2011: Здравеопазване на кръстопът

 

2011 година започна с обещания за Закон за правата и задълженията на пациентите и с гръмките празнодумия за замяната на клиничните пътеки с диагностично свързаните групи. Очаквано, годината завърши с неслучването нито на едното, нито на другото.

 

Безспорното събитие на 2011 година бяха скандалите с лекарските грешки и войната между пациенти и лекари, която протече в медиите. Още в първите дни на януари във фокуса на общественото внимание попадна трагичен случай с четиригодишно момиченце, което починало след операция на сливиците в болницата „Царица Йоанна – ИСУЛ”.  Случаят беше широко обсъждан почти през целия месец януари и даде повод за лавина от материали в медиите за всякакви лични трагедии и нещастни случаи, някои от които случили се преди години.

 

Вълната от медийна агресия спрямо лекарите ескалира и продължи през цялата година. „85- годишна жена почина между няколко болници”,  „Млада жена умря пред болница”,  „2 годишно момиченце умря в ДКЦ”, „Дете почина от чревна инфекция в УМБАЛ „Св. Георги”, „Частна болница едва не уби пациентка”, „Кутрето на едномесечното бебе бе отрязано с ножица при сваляне на абокат”,  „Четвърти случай на смърт в родилното отделение в Горна Оряховица”, „Проблем с трансплантация в „Лозенец”, „Четири мъртви бебета за шест дни в пазарджишката болница”, „Пиян медик израждал бебета”, „Боли те сърцето, режат ти ръката”, „Вътреболнична инфекция уби баща на три деца”, „Млада жена е будна кома след упойка”, „Лекари от ИСУЛ на съд”, „Отрязан крак след лечение с мехлем”, „Двама доктори на съд за пробита матка”, „Гинеколог на съд за смърт на пациентка”, „Изгубено бебе в Пловдив”, „Доктор с условна присъда за 52 тайни аборта”, „Арестуваха лекар за иманярство”, „19 – годишна родилка почина след отказ да избере екип”, „Четири починали родилки за месец в София”. Все заглавия от пресата от януари до ноември 2011 г. Накрая вестниците дори написаха „По-добре на врачка, отколкото на лекар”.

 

За кратко време журналисти, знайни и незнайни активисти започнаха да дават оценки на лекарите, да се произнасят коя анестезия е калпава и коя не, да всяват страх и ужас в обществото. Пациентите започнаха да се страхуват да се лекуват, а лекарите започнаха да се страхуват да лекуват. Така нареченият „медицински ДАНС”  увеличи хаоса и безредието като даваше или твърде популистки заключения в докладите си или противоречиви и двусмислени становища. Пациентски организации и Лекарския съюз си размениха остри реплики и се заплашиха взаимно със съд.

 

Не им стигаше това на лекарите, ами за капак от Комисията за защита на личните данни също ги заплашиха с масови проверки, защото нямали регистрация за администратори на лични данни. По закон за нарушителите се полага глоба от 1000 до 10 000 лв. Заради последиците от липсата на регистрации обаче може да се стигне и до 100 000 лева, тъй като става въпрос за чувствителни лични данни,  казаха още от там.

 

Трагичните случаи с родилките в Шейново взеха главата на директора на болницата д-р Иван Костов, но той остана в управлението на лечебното заведение. Въпреки съмненията, че жените са си отишли, защото не са платили за избор на екип – спорният текст, който де факто узаконява рекета не беше отменен. Според здравния министър, ако отпадне регламента за избор на екип, пациенти и лекари щели да се договарят „на черно”?! Може би някой трябва да обясни на Константинов, че всеки здравноосигурен гражданин е платил осигуровки, за да получи лечение, когато има нужда и здравната каса трябва да плати за това. Хората трябва да плащат на частно тогава, когато сами поискат частна услуга. Не когато ги изнудват. И работата на здравния министър не е да регулира изнудването, а да не го допуска. Можеше просто да си регулира пакета с услуги или цените, но това би стоварило отговорността върху него (Господ да пази министър от отговорности).

 

Накрая на епичната битка на арената останаха скръбта на близките и раздърпания авторитет на лекарите. Нито едно управленско решение не беше взето, за да се предотвратят такива случаи. Нито едно! Няма Закон за правата на пациента, няма отмяна на регламента за плащане на избор на екип, няма съвместни действия между здравната и съдебната система за по-бързо и ефективно решаване на спорове, няма регламент за обезщетения на жертви на лекарски грешки и за професионална застраховка на лекарите – нищо.

