Те проучват приликите между различните щамове, за да създадат ваксината.Те проучват приликите между различните щамове, за да създадат ваксината.

Учени от Института по молекулярна биология правят уникално изследване с българския суперкомпютър, за да открият еднаквите участъци в десетки хиляди грипни геноми. Откритието им може да послужи за създаването на нов тип ваксина или лекарство, което да атакува именно тях.

"Вирусът се променя, защото неговият геном се изменя постоянно - казва член-кор. проф. Иван Иванов от Института по молекулярна биология при БАН. - Затова има толкова много щамове, които се изменят дори в рамките на един инфектиран пациент. Много вероятно е да има някакъв "праг на поносимост" от страна на вируса и когато той се премине, вирусът престава да съществува като щам. Обезателно обаче ще има участъци от генома, които са жизненоважни за вируса и които не подлежат на изменение

Промяната в тях се очаква да бъде смъртоносна за вируса и той ще загине" - казва професорът. Идеята на нашите изследвания е да се съпоставят геномите на всички вирусни изолати от световните бази данни, с цел да се открият именно тези участъци.

"Ако те бъдат открити, може   целенасочено да се създаде ваксина точно срещу тях", казва проф. Иванов.


Още по темата Кога да пием антибиотици и кога от тях няма смисълПрахчетата срещу грип смъртоносниПо-добре 10 лв. за Ваксина, вместо 100 за лекарстваПтичи грипОбикновено изтравниче На този етап противогрипните ваксини са срещу повърхностните антигени на вирусите, които са изменчиви. Затова антителата, получени по естествен път, са специфични само за 2-3 щама и са безпомощни срещу останалите.

"Ако ние знаем точно кои са участъците, които не мутират, ще можем да синтезираме изкуствен пептид, който ще се използва за създаване на антитела срещу всички грипни вируси. Това е идеята ни", казва проф. Иванов.

"Така например, ако протеинът на грипния йонен канал се блокира, вирусът може да попадне в клетката, но няма да може да освободи генома си от своята обвивка. Именно йонният канал поддържа киселото рН в клетката, за да може вирусът да се оголи", казва професорът. Той се надява, че изследванията на екипа могат до доведат и до намирането на нови антигрипни препарати.

"Надяваме се, че скоро ще намерим тези консенсусни последователности   -   общи   за   всички грипни щамове. Знаем ги къде са, но е необходима още много работа, за да ги идентифицираме. Дано да продължи финансирането на проекта по линия на европейската програма PRACE, която през последната година получи и частично съфинансиране от Националния фонд за научни изследвания към МОМН", казва Иванов. Той е убеден, че ако финансирането продължи поне с още една година, неговият екип ще успее да идентифицира тези важни участъци от вирусния геном.

"След това предстои огромна експериментална работа - казва професорът. - Нови щамове постоянно ще възникват, но ние ще знаем, че какъвто и да се появи, той ще съдържа тези задължителни фрагменти, които, за разлика от останалите, няма да са променлива величина и ще могат да бъдат атакувани с евентуалната бъдеща ваксина", казва Иванов. В рамките на Световната здравна организация изследователски екипи от  цял  свят  провеждат свои проекти, за да се борят с грипа. Нашите учени от БАН, заедно с Техническия университет и Националния център за суперкомпютърни приложения, са обединили усилията си и заедно провеждат проучването. Техническият университет създава подходящия софтуер за изследванията, а молекулярните биолози отговарят за геномните проучвания.

"В момента работим с около 40 хил. вирусни генома, което без помощта на суперкомпютъра нямаше да стане", казва Иванов.