбук от медсестри. „В социалната мрежа Фейсбук медицински сестри призоваха работещите в общинската болница на Дупница да напуснат работа в понеделник в 11,30 часа и да се съберат пред кабинета на управителя д-р Любомир Таушански. Протестът е заради неполучени заплати за месеците януари и февруари”, информира „Струма”. И още: „Стигна се дотам, че санитарки и медицински сестри искат пари, по 20-30 лева, от касата, за да могат да идват на работа, тъй като не могат да си платят пътните разноски. 80 процента от работещите в болницата са теглили кредити, банките ги притискат, някои са получили и писма, че ще ги търси съдия-изпълнител, който да разпродаде имуществото им.”
www.zdrave.net
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.