Как мозъкът ни обработва страха? Нови научни изследвания

Как мозъкът ни обработва страха?  Научни изследвания

Малките дози страх ни предпазват от опасности, но в твърде големи количества може да ни причини сериозен психологичен дискомфорт и дори ментални проблеми.

Нови проучвания сочат, че циркулацията на мозъка е замесена в обработката на страха, което може евентуално да доведе до нови варианти за лечение на психично болни хора.

От гледна точка на самосъхранението , страхът и безпокойството са полезни за хората. Тези емоции са ни предпазвали от самото начало на човечеството от различни опасности.

Когато страхът е пропорционален на опасността в която човекът се намира, това е нормална адаптивна реакция. Въпреки това, някои от нас преувеличават страховете и реакциите си в различни ситуации.

Националният институт по ментално здраве обяснява, че когато страхът е непропорционален или прекалено продължителен от нормалното очаквано за съответната ситуация, до точка в която засяга здравето на индивида и ежедневието му, се определя като тревожно разстройство .

Тревожните разстройства включват широк спектър от състояния и засяга около 18% от възрастното население в САЩ.

Заради връзката ни с животните, ние също обработваме страха по подобни начини. Различни проучвания на Калифорнийския университет, показват че нямаме подробна информация за процесите на мозъка, намиращ се в стресова ситуация. Заради това, професор Д-р Джак Лин и екипът му от невролози стартирали проучване на невронните пътища, които са отговорни за обработката на страха в мозъка.

Откритията са публикувани в списание ‘’Nature Communications’’

Анализиране на реакциите на мозъка в следствие на страх при хора

Учени оперативно поставили електроди в амигдалата и хипокампуса на девет участника, които след което гледали сцени от филми на ужасите.

Амигдалата е бадемовидна област от мозъка, разположена до хипокампуса, което действа като главен център за обработка на емоции, поведение и мотивация.

Двете части, работят заедно с лимбичната система, отговорна за паметта и емоциите.

Чрез това проучване, учените събрали информация, за това как мозъка реагира на различни стимулации като страх и притеснение. Изследването показало, че амигдалата и хипокампуса обменят директни сигнали помежду си, щом индивидът срещне емоционален стимул. Невроните в амигдалата изстрелват 120 милисекунди по-рано от хипокампуса. Учените били изумени до каква прецизност могат да измерят динамиката на мозъка. Обменна на информация между различните части на мозъка се контролират от емоциите, които предизвика филма който гледаме.Така индиректно идва приток на информация към амигдалата и хипокампуса, които се задействат само ако човека гледа филм на ужасите или други смущаващи и плашещи клипове, но никога ако гледа нещо приятно и спокойно.

Водещият автор Лин, твърди че изследването му осигурява "директни доказателства", че амигдалата първа реагира на емоционалните импулси и чак след което праща сигнали на пикокампуса, за да може случката да се отчете и като спомен.

Лин също така обяснява какво значат тези открития за откриването и разработването на нови видове лечение, и как проучването им допринесло за създаването на нови терапии за лечение на психични разстройства.

Това е първото направено проучване на хора за очертаване на механизма, които мозъкът ни изпълня при усещане за страх до критични нива. Също така носи голям принос за медицината в тази сфера и за лечението на страдащите от тревожно разстройство и други подобни заболявания. За жалост към момента единствените лекарства, предлагани за тези заболявания афектират върху голяма част от мозъка, което води до неприятни странични ефекти. Учените работят по въпроса за откриване на алтернативни методи за лечение или създаването на безопасни препарати, които ефикасно и безпроблемно да се справят със заболяването.

Това проучване е крачка напред и носи надежда за пациентите в тази целева група.