Ако трупате повече мазнини в областта на талията, отколкото в тази на ханша, най-вероятно страдате в някаква степен от инсулинова резистентност. Макар и повечето хора да смятат „коремчето” за безобиден естетически дефект, всъщност нечувствителността на клетките към инсулина е свързана с повишен риск от високо кръвно налягане, диабет, сърдечен удар и преждевременна смърт.
Най-сигурният знак, че организмът страда от инсулинова резистентност, е склонността да се натрупват тлъстини в средната част на тялото. Непропорционалното наедряване на талията е причина за трупането на мастна тъкън в черния дроб, което нарушава функцията му да премахва инсулина от кръвта (след като хормонът е свършил работата си да достави глюкоза до клетките). Когато кръвната захар се повиши след ядене, панкреасът освобождава съответните количества инсулин, които да предотвратят прекаленото й покачване.
Ако клетките не могат да реагират адекватно на инсулина, говорим за инсулинова резистентност и при това състояние кръвната захар се повишава твърде много, като същевременно панкреасът секретира огромни количества инсулин, които обаче, не водят до спадане на кръвната захар. Затова хората с инсулинова резистентност имат в кръвта си едновременно по-висока захар и повече инсулин.
Когато кръвната захар се покачи прекалено много, захарта полепва по клетките и се превръща в отрова, наречена сорбитол. Сорбитолът разрушава нервните клетки, артериите и други тъкъни в тялото. Прекомерните количества инсулин влияят на мозъка по такъв начин, че предизвикват неконтролируем апетит, което задълбочава проблема.
Колкото и трудно и непосилно да изглежда за много хора трайното „вталяване”, с помощта на точния специалист и разбирането на процесите, които водят до това некомфортно и наистина вредно състояние, балансът в тялото може да бъде възстановен.
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.