Наистина ли е полезно да пием много вода

През 2005 г. Би Би Си провежда анкета, в която задават на участниците въпроса: „Мислите ли, че трябва да изпиваме по два литра вода на ден?” Повече от 90% отговарят утвърдително.

Това никак не е неочаквано, като се има предвид масираното бомбардиране на обгрижващата здравето и младостта си публика със статии, мнения на „специалисти” и дори книги със съвети да се пият поне 8 чаши вода на ден, защото в противен случай ги грози дехидратация, повяхване и задръстване с отрови.

В действителност повечето хора имат нужда от много по-малко вода, за да избегнат обезводяването. Изключение правят само случаите на някои заболявания като камъни в бъбреците, например. Количеството вода, което губим зависи от физическата активност и температурата и влажността на въздуха и в този смисъл нуждата от вода е нещо относително и е доста необмислено да се препоръчват фиксирани количества (в горещ активен ден и два литра вода могат да се окажат недостатъчни, а в други случаи просто не са нужни). Да не забравяме и кафетата, чайовете и водата, съдържаща се в храната, които също се грижат за хидратацията на организма и се причисляват към водата, която поемаме ежедневно.
Още по темата Как да възвърнем жизнеността си в началото на пролетта?Как да се освободим от токсините в нашето тяло?Бяло течениеСлънчоглед

Всяка растителна и животинска клетка, която приемаме с храната, се състои основно от вода, в която са разтворени различни вещества. Дори крекерите имат известно водно съдържание. След хранене водните молекули се абсорбират през стените на червата и хидратират организма ни.

Все пак как да разберем колко вода трябва да пием, за да не сме обезводнени и отровени с отпадъци? Отговорът е прост и самото тяло ни го подсказва по най-естествен начин – с усещането за жажда.

Ние сме снабдени с вътрешна система за регулация на водата, която работи автоматично и безспирно. Тя постоянно отчита концентрацията или разредеността на телесните течности. Когато ни липсва вода и телесните течности са сгъстени (дори съвсем малко повече от обикновеното), тялото произвежда хормона вазопресин. Този хормон дава сигнал на бъбреците да задържат водата (така урината става по-концентрирана и тъмна – един от признаците, че приемаме по-малко вода, отколкото ни е нужна), а „мониторите”, които следят гъстотата на течностите в тялото, изпращат сигнали до мозъка, които ни карат да изпитваме жажда. Ако течностите ни са достатъчно разредени, ние преставаме да изпитваме жажда, защото организмът ни няма нужда от повече вода и съответно престава да отделя вазопресин.

Затова и не е изненада, че изследванията показват, че урината на хора, които приемат различни количества вода през деня, съдържа еднакви количества токсични вещества. Тоест ако пиете повече вода, отколкото ви се пие, всъщност не изхвърляте повече токсини от организма си.

Когато загубим едва един-два процента от водата в тялото си, започваме да изпитваме особено силна жажда, което става много преди да изпаднем в състояние на обезводняване. С други думи, тялото ни се грижи за нас и няма да допусне да се дехидратираме, без да ни даде сигнал, че това е на път да се случи.

Всеки път, когато пренебрегвате чувството си за жажда и изпивате повече вода отколкото ви се пие, само за да достигнете заветните два литра, вие излишно натоварвате тялото си по два начина:

• Поглъщането на повече вода, отколкото ви трябва, може да увеличи общия обем на кръвта. И тъй като кръвта се намира в една затворена система (кръвоносната система), редовното увеличаване на кръвния обем излишно натоварва сърцето и кръвоносните съдове.

• Бъбреците ви трябва да работят извънредно, за да филтрират излишната вода от кръвоносната система. Бъбреците не са просто чифт водопроводни тръби и не работят на принципа – колкото повече вода минава през тях, толкова по-чисти стават. Системата за филтриране, която се намира в бъбреците, има поредица от специализирани капилярни легла, наречени гломерули. С времето гломерулите могат да се повредят и износят от прекомерното натоварване и обливането на системата с големи количества вода е една от потенциалните причини за възникването на тези поражения.

Ненужното натоварване на сърдечно-съдовата система и бъбреците чрез приемането на излишни количества вода е коварен процес. Обикновено за нас е почти невъзможно да забележим и усетим това претоварване, тъй като дълго време състоянието няма изразени симптоми. Проблемът е, че неблагоприятният процес е съвсем реален и може да навреди на здравето в дългосрочен план.

В крайна сметка най-добрият ореинтир за това колко вода ни е нужна остава жаждата. Често обаче се говори за това, че жаждата не е надежден индикатор за нужното количество вода, тъй като много хора страдат от симптомите на дехидратация и същевременно не изпитват необходимост да пият редовно вода. Истината е, че повечето хронично дехидратирани хора са се научили да не обръщат внимание сухотата в устата си, което е другата крайност в пренебрегването на сигналите на тялото и също не трябва да се допуска.