ПрополисПрополис, известен още като пчелен клей е едно от най-предпочитаните натурални лекарствени средства още от времето на древните египтяни. Но какво всъщност знаем за прополис? Тази статия ще ви запознае подробно с прополиса.

Пчелният клей (прополис) притежава силни антибактериални свойства. В него не може да вирее нито един болестотворен микроорганизъм. Той е продукт със сложен състав. При температура под 15°С се втвърдява и става крехък и трошлив, а при по-висока температура се размеква и е силно леплив. Пчелите го използват за замазване на пукнатините по стените на кошера.

 Прополисовите екстракти имат силно изразено антимикотично (антигъбично), антипротозойно и антивирусно действие. Антимикробно действие проявяват както спиртните, така и водните екстракти. Доказано е отсъствие  на привикване на бактериите към прополиса, което често се среща при използването на антибиотиците. Освен това за разлика от антибиотиците пчелният клей не причинява дизбактериоза, т.е. не унищожава обичайната чревна микрофлора. Антимикробните вещества на прополиса са термостабилни и не се променят съществено при престояване в течение на 3 - 4 години.

Пчелите го използват за полиране на восъчните килийки, замазване на пукнатини и отвори на кошера, прикрепване на рамките, стесняване на входа, балсамиране на дребни животни и насекоми, попаднали в кошера и убити, без да могат да ги изхвърлят. Играе ролята на дезинфекционно средство в пчелното жилище. Пчелите откъсват секрециите от пъпките на растенията с устните си органи, прехвърлят ги в кошничките на задния чифт крачка и ги пренасят в кошера. Еднократно пчелата пренася около 10 мг прополис, а едно семейство събира годишно около 50-60 грама (понякога до 150-200 гр) клей, главно в края на лятото, през есента и по-рядко през пролетта.

Прополисът потиска развитието на някои тъкани (зародишни, туморни), но в същото време стимулира регенерацията на други. Пчелният клей предотвратява или спира развитието на възпалителния процес. Флавоноидите му влияят укрепващо на капилярните стени, като намаляват чупливостта им. Успоредно с това намаляват агрегацията (слепването) на еритроцитите и тромбоцитите в кръвта, с което се подобрява микроциркулазията и се намалява опасността от образуване на тромби в кръвоносните съдове.