Дом в Лонг Айлънд, разработен и изграден от семейството архитекти и художници Аракава и Мейдлин Джинс пречи на процеса на стареене на човека, се твърди в статия, публикувана във вестник „Ню Йорк Таймс”. Това се постига благодарение на специалния дизайн на сградата, оригиналните пространствени решения на интериора, неравният под, многото прозорци с различни размери и стените, които са боядисани в 40 цвята…Откакто обитателите са се настанили в къщата, здравето им се е подобрило, укрепнала е имунната им система, се казва по-нататък в публикацията.

Без съмнение, подобни текстове могат да предизвикат у читателя различни реакции – от пренебрежителна усмивка до дълбоки размисли за края на човешкия живот. Едно обаче е сигурно – написаното идва да покаже, че светът все повече търси нови и различни подходи, за да облекчи старостта и да я направи един спокоен и приятен период от човешкия живот. И ако в Америка анонимен дарител може да инвестира 2 милиона долара за осъществяването на такъв архитектурен проект и това да се превърне в новина, то в съвременна България старостта и стареенето са теми, които все по-рядко намират място в медиите. Дори и когато става въпрос за далеч по-прозаични неща като осигуряването на адекватни грижи, добро лечение и достъпни лекарства за старите хора например.

И така, по статистически данни, към края на 2007 година хората над 65-годишна възраст у нас са 1 329 000 – т.е. 17,4% от населението. 43,2% от тях живеят в селата и съставляват 25,6% от селското население. Като всички български граждани, те би трябвало да имат своя личен лекар - поне на книга, като се има предвид, че броят на малките селища с незаети лекарски практики, т.е. без нито един общопрактикуващ медик, от няколко години се задържа над 250 и не само не намалява, а дори нараства. Можем само да си представяме трудностите, пред които са изправени възрастните хора от тези населени места, за да си намерят личен лекар и да контактуват с него. Както и затрудненията на онези лични лекари, в чиято листа има такива пациенти от няколко отдалечени планински села например.

В града или на село, в собствената си семейна среда или в дом за стари хора, възрастният човек има нужда от специфични грижи. Които би могъл да получи от медицински специалист със съответната квалификация. Тук е мястото да отворим скоба и да обърнем поглед към това, което се случва в развитите европейски страни. „Насърчаване на доброто здраве в застаряваща Европа” е една от основните цели, залегнали в здравната стратегия на ЕС, както и сериозен приоритет в националните здравни политики на повечето страни-членки. Да започнем от Белгия, която е всепризнат лидер в областта на грижите за възрастните. За последните 20 години – от 1989 до 2008 г., бюджетните средства за поддържане на мрежата от домове за стари хора са се увеличили 14 пъти. За онези пък, които предпочитат да останат по домовете си, се грижат медицински сестри със специална подготовка. Една от задачите им е да координират работата на всички медицински специалисти, които имат отношение към здравето на възрастните пациенти – лични лекари, тесни специалисти, кинезитерапевти и пр. В Германия има отделна професия Altenpflegerin/Altenpfleger – гериатрична медицинска сестра, чиято подготовка отговаря на условията на Евродиректива 2005/36/ЕО и на Закона за грижите за възрастните хора. Във всички европейски страни за лекари е въведено обучение по специалността „гериатрична медицина”, а тези медици се радват на добър прием както в болниците, така