Enalapril за понижаване на кръвното налягане

Enalapril за понижаване на кръвното налягане

Eфектът на enalapril за понижаване на кръвното налягане се дължи основно на супресията на ренин-ангиотензин-алдостероновата система, която играе основна роля в контрола на кръвното налягане, установено е, че еnalapril оказва антихи-пертензивен ефект дори при пациенти с хипертония с ниско ниво на ренин.

Приложението на enalapril на пациенти с хипертония води до понижаване на кръвното налягане в изправено и седнало положение без значително повишаване на сърдечната честота.

Симптоматичната постурална хипотония не е честа. При някои пациенти получаването на оптимален спад на кръвното налягане може да изисква няколко седмично лечение. Внезапното прекратяване на приема на enalapril не е бил асоцииран с внезапно покачване на кръвното налягане.

Ефективна ихибиция на АСЕ активността обичайно се получава 2 - 4 часа след перорално приложение на индивидуална доза enalapril. Началото на антихипертензивната активност обичайно се наблю-дава в течение на един час, като максимално понижаване на кръвното налягане се постига от 4 до 6 часа след приложението на лекарството. Продължителността на ефекта е дозо-зависима. При препоръчителни дози, антихипертензивният ефект и ефектът на хемодинамиката се подържат в рамките на поне 24 часа.

При проучвания на хемодинамиката при пациенти с есенциална хипертония, намаляването на кръвното налягане е било придружено с понижаване на периферната артериална резистентност, повиша-ване на сърдечния дебит и незначителна или никаква промяна в сърдечната честота. Продължи-телното приложение на enalapril е било асоциирано с повишен бъбречен кръвен ток, докато нивото на гломерулна филтрация се е запазило непроменено. Наблюдавана е също така задръжка на натрий и вода. Обаче, при пациенти с ниско ниво на гломерулна филтрация преди терапия, задържането на натрий и вода обикновено е увеличено.

При провеждане на краткосрочни клинични проучвания при пациенти с бъбречно заболяване с и без придружаващ диабет след приложение на enalapril са наблюдавани намаляване на албуминурията, екскрецията на уринни Ig G и общия белтък в урината.

Ако enalapril се прилага съвместно с тиазидни диуретици, ефектът на намаляване на кръвното налягане е адитивен. Enalapril може да намали или предотврати възникването на тиазид- индуцираната хипокалиемия.

Терапията с enalapril е била асоциирана с благоприятния ефект върху плазмените фракции на липопротеините, както и върху нивата на общия холестерол.

Без да се спираме на множеството малки и големи проучвания, които използват enalapril maleate като стандарт за сравнение с други медикаменти, ще посочим основните студии, в които е доказана ефективността на лечение на различните степени на сърдечна недостатъчност с еналаприл.

През 1987 г. бяха публикувани резултатите от COoperative North Scandinavian ENalapril SUrvival Study (CONSENSUS-1), според които пациенти с тежка сърдечна недостатъчност независимо от етиологията й, които преди това са били лекувани с дигоксин, диуретици и вазодилататори, след добавяне на еналаприл са показали 40% (p=0.002) редукция на смъртността спрямо плацебо през първите 6 месеца от проследяването. На 12-я месец от проследяването разликата в смъртността е все още 31% при дори по-висока достоверност (р = 0.001).

Четири години по-късно бяха публикувани резултатите от друго голямо проучване Studies On Left Ventricular Disfunction (SOLVD) при симптомни пациенти с лека и умерена сърдечна недос-татъчност и левокамерна фракция на изтласкване под 35%.

Пациентите от това проучване, лекувани с еналаприл, показаха 16% редукция на общата смъртност спрямо плацебо. При асимптомните пациенти със сърдечна недостатъчност, т.е. онези които нямат оплаквания, но са с абнормно ниска фракция на изтласкване, е регистрирана 29% редукция на комбинирания показател: смъртност и развитие на симптомна сърдечна недостатъчност.

Както тези, така и проведените по-късно обширни проучвания и метаанализи доказват, че еналаприл прилаган в широки терапевтични граници от 2.5 до 40 mg на ден подобрява краткосрочната и дългосрочната прогноза при пациенти със застойна сърдечна недостатъчност, независимо от етиологичната причина.

www.comleague.com