ХепатитБългария е на 21-во място от 30 европейски държави в класация за качеството на грижите за пациентите с хепатит. Европейският индекс за качеството на грижите за хепатитно болни сравнява скрининга, лечението и грижата за пациентите с такава диагноза сред 27-те държави членки на Европейския съюз, плюс Швейцария, Норвегия и Хърватска. Първото място заема Франция, следвана от Словения и Германия.

Данните сочат недостиг на скрининг и непостоянно представяне на България по отношение на лечението и превенцията на заболяването. Голям дял от инфекциите се диагностицират късно, което от своя страна води до вторични увреждания и увеличава риска за несъзнателно предаване на вируса. Докато над 90% от децата са обхванати от задължителна ваксинация срещу хепатит B, липсват системни мерки за ваксинация на високорискови групи като здравни работници, близки на заразени с хепатит В хора или наркозависими. Без обществено субсидиране, ваксините се заплащат изцяло от пациента.

Според данните на Индекса, периодът на изчакване за посещение при специалист на надвишава четири седмици и децата се лекуват в специализирани отделения. За сметка на това, най-новите лекарства не са достъпни. Индексът подчертава недостиг на скрининг за заболяването сред населението – въпреки че са финансирани от администрацията, изследванията и консултацията не са безплатни или анонимни, рутинен скрининг не се провежда систематично нито за населението като цяло, нито за основни рискови групи.

„Позицията на България на 21 място в Хепатитния индекс показва, че сме положили основите, но все още има много мерки, които да се предприемат за подобряване грижите за болните с хепатит в България”, коментира по този повод д-р Станимир Хасърджиев, председател на Национално сдружение за борба с хепатита "Хепасист". „Това, което липсва, е стратегическа координация и по-добро финансиране, които биха помогнали да се инициират и доведат до пълния си потенциал усилията на лекари, пациенти и други заинтересовани страни в България. Българското правителство взе правилното решение за създаване на Национална програма за борба с хепатита. В момента Франция е единствената държава, която е развила такава програма и за момента резултатите са обещаващи”, допълни той.

Европейският индекс за качеството на грижите за хепатитно болни е създаден от шведската научноизследователска организация Health Consumer Powerhouse (HCP) и финансирана от Европейската асоциация на пациентите с чернодробни заболявания (ELPA), на която „Хепасист” е член.

От пациентската организация съобщават, че заместник-министърът на здравеопазването в България и председател на Постоянен комитет към Регионалния комитет на СЗО за Европа Десислава Димитрова е изнесла презентация в рамките на политическата сесия на събитието. Тя е обърнала специално внимание на създаването на Национална хепатитна програма в България, въпреки влошената икономическа обстановка в Европа. Националната хепатитна програма в България ще има за основни цели превенция, ранна диагностика и навременно лечение с цел ограничаване на финансовата и медицинска тежест от усложненията, свързани със заболяването.

Хепатитът представлява възпаление на черния дроб, което най-често се причинява от вирусна инфекция. В България около 1,5,% от населението страда от хепатит С, 4-8% – от хепатит В. В Европа 23 милиона души страдат от хроничен вирусен хепатит, като 125 000 умират на година. Според Световната здравна организация, 2 милиарда души по целия свят са били инфектирани с вируса на хепатит В и повече от 350 милиона имат хронични чернодробни инфекции. Около 150 милиона души имат хроничен хепатит С. Без навременно лечение и двата вида хепатит могат да доведат до цироза и рак на черния дроб, както и до сериозни вторични увреждания. Повечето пациенти не знаят, че са заразени.