Ирина Кирякова е позитивен психотерапевт в рамките на Световната асоциация по  позитивна психотерапия. Обучава  се в първата за Бъпгария школа по Геидалт терапия. Член е на Дружеството на психолозите в България.

 Г-жо Кирякова, болест ли е мързелът?

Ако сме свикнали да гледаме на мързеливците no-скоро с критично око, дошло е времето да преосмислим отношението си. Липсата на физическа активност трябва да се определи като „болест сама по себе си", настояват известни британски учени. Мързелът е липса на стимул, на воля и желание. Мързелът е демотивация и леност. Мързеливият човек рядко се захваша с дадена дейност, просто заидото не вижда смисъл да прави каквото и да било. Понякога е резултат от физическа или психическа преумора. Той трябва да се лекува така, както всяко друго заболяване, макар че не е такова. Ако не се вземат мерки навреме, мързелът може да се превърне в хронично състояние, което да доведе до огромна вреда в живота на човека, твърдят учените.СпокойствиеКакво е вашето лично мнение?

 Мързелът е състояние, което всички познаваме. Пример за проява на мързела е да знаем какво „трябва" да свършим, защото го намираме за правилно и/или сме го планирали и въпреки това се занимаваме с нещо друго или не се занимаваме с нищо. Нещото, за което рядко се замисляме, е: „Какво ме накара или не ме накара да си свърша заплануваното?" Най-често мързелът е симптом, който можем да пренебрегнем еднократно,

но е безотговорно да го отричаме в перспектива. Мързелът има богата и древна история. Приет е за ЕДИН ОТ СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА в християнството, но дефиницията му през времето е била изменяна в пъти по-често от тези на всички други грехове. Изначално приет като състояние на „тъга и отчаяние", по-късно към смъртния грях биват отнасяни no-скоро проявите на меланхолия, апатия и физическа ленивост. Новото тълкуване на мързела като грях е свързано с доброволното съгласие за провал в проявата на талантите и дарбите на мързеливия, дължащ се на бездействието му. Отвъд религията в социално-обществения ред мързелът е бил смятан за порок още във времената на древните гърци, а може би и преди тях. Историята пази и моменти, когато да си мързелив е било привилегия, отдадена на малцината, разполагащи с богатството да си го позволят. Така до днес се е запазило схващането, че богатите са мързеливи хора. Излиза, че мързеливият може да е депресиран, физически ленив, порочен

или привилегирован. Много често мързелът може да е и депресивно състояние.

Най-често липсата на мотивация е основната причина за проява на мързел, тъй като това понятие се отправя към младежите, към подрастващите. Казваме: тя или той е много мързелив, не иска нищо да прави, седи само пред компютъра... Но това не означава, че детето е склонно към някаква леност. Обикновено причината е липса на мотивация, някаква съпротива срещу „трябВа". При пубертетите тази дума предизвиква бунт и противопоставяне. Аз имам много случаи с младежи, които нямат желание да ходят никъде, да излизат, седят само пред компютъра. Това е пасивност, но не и мързел. Пасивност, която в един момент може да бъде и болест, защото човек се оказва вече само в позицията на приемащ. Разбира се, ако седиш само пред телевизора или пред компютъра - ти само приемаш, не отдаваш. В един момент тази пасивност или се взривява по някакъв начин, проявявайки се като избухване, или е някакво автоагресивно поведение.

Това говори no-скоро за депресивно състояние.

 Това може ли да бъде симптом на някакво по-сериозно телесно заболяване?

Разбира се, тук значение може да имат физиологията, хормоните, липсата на определени химични съставки в организма, които също могат да доведат до понижена енергия и вялост. И естествено, ако човек има нещо патологично, винаги се стреми първо да изключи органиката. И след това, ако няма органична причина,

ТЪРСИМ ПРОБЛЕМА В ПОВЕДЕНИЕТО. В ПСИХИКАТА, въпреки че много често органиката реагира тогава, когато поведението преди тоВа не е реагирало.

В смисъл?

 В смисъл, че огромна част от физиологичните ни проблеми се дължат на душевни такива. Вече все повече изследвания доказват, че около 85 на сто от болестите всъщност са на психична основа - т.нар. на нервна почва. Да вземем например една язва. При нея в организма има повишена киселинност, която е в резултат на продължително стоене в гневна емоция. Преди това имаме емоция, с която не съм се справил: аз съм бил гневен, гневен, оттам идват и хипертонията, и язвата, и гастритът и куп други неща.

 Вие как оценявате мерките на здравното министерство за профилактиране на агресията и самоагресията? Не звучат ли чиновнически?

 Не съм запозната с тези мерки, но от практиката знам, че В такива случаи е нужна задълбочена работа. Необходимо е да опознаем както себе си, така и другите около нас, да знаем как да отговорим на собствените си нужди. Обикновено това са процесите, които при много задържане, при много стискане в един момент някъде системата гърми. И е необходимо добре да познаваме себе си, за да знаем как да се справяме със собствения си организъм.

Как може да бъде върната мотивацията при младите хора, след като наоколо се ширят безработица, бедност, мизерия, липса на перспектива?

Като се върнем, първо, към истинските неща. Човек първо се свързва със себе си, с душата си. Работата на терапевта всъщност е да помогне на човека да намери в себе си най-доброто решение - защото то е там, в него, а не в терапевта. Терапевтът е нещо като партньор в тази работа. Това е първата стъпка, защото огромната част от проблемите идват от това, че хората са загубили връзката със себе си. Те са спрели да се чуват, да се усещат, да се разбират и една голяма част от действията, които извършват, не са в тяхна полза, защото преди това не са си дали просто времето, необходимо им да осъзнаят от какво имат нужда и тогава да реагират. Просто правим някакви неща автоматично. Затова първата стъпка е да се свържат със себе си. И след това може да се открият къде са ограниченията ни и къде са ни ресурсите, кога сме загубили желание или смисъл в живота. И започваме малко по малко да разчистваме. Тази каша у нас трябва да бъде разделена на смилаеми порции, на ясни съставки -кое пречи, кое помага. Трябва да видим какво има в цялата тази бъркотия и след това нещата започват да се случват.

 Ако причините при младите са демотивация и непознаване на себе си, къде може да се търси проблемът при възрастните „мързеливци"?

При възрастните хора не е по-различно. Там също много често се случва хората да са загубили мотив, да са загубили виталността си. Животът се е превърнал в сиво ежедневие, движат се от някаква инерция. А инерцията и монотонността винаги успиват. Затова броим обце, за да заспим. Тук имаме нужда от прераждане, от ноВо събуждане, за да открием, че животът може да бъде приключение, игра, забавление. Има много неща да се откриват. Тук проблемът е пасивността, която е предозирана. Това, което ни липсва, е активност. И фокусът трябва да бъде върху това: защо липсва активността - кое я блокира и ограничава? Отговорът на този въпрос носи урок и дава посока - надежда за развитие!