Скорошно изследване, публикувано в списанието Clinical & Experimental Allergy открива, че отглеждането на куче или котка вкъщи не увеличава вероятността децата да развият алергия към домашните любимци. Родителите често се питат дали кучето или котката в дома им повишава риска при малките деца от развиването на алергия към тях.
Проучването, водено от Ганеса Вегиенка от болницата Хенри Форд, проследява група деца от раждането им до достигането на зрялост. Периодично се установявали контакти с родителите им, за да се събере информация относно контакта им с кучета или котки.
На 18-годишна възраст на 565 от изследваните били направени кръвни изследвания, които измерили нивата на антитела към кучешки и котешки алергени. Резултатите показват, че съжителството с домашен любимец през първата година от живота в много от случаите предпазва от по-късната поява на алергия.
Още по темата Лекарствата все по-често докарват алергии!Капки под езика убиват алергиятаСезонните алергииАлергияМента
При младите мъже, чиито семейства са гледали домашно куче до първата им годишнина, рискът от разитието на алергия към кучета е два пъти по-малък в сравнение с мъжете, които не са живяли с куче през този период от живота си.
И мъжете, и жените са били два пъти по-малко склонни да развият чувствителност към котки, ако са живяли с котка през първата си година за разлика от тези, които не са имали котка вкъщи.
„Това изследване затвърждава теорията, че опитът иалящата среда от първата година от живота, влияят в голяма степен на здравния статус на възрастния човек и че съжителството с домашен любимец не само не повишава, но дори намалява риска от алергизиране към кучета и котки.”, обобщава Вегиенка.
Учените отдавна разгласяват, така наречената, „хигиенна хипотеза”, според която прекалената чистота на съвременния дом води до „леност” на имунната система и тенденция към лесно алергизиране. Човешката имунна система има нужда от взаимодействие с по-глямо разнообразие от микроби и бактерии, за да повиши прага си на чувствителност към различни алергени.
Това не означава, разбира се, да държим мухъл вкъщи или да не бършем праха, а просто да оставим децата да бъдат деца и да не се боим прекалено много от бактериите и мръсотията, с които влизат в контакт, когато играят навън, например.
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.