Можем ли да контролираме сънищата си

Осъзнатият сън (или т.нар. lucid dreaming) е сън, при който знаем, че сънуваме и можем да манипулираме хода на случващото се в съня, сякаш играем видео игра. Явлението е често при децата, особено при по-творческите натури.

Осъзнатото сънуване е обект на научни изследвания и се счита за истински феномен. Всъщност съзнателният сън е познат на хората от векове. Тибетските будисти практикуват „сънна йога” повече от хиляда години като начин за проясняване на съзнанието.

Има различни техники за постигане на осъзнат сън. Например напомнянето, че искаме да осъзнаем, че сънуваме, преди да легнем да спим. Също така можем да правим проверки, за да видим дали сънуваме, като например да прочетем нещо и след секунда да го погледнем отново (най-вероятно, ако е сън, написаното ще се промени). Такива справки за установяване на реалността са използвани и във филма Генезис, където героите носят със себе си „тотеми”, които им помагат да разграничат двете състояния на съзнанието (като например метален пумпал, който спира да се върти само в реалността).

Понякога осъзнаването, че сме в сън, се задейства и от невъзможни срещи и случки, като летене или разговор с починал човек. Някои хора си дават сметка, че сънуват спонтанно, без нещо конкретно да ги неведе на тази мисъл. 

Невинаги обаче сънят подлежи на режисиране според желанията ни. Магическата смяна на хората и ситуациите е възможна, но зависи от степента на увереност на сънуващия – колкото по-уверени сме, че можем да променяме всичко в съня, толкова по-вероятно е наистина да успеем.

Това е и най-привлекателната страна на осъзнатия сън – свободата да се преживеят неща, които противоречат на логиката на физическата и социалната реалност. Летенето например е една от най-предпочитаните фантазии на сънуващите. Не по-малко вълнуващо е и чувството, че всичко е позволено и възможно без да има каквито и да реални последствия.

Практиката на осъзнатото сънуване има и някои съвсем практически ползи. Например при предстоящо говорене пред публика, трудни разговори, представление или спортно състезание, осъзнатият сън може да бъде своеобразна репетиция. Активността на мозъка по време на сън е същата като тази при реалното събитие и съответно невронните модели на задействане, нужни за някое умение, могат да се установят в състояние на сън като подготовка за изпълнението в будно състояние.

Легендарна е и творческата сила на сънищата. Мозъкът е особено активен в т.нар. REM (rapid eye movement) фаза, в която, освободени от ограниченията на сетивата, се раждат необичайни комбинации на събития и обекти, които често преживяваме като странни сънища. Тази „необичайност” прави мисълта ни по-раздвижена и неограничена. Неслучайно много от съзнателно сънуващите използват съня като „място”, на което да решават заплетени житейски или професионални проблеми и да намират творческо вдъхновение.