Бюджетът на касата разплака мнозина

Разходите за здраве падат на 4% от БВП, най-ощетени са Спешна помощ , джипитата и зъболекарите.

Запазване на статуквото. Около тази констатация се обединиха всички участници в обсъждането на бюджета на здравната каса за 2012 година. Той бе приет на първо четене в здравната комисия, но много въпроси останаха за дебатите и гласуването в парламента. Като цяло параметрите остават същите. Публичните разходи за здраве ще са около 3.2 млрд. лв., като за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК ) са предвидени 2.633 млрд.лв. за плащания. Заложен е и 10% "кризисен" буфер под формата на резерв на ведомството, ръководено от Нели Нешева. Най-голямото перо е от 2.214 млрд. лв., които отиват за здравноосигурителни плащания. От тях 169 млн. са предназначени за първична извънболнична помощ, 171 млн. - за специализирана извънболнична помощ, а за медико-диагностични дейности 71.5 млн. лева. В болниците ще влязат 1.168 млрд. лв., а за лекарства , медицински  изделия и диетични храни ще отидат 501.5 млн. лева. Заложените разходи за дентални услуги са 95 млн. лева.

Задържането на разходите в досегашните нива може и да е добра новина за министър Стефан Константинов, но в условията на криза "разумните" икономики инвестират в здравеопазване  най-малкото за да имат трудоспособни работници. А България намалява парите за здраве от 4.2 на 4% от брутния вътрешен продукт.

Какво остана скрито зад бюджетните параметри? На първо място, трябва да се отбележи, че секторът ще разполага с поне 100 млн. лв.

повече за харчене, защото сега касата ще завърши "на чисто" с болниците, а 2011-а бе започната с неиздължени повече от 100 млн. лева. Тоест, ситуацията все пак се различава от предишната година, но тези пари съвсем няма да бъдат похарчени ефикасно и освен болниците всички останали участници в системата основателно недоволстват от разпределението.

Да започнем от спешната помощ. През май Министерството на здравеопазването излезе с концепция, в която се твърдеше, че за да функционира тя нормално, са необходими 150 млн. лв. годишно (за 2011-а парите бяха наполовина). Реформата предвиждаше и повишение на заплатите на медицинските специалисти до 720 лв., а на лекарите - до 1600 лева. Въпреки че този път средствата за спешните центрове са увеличени с 14 млн. лв., промени на практика няма да има, или ако нещо се случи, то по-скоро ще е в негативен аспект. Идеята на премиера Бойко Борисов Центровете за спешна медицинска помощ да бъдат прехвърлени към областните болници ще доведе единствено до съкращения и хаос само за да се спести някой милион. А и с "надбавката" за 2012-а едва ли заплатите на лекари, санитари и шофьори на линейки ще се удвоят, каквато бе заявената цел от правителството.

Засега не е предприета и мярка, с която поне малко да се намали дисбалансът между извънболничната и болничната помощ. При все че евентуалното увеличаване на средствата за профилактика, изследвания и медико-диагностични дейности логично би довело до далеч по-ниска заболеваемост. Затова джипитата искаха поне 30% от общия бюджет за здраве
да се харчат за прегледи, като в държавите с развити здравни системи пропорцията на разходите дори е поравно. Вместо това парите си остават същите, с което на един пациент  продължава да се полага по половин направление и лекарите трябва да избират на кого да го дадат.

Заложените 501.5 млн. лв. за лекарства , медицински  изделия и диетични храни, увеличени с 10 млн. лв спрямо първоначално предвидените, също сблъскаха позиции. Лекарският съюз изтъкна, че у нас няма действащи регулатори в сферата на разходите за лекарства , с които може да бъде проследен механизмът на отпускането им. Председателят на Българския фармацевтичен съюз  Мирослав Ненчев пък поиска по-справедливо разпределение на средствата, което да не ощетява аптеките. "През тази година касата изразходва 30 млн. лв. за лекарства  без надценка в аптеките, а имаше такава за производителите и търговците на едро. За догодина те дори ще се увеличат - имаме над 500 млн. лв за лекарства , а ние получаваме по-малко от 30 милиона", коментира Нейчев. Той добави, че 80% от дейността на аптеките ще бъде с медикаменти  без добавена стойност, което ги обрича на финансов колапс.
Депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов предложи от предвидените 49 млн. лв. за биопродукти и ваксини 5 млн. да бъдат прехвърлени за профилактика в борбата с рака на матката. "Няма логика парите за ваксини да са с 9 млн. лв. повече, а ваксинираните да бъдат с 10 хил. души по-малко", защити думите си Иванов.

Като положителна стъпка в бюджета за здраве може да се определи прехвърлянето на разходите за хемодиализа и онкология към здравната каса. За лечение на двете тежки заболявания са предвидени по 57 млн. лева. Мярката бе адмирирана от пациентските организации, но те предупредиха, че не са изключени "пробойни" в схемата на реимбурсация и недобра калкулация, която може да натовари допълнително здравната каса. Според д-р Станимир Хасърджиев от Националната пациентска организация непохарчените пари за извънболнична помощ през тази година се дължат на лимитиращи механизми като направленията, които ограничават броя на консултациите със специалист. Твърде малък процент от хората са се възползвали и от правото си на профилактични прегледи.

Доктор Ваньо Шарков отбеляза, че от здравния бюджет за 2012-а сериозно ощетени са зъболекарите. "В сектора има реформи, но пари няма. А това е един от най-важните компоненти на здравната система, защото повече от млн. българи страдат от кариес и съпътстващите го заболявания", коментира Шарков. Денталните специалисти бяха договорили 101 млн. лв. средства за дентална помощ, с които да покрият изискванията по Наредба 40. Вместо това ще получат с 6 млн. по-малко. Зъболекарите са недоволни, тъй като разходите за дейността им се увеличават лавинообразно за последните две години (250% скок на среброто за пломби), докато постъпленията остават почти същите. Според тях един преглед и изпълнение на две дейности годишно са крайно недостатъчни за здравноосигурените.

Най-спорният момент в здравния бюджет е заложеният трансфер от НЗОК  към здравното министерство в размер на 100 млн. лева. Министър Константинов изтъкна, че тези пари ще отидат за ваксини. Мая Манолова от БСП контрира, че това не са здравноосигурителни плащания, затова ваксините трябва да се плащат от данъчните приходи. Председателят на Лекарския съюз д-р Цветан Райчинов добави, че според него 100-те милиона ще отидат за хемодиализа и онкология, като призова за пълен отчет за изразходването на сумата.
Критиките към тази практика допълнително се подклаждат от отказа на здравното министерство публично да оповести за какво точно са разходвани през тази година 340-те милиона от трансфера на касата.

"Министерството на здравеопазването не трябва да борави със средства, които са постъпили чрез системата на здравно осигуряване. Но как да се случи това в тези условия, при които миналата година 1.5 млрд. лв. от здравните ни вноски бяха прибрани в държавния бюджет", добави д-р Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари..

Въпреки че болничната помощ ще получи около 210 млн. повече в сравнение с 2011-а, увеличението може да се окаже недостатъчно. Част от парите са предвидени за покриване на разходите на новите заболявания, които влизат за реимбурсация от касата. Но болничните мениджъри все още не знаят по каква схема ще бъдат финансирани догодина и дали ще трябва да работят с клинични пътеки, глобални бюджети или диагностичносвързани групи. Засега министър Константинов само заяви, че ще бъде преосмислен моделът на финансиране, без да уточни как и колко ще струва това.

Електронната здравноосигурителна карта пък май и догодина ще си остане в сферата на добрите намерения.

в. Банкер