Втора седмица държавата се тресе от скандали в здравеопазването. Цените на хапчетата у нас досега струваха 2 оставки в системата - на шефката на касата Нели Нешева и на зам.-министъра Гергана Павлова. Въпреки това обаче конкретни стъпки за сваляне на цените още няма.
5 стъпки за сваляне на цените на лекарствата предложи здравният министър Стефан Константинов. Преди това обаче той обясни на депутатите от здравната комисия как се формират цените на илачите у нас. "За тези без рецепта това става на пазарен принцип. Държавата обаче контролира цените на отпусканите хапчета с рецепта чрез комисия, чийто председател е представител на Министерството на финансите", обясни Константинов. При определянето на максималните стойности за лекарствата се взимат референтни цени от 13 страни в ЕС, където съответният медикамент е най-евтин и така се слага таван. Според Константинов обяснението за това, че в чужбина някои хапчета са по-евтини, е в това, че здравните фондове там успяват да вземат сериозни отстъпки от производителите. Тук той припомни, че здравната каса вече има законова възможност да договаря по-ниски цени дори и от референтните, но все не го е направила. Друга причина за разликите у нас и в чужбина са различните ставки по ДДС върху лекарствата в отделните страни. Според здравния министър България попада в групата на страните с най-висок данък - 20 на сто. "Само две държави са над нас - Дания и Исландия, където налогът стига до 25%. Но повечето държави имат нисък, а някои - дори нулев налог", допълни здравният шеф.
У нас цените на хапчетата скачат до 50 на сто след определената от производителя цена. Върху нея търговците могат да сложат до 30% надценка. За търговците на едро процентите стигат 9, а за тези на дребно - 22 на сто. Освен с нея хапчетата се облагат и с 20% ДДС. И така например, ако едно лекарство струва 10 лв. при производителя, докато стигне до потребителя, скача до над 15 лв.
Според д-р Стефан Константинов има няколко начина да се свалят цените. Единият е здравната каса да наложи силово на производителите по-ниски цени, както е направила Турция. Заради кризата тя е наложила 10% намаление на всички илачи в рамките на година. "Това обаче у нас може да има непредвидими последици, защото ще доведе до оттегляне на фармацевтични компании и дефицит на лекарства", предупреди министърът. Други възможни мерки са намаляване на ДДС за лекарствата, въвеждане на електронни рецепти и свързване на всички аптеки с информационната система на Националната агенция по приходите (НАП), за да се следят оборотите. Петата пък е договаряне на по-изгодни цени с производителите от НЗОК. Константинов припомни още на депутатите, че от тази година ведомството му не организира търгове за медикаменти. "Тези задължения бяха прехвърлени към болниците и здравната каса, което трябваше да ускори и поевтини доставките", подчерта министърът. Депутатите приеха с мълчание предложенията на министъра. По-късно в кулоарите на парламента коментираха, че намаляването на ДДС е мярка, която ГЕРБ няма да предприеме, тъй като партията е против диференцираните ставки. Управляващите заварили 9% ДДС за туризма, но нямат намерение да свалят ставката и за лекарствата.
Членовете на здравната комисия дадоха на Стефан Константинов две седмици, за да каже с подробности и точни цифри какви са възможностите за по-евтини лекарства. За 14 дни министърът и експертите му трябва да са готови и с анализ на ценообразуването на илачите. "Дойдох в парламента, за да чуя предложения от законотворците за това, но дискусията беше по-скоро политическа", оплака се накрая Константинов.
Руслана Петрова, в. Стандарт
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.