За съжаление в България  черният пазар на кръв процъфтява. Това е мрачната действителност за пациентите и роднините им у нас, в която донорите на кръв са обезпокоително малко, болниците нямат пари, а нелегалната търговия с кръв, извършвана предимно от роми.

По неофициални данни около 30% от кръвопрелятата кръв е била заплатена от роднини на нуждаещите се. „Дарителите” се опитват да превърнат благородната кауза в добре платена професия.

Според председателят на БЧК-Русе д-р Руденко Йорданов 168 хил. единици кръв годишна нужда, от които Червеният кръст от кръводарителски акции осигурява 6000-7000, ВМА осигурява още толкова. Остават близо 150 хил. единици кръв, над които виси една огромна въпросителна – как са дошли в кръвните сакове.

Търговията с кръвни продукти в България се наказва с глоба до 5000 евро, но нелегалната продажба на кръв се доказва трудно, защото се изисква официална жалба от страна на човека, който е платил на донора, обясняват адвокати. Роднините на нуждаещите се от кръвопреливане често са толкова отчаяни, че смятат донорите за спасители.

По думите на д-р Йорданов след като тази търговия съществува и няма способи това да бъде спряно, кръвта трябва да бъде закупена от лечебните заведения. „Законът го допуска. Да бъде закупена на цената, на която се продава на „кръвните сутеньори“. Цената за една банка средно вече е между 200 и 250 лв., а за по-редките кръвни групи и повече. За мен алтернативата е тази – съществува пазар, той не може да бъде елиминиран, но поне да бъде урегулиран, което е във възможностите на държавата.

„Тогава поне цената ще бъде социално приемлива и нещата ще са сложени на масата директно“, каза д-р Йорданов.Той подчерта, че е ясно, че вече кръводаряването не е безвъзмездно, но пазарът му е истински хаос. Д-р Руденко Йорданов има предложение за поправки в закона, които да решат проблема.

„Например наредбата, в която се урежда стимулирането на кръводарителите, спокойно може да бъде направено уточняване на текстовете ѝ, които да преразпределят тези 20 лв., отпускани за всяка единица кръв /400-420 мл/, така че да се оползотворяват наистина за стимулиране на кръводаряването, а не да се излеят в бюджетите на болниците и да бъдат разпределяни както намери за добре болницата. Сега средствата за един пакет за кръводарител са 8 лв., останалите 12 лв. е разписано, че са за транспорт на кръводарителите до центъра, където ще бъде взета кръвта и за промоция на кръводаряването. Въпросът ми към съответните институции, които пряко се занимават с това – покажете ми фактурите, за да видя, че от тези 20 лв. наистина поне на един кръводарител са платени пътните – такива документи няма. Какво пречи от тези 20 лв. разпределението да стане по следния начин – 15 за пакет за кръводарителя, а останалите 5 лв. – за мотивация на екипите за излизане на терен. Един от големите проблеми е, че в българските центрове излизането на терен е по-скоро казуистика, отколкото практика“, поясни той.