Вече е известно, че нашето здраве зависи не само от нашите хранителни навици, а и от тези на поколенията преди нас. Изследвания на мишки, чийто бащи са били на нископротеинова диета, показват ясни промени в ключови гени, свързани с метаболизма на черния дроб. Тези изменения възникват независимо от факта, че бащите никога не са виждали децата си и са прекарали минимално време с майките им. Това е и потвърждение на теорията, че хранителната информация се предава на следващите поколения чрез спермата и няма нищо общо с някакъв социален контекст.
Епигенетичното препрограмиране на гените се оказва важен механизъм за предаване на информацията за околната среда (в случая за хранителната среда) от едно поколение на следващото. Епигенетиката е сравнително нова област на изследването, която изучава химичните модификации на ДНК под въздействието на външните фактори, които могат да променят начина, по който гените се проявяват, без да настъпва реално изменение в основните „букви” на ДНК-то.
„Ние сме много повече от гените си и нашите родители ни дават и отнемат много повече, отколкото си представят”, подчертава Оливър Рандо от Масачусетския медицински университет.
Според Рандо идеята че диетите на бащите и дедите ни оказва влияние върху нашия метаболизъм не е нова. Най-добри сведения за тези зависимости са получени от епидемиологичните изследвания, които показват, че ако дядото по бащина линия е гладувал, внуците му са изложени на силно завишен риск от развитие на затлъстяване и сърдечно-съдови заболявания.
В скорошно изследване учените проследяват връзката между външните условия и ефектите върху следващото поколение. Мишки, чийто бащи са били на бедна на протеини диета от момента на отбиването до достигането на полова зрелост, дават поколение на мишки, при които се наблюдават хиляди генни изменения. Тези изменения в епигенетичното програмиране са свързани предимно с функцията на гените, отговорни за контрола на липидния синтез и холестерола в черния дроб. „Ако родителите гладуват, най-вероятно това чака и децата, и затова е добре гените да им осигурят по-интензивно натрупване на мазнини”, пояснява Рандо.
Тези резултати предполагат промяна в практиките и подхода към епидемиологичните изследвания на сложни заболявания като диабета, сърдечно-съдовете заболявания или алкохолизма. В бъдеще най-вероятно ще се обръща повече внимание на начина на живот на предишните поколения на пациентите, за да се разграничат наследените епигенетични образци от другите индивидуални генетични и външни фактори. Тези наблюдения ще дадат възможност за генетичен анализ и точно препрограмиране на метаболитния фенотип, така че можем да се освободим от епигенетичната обремененост, завещана от поколенията преди нас.
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.