България иновативните лекарства навлизат с близо 10 години по-късно, отколкото в САЩ и около 5 години по-късно от западноевропейските страни. В последните години в цял свят се наблюдава “изхабяване” на референтното ценообразуване и насочване към фармакоикономическия подход като част от регулаторната практика, каза проф. Генка Петрова, преподавател по фармацевтично законодателство и фармакоикономика във Фармацевтичния факултет на МУ в София.

По думите й в световната практика вече се налагат осъвременените критерии за полезност на лекарствата. При оценяването на ползата от дадено лекарство се обръща внимание доколко ще бъдат спестени разходи за брой приети и оставащи в болница, цена на съпътстващото лечение, вид и продължителност на рехабилитацията, колко отпуска по болест ще трябва на пациента и др.

Проучванията показват, че 40% е приносът на лекарствата за удължаването на живота през последните 20-30 години, а останалите около 60% се дължат на подобрената хигиена и достъпа до прясна вода, поясни проф. Петрова.

Статистиката показва, че у нас през последните години разходите за лекарства са по-малко отколкото за алкохол - над 1,5 млрд. лв. за лекарства срещу 2 млрд. лв. за алкохол и 2,5 млрд. лв. за цигари и тютюневи изделия, поясни проф. Петрова. Въпреки това тя е категорична, че държавата трябва да търси начини за облекчаване на процеса на навлизане на иновативните терапии чрез опростяване на процедурите. “А това очевидно не може да се случи, ако продължаваме като общество да плащаме данък на инерцията и да толерираме бюрокрацията”, коментира специалистката.

Трябва да има локализирани центрове за комплексни грижи за пациентите със злокачествени и редки заболявания на база университетските болници , категорични са медиците. Същевременно обаче ще се търсят начини да бъде улеснен достъпът до медикаменти за домашно лечение. По всяка вероятност пациентите с таласемия и хемофилия занапред ще получават лекарствата си след заверка единствено в РЗОК по местоживеене, каза националният консултант проф. Стефан Горанов.