 

Единственото предложение за „решаване на проблемите” дойде от Десислава Атанасова – председателката на здравната комисия. Тя предложи плащането за избор на екип, който ще води раждането, да става през доброволното здравно осигуряване, а не лично на касата на болницата. Според нея този вариант ще бъде много по-добър, защото цялата процедура административно би се прехвърлила на фондовете, както и ще има допълнителен контрол за това, дали застрахованият получава необходимата грижа. Глупостта на това предложение беше отмината без коментар. Атанасова обаче не спря с предложенията и при наличие на Омбудсман, Национална здравноосигурителна каса, Министерство на здравеопазването, Изпълнителна Агенция „Медицински одит” и т.н. и т.н. тя предложи и създаването на здравен омбудсман. Законодателните предложения на Атанасова обаче временно замръзнаха след като в медиите се появи информация, че от ГЕРБ най-големия длъжник на НЗОК е не друг, а именно тя – шефката на здравната комисия в парламента.

 

В говоренето за инцидентите с родилки се включи и министър-председателя Бойко Борисов, като посъветва лекарите да се съберат и, вместо да правят стачки, да направят курбан. „Ако има небрежни доктори, заедно да намерите начин да ги изчистите. Истински се надявам да стегнете гилдията”, нареди на лекарите премиерът Бойко Борисов, докато прерязваше лентата на обновената централна част на столичната болница "Света Анна"”.

 

И лекарите – смачкани и унизени – вместо да му покажат жълт картон, премълчаха за пореден път. От страх да не си навлекат гнева на шамана.

 

На фона на политическите съвети за „многопрофилен курбан за активно лечение” (по Вешим), усмивка предизвика поредната авантюра на д-р Тотко Найденов. В качеството си на председател на клуб „Родопско здраве” той предложи на папа Бенедикт ХVІ нов смъртен грях  - неблагодарността към някого, който ти е сторил добро. Д-р Найденов уточнил, че в предложението му е залегнало алчността и лакомията да се слеят в един грях, за да се запази библейското число 7.

 

Вечните новини в здравеопазването останаха същите и през 2011 г. Отново пак за първи път беше приета Национална здравна карта. Това е една от най-революционните новини, които се повтарят в нашия живот във всеки мандат от 1999 г., когато всъщност наистина за първи път беше приет такъв документ. Новото този път беше, че през октомври съдът отмени 11 областни здравни карти, защото министърът беше назначил еднолично представители на пациентски организации, а не беше уважил правото им да излъчат сами свои представители.

 

Другите вечни новини, които се случиха „за първи път” през 2011 г.  бяха, че „Започва реформата в болничната помощ”, „Реформата в болничната помощ се отлага”, „Стартира изграждането на интегрирана информационна система в здравеопазването”, „Премахваме клиничните пътеки”.

 

Най – голямата гордост на 2011 г. за Стефан Константинов си остават ДСГ-тата. Всъщност той никога така и не обясни какво има предвид. Колчем някой се позаинтересуваше от тази идея, той отговаряше общо и с поглед в бъдещето и даваше думата на Ивайло Ваклинов – властелинът на австралийските диагностично свързани групи от германски произход.  Смъртта на клиничните пътеки беше обявявана десетки пъти от здравния министър, но в крайна сметка те остават в НРД. В закона за бюджета на касата също не се предвижда смяна на модела на финансиране - от клинични пътеки към диагностично свързани групи – там си стои от 3 години време, реалният начин практикуван за финансирането на болниците – ту е делегиран, ту фиксиран, ту е прогнозен бюджет. Защо продължават да дъвчат клиничните пътеки на никой не му стана ясно, та те от толкова време са само метод за отчитане, но не и за финансиране! Константинов обаче твърди, че в момента се извървявали административни стъпки по въвеждането на новата система и упрекна здравната каса в липса на инициатива. Както се казва „който не знае от къде тръгва обикновено стига някъде другаде“.

 

На Стефан Константинов, който в активния период на реформи в страната е бил гастарбайтер в Тунис, явно непрекъснато му се налага да преоткрива света и най-вече организацията и процесите на управлението в здравеопазването. В едно свое интервю той защити смяната на клиничните пътеки с ДСГ по следния твърде интересен начин – Като са толкова добри клиничните пътеки, защо не ги купи от нас Австралия или някоя друга страна?

