ХормониХормоните са биологично активни вещества. Синтезират се от жлезите с вътрешна секреция и въздействат върху силно върху организъма. След като се синтезират, хормоните попадат в кръвообращението и така се разнасят из цялото тяло.

Нашият организъм е единна цялост от клетки, които работят съгласувано и координирано помежду си благодарение на интензивния обмен на информация, който тече постоянно между тях – т.нар. клетъчна сигнализация. Хормоните са един от видовете сигнални молекули, които се отделят от една клетка и въздействат на различно разстояние от нея.

Определени хормони въздействат само върху клетките на строго определени тъкани или органи, които разполагат с рецептори за тези хормони. Системата за въздействие е нещо подобно на ключ и ключалка. Хормонът е ключът, а рецептора е ключалката. Само определен ключ (хормон) може да отключи дадена ключалка (рецептор). Съществено за хормоните е, че нищожни количества от тях могат да предизвикат огромни физиологични ефекти чрез така наречения каскаден ефект. Това е когато една молекула на хормона активира една ензимна молекула, то последната е в състояние да активира хиляди нови ензимни молекули, които активират още и още. Този каскаден ефект позволява на хормоните много бързо да променят хода на биохимичните процеси в тялото. Някои хормони действат на ниво клетъчно ядро като се свързват с хромозомите и така активират определени гени. Други не могат да проникнат през мембраната на клетката, но осъществяват ефекта си чрез молекули посредници.

Нивата на хормоните в кръвта се регулират чрез принципът на отрицателната обратната връзка. Той изглежда така: когато даден хормон е осъществил физиологичната си функция, към произвеждащата го жлеза достига информация за намаляване на секрецията. И обратно – когато концентрацията на хормона в кръвта е ниска, отрицателната обратна информация към жлезата намалява, което е сигнал за увеличаване на активността й.