 

Ако не друго, то поне това можеше да му обясни Ваклинов. Че клиничните пътеки бяха разработени за България в далечната 2001 година именно от екипи от български и австралийски консултанти - българските бяха най-изтъкнатите членове на научните медицински дружества. Всъщност точно Австралийската здравноосигурителна каса беше тази, която консултираше изграждането на българските клинични пътеки, които изпъкваха като еволюционно по-развит и по-съвършен от ДСГ инструмент за управление на качеството и финансирането на болниците. Какво да си купуват от нас австралийците?!? Та нали вече всички виждат, че интелектуалният продукт, който произвежда управлението на Константинов е с такова качество, че само на племена, живеещи в родовообщинния строй може евентуално да се продава. Между България и светът пропастта в развитието на здравеопазването става все по-голяма.

 

И за да не бъда голословна ето текста на прессъобщение изпратено от пресцентъра на Министерството на здравеопазването в отговор на въпрос, какъв ще бъде точно новия начин на финансиране на болниците.

 

„Във връзка с ваши въпроси относно публикации в някои медии за нов начин на финансиране на болниците от догодина, в които се цитира д-р Константинов, уточняваме, че става дума за плавния преход при замяната на клинични пътеки с ДСГ. За това сме ви информирали нееднократно, т.е. няма нищо ново, за което не сме ви уведомявали досега.”

 

Ако от това не разбрахте какво ви чака, то мога да ви предложа още едно пояснение -. „Ние искаме методика на базата на математиката - работиш това, правиш такива неща и получаваш такива пари. Всъщност това са диагностично свързаните групи.” (Стефан Константинов пред в. „Република”)

 

А с това изявление за ДСГ завърши 2011 г.:

 

„Ние ще започнем да събираме информация от тези, които са готови, като ще поставим срок, в който всички трябва да се подготвят. След това ще им определяме парите”. Конкретно за финансирането на болниците през следващата година министърът казва: „Това, което предлагам аз, е да се отвържат бюджетите от плащанията по клинични пътеки. Нека болниците да получат определени средства и да се следи как ги изразходват, но да не зависят пряко от пътеките.”

 

Звучи като реплика от стар конгрес - фундаменталното е основното, останалото няма значение.

 

На този фон Националната здравноосигурителна каса се утвърди като предимно счетоводна институция с фармацевтичен характер. Цяла година от там информацията беше основно за пари и за лекарства. В началото на януари от надзорния съвет беше освободен заместник-министъра на финансите Владислав Горанов и на негово място влезе заместник-министъра на здравеопазването. И докато се чудихме какво точно в Надзорния съвет прави заместник-министър на образованието, отговорът дойде през октомври, когато стана ясно, че съпруга на Петя Евтимова работел като консултант на дистрибуторска фирма за лекарства. „За мен лично това не е от голямо значение”, коментирала заместник-министърката... Да участваш в разпределянето на над 2.6 млрд. лв. и да си в конфликт на интереси безспорно не би следвало да е от чак пък толкоз голямо значение....

 

През годината редовно между Нели Нешева и Стефан Константинов прехвърчаха искри – той нарече касата „саботьор”, после я упрекна, че не съгласувала с Министерството решения, не хареса методиката й за определяне бюджетите на лечебните заведения. Нешева невъзмутимо показваше на Константинов, кой е „мъжа в здравеопазването на ГЕРБ”.  През март дори се стигна до публичното признание на Константинов в медиите: „Аз не знам кой всъщност управлява в здравеопазването” заради негативното становище на здравната каса за закупуване на диагностично свързани групи

 

Неразбраният иноватор също се оказа без платени здравни осигуровки. При това по ирония на съдбата той беше министъра с най-много неплатени осигуровки от целия кабинет. Това, разбира се, не му попречи да морализаторства пред медиите: „Билетчето в градския транспорт може да струва един лев, ама като те хванат, че се возиш гратис, не те карат да платиш билета, а ти налагат много по-солена глоба. На този принцип трябва да са и санкциите за онези, които имат доходи, но са "забравили" да се осигурят за здраве”.

 

Противоречията  в разсъжденията на здравния министър лъснаха и по време на скандалите в болница „Св. Иван Рилски”, когато подкрепи камерите в болницата, защото според него така се гарантирали сигурността и качеството на лечебните услуги. Интересно защо не му хрумна идеята да сложи камера в собствения си кабинет – по неговата логика така би се гарантирало качеството на политиката, която прави....

 

Противоречиви останаха и успехите на здравния министър в борбата с тютюнопушенето. Макар че шумно обяви, че първият успех на здравната му реформа бил отказа на премиера да пуши пури, оказа се, че скоро Борисов се върна към стария навик. Забраната за тютюнопушене на обществени места беше отложена за пореден път.

 

Съвсем в стила на Интернационала (Да сринем старий гнилий строй), който е бил и химн на СССР за известно време, министъра пожела през 2012 г. да рушим статуквото и да гледаме напред.

 

Докато здравеопазването стоеше на кръстопът, болниците тръгнаха на самотек. Няколко малки общински болници фалираха, други бяха принудени поради рестриктивни и несправедливи разпоредби да трупат дългове. Най-ожесточена беше саморазправата с частните и общинските болници.

 

Вместо бъдат подкрепяни и уважавани заради частната инициатива и предприемаческия си дух, хора, инвестирали милиони евро в модерен сграден фонд, техника и апаратура, обучение и квалификация бяха систематично притискани и застрашавани от управлението на Стефан Константинов. Като човек, който няма и най-малка представа от предприемачество, работил цял живот в лоното на държавата, уважението към частната инициатива му е напълно неприсъщо. Така например абсолютно неоснователно и житейски нелогично той определи, че болниците ще получават лиценз само ако имат 30 легла, че нови лечебни заведения нямало да се създават, че болниците трябвало да се окрупняват. В едно интервю дори каза:. „Аз не мога да приема за нормално, че държавата може да търпи едно търговско дружество да нанася вреди, да увеличава просрочените си задължения, да вижда отявлени безобразия на членове на борда на директорите или на целия борд и да трябва да води съдебни битки, за да смени тези хора, които управляват държавно имущество. Не мога да приема, че държавата трябва да налива пари, да дава субсидии, да прави инвестиции и да не може да увеличи капитала на дружеството, защото някой иска да има решаващ глас.”

 

Как може да абдикира държавата от болниците при положение, че е техен собственик, остана неясно за просветените. Тя е собственик на всички национални и университетски болници, а в бившите областни болници има мажоритарно 51% акционерно участие. Какво й пречи на държавата да управлява болниците, да определя органите им на управление, да контролира, да създава предпоставки за развитие? Да, държавата няма собственост в общинските болници, но това е само, за да се даде възможност за децентрализация и за да има гъвкаво управление на по-малките болници. Но пак какво й пречи на държавата да създава правилата, по които те да функционират? И не получават ли те пари от здравната каса? И здравната каса не е ли държавата особено след промените, които бяха направени в нейното управление?

 

Борисов обаче шашна министри и пожизнени директори на ведомствени болници с търговския си нюх и нареди на министрите си по време на заседание на кабинета да се съберат и да му предложат реформа във ведомствените болници, така че занапред те да се самоиздържат от договорите си със Здравната каса, както останалите лечебни заведения. Константинов побърза да направи това, което може най-добре и се подмаза на шефа с гръмката фраза, че този тип болници са остатък от социализма и нямат бъдеще.

 

Всъщност тези болници напълно неправомерно получават пари и от ведомствата, към които са създадени и от НЗОК вече години наред. Нито един здравен министър не промени това положение.

 

На практика директорите на някои от най-големите болници в страната изкуствено набедени за добри здравни мениджъри, са редовно награждавани и титулувани при положение, че трупат най-големите дългове и реално са най-голямата пречка за една реална реформа в болничната помощ. Те, за разлика от Константинов, харесват статуквото, но въпроса в тази задачка е доста елементарен – кой е всъщност тука началника – директорите на държавни болници ли командват министъра или обратното. Отговора смятам, е видим от всички.

 

При общинските болници специално внимание заслужава инициативата въведена през м. март от здравното министерство - директори на болници да бъдат принуждавани да подписват празни записи на заповеди. Причината за тази  приумица на МЗ била, че ведомството още не било готово с договорите, които трябваше да бъдат сключени в края на м.г. за дейността през 2011 г. Дори и мутрите не бяха се сещали за тази интересна иновация!

 

В последните дни стана ясно, че са осигурени 88 403 785,55 лева за ремонт на 18 общински болници в страната. Новината беше съобщена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Средствата са осигурени по Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г.

 

Явно дълбоко не впечатлен от заканата на Константинов, че няма да се откриват нови болници, през декември приближеният на Владимир Путин Кремълски фонд "Закон за справедливост и милосърдие" обяви, че отваря център за генетични изследвания у нас, като за целта са били поискани 30 дка. в Сапарева баня за строежа.

 

Друга голяма тема през 2011 г. беше спешната помощ.  Първо министърът предложи лекари да отговарят на тел. 112. След това се роди идеята за категоризация на Центровете за спешна помощ в страната със звезди. Накрая Бойко Борисов сам лансира идеята за връщане на спешната помощ в болниците – нещо, което Радослав Гайдарски частично беше лансирал по времето на Тройната коалиция и което доведе до бум на хоспитализациите. И този план, разбира се, си имаше своите ирационални иновации - тези лекари да преминат на работа към областните здравни заведения, но само по документи без да напускат сегашните звена в страната. Новината беше посрещната на нож от работещите в Спешната помощ, които заплашиха с протести и оставки.

 

Лекарският съюз беше особено активен, макар и не особено резултатен през 2011 г. Въпреки, че понякога инициативите му да бяха криволичещи и спорни, факт е, че през тази година гласът на съсловната организация се чуваше най-силно от последните години насам. Лекарите сами предложиха да се направи регистър на лекарските грешки, поискаха минимална цена за частен преглед, предложиха да се приеме Закон за спешната помощ. Поискаха дори промени в Наказателния кодекс за случаите на насилие над лекари, които не минаха в Парламента, но дадоха повод за дискусия как се управлява здравната система,  ако в нея вилнее саморазправа.

 

Международната борса „Кариери в бяло”, която се проведе през април обаче показа, че „докторите бягат по 100 на час”.  Според медиите  По 100 току-що завършили медици на час са търсели работа в клиники от Великобритания, Германия, Ирландия, Швеция, Норвегия и Испания .

 

И през 2011 г. медицинските сестри останаха в безизходица. Появиха се статии, че сестри връзват двата края с каране на такси, други работят допълнително при лични лекари или съвместяват задължения в две отделения.  „Не знам какво е да спиш нощем от 1993 г. Оттогава денем съм в отделението, а нощем карам такси”, споделя една от тях. Над 4 000 български медицински сестри са напуснали професията си, а голяма част от тях и страната през последните две години, в търсене на по-добри условия на работа и заплащане. 926 жени са избягали зад граница през миналата година, още 1 300 техни колежки са потърси късмета си зад граница през 2009 г., а общо 1 800 са се отказали изцяло от сестринството, съобщиха от Асоциацията на професионалистите по здравни грижи

 

Пациентските организации  продължиха да работят активно в отстояването на каузите и идеите си. Зад някои от тях все по-ясно прозряха меркантилни интереси, други използваха темите, за да се покажат пред обществото и да начешат медийната си краста. Най-активни и неуморни останаха хората от Центъра за защита правата в здравеопазването, които атакуваха нормативни документи, търгове, бореха се за още пари за лечение.

 

В края на годината Институт „Отворено общество” публикува резултатите от три свои изследвания, които показват колко много е нарушено доверието в солидарността и в здравната система през последните десет години, в които промяната беше блокирана и започнахме да се въртим непрекъснато в кръг. Едва 25% от анкетираните подкрепят системата с един общ здравен фонд, който гарантира лечението. Други близо 25% предпочитат наличието на лични сметки и зависимост на осигуряването от обемите в тях, 19% подкрепят комбинацията общ здравен фонд и лични сметки, 20% не могат да преценят коя алтернатива да изберат, а близо 11% залагат на пълното отпадане на системата със здравни вноски.

 

 Това е резултатът от политическите пехливански схватки, невежеството, страха, подлизурството, корупцията и лицемерието, в които се развива здравната система. От години в нея не се говори за градеж, а само за разруха. Чиновничетата, срещнати по разклони и кръстопъти, плюеха по солидарния модел и говореха само за глоби, контрол, санкции, наказания, преследвания, разследвания.

 

Здравеопазването днес е на кръстопът.

 

От опит и от близки хора знам, че когато си на кръстопът трябва да следваш любовта и истината.  И понеже ми предлагат лъжа и омраза, през 2012 тръгвам в другата посока.    

 

zdrave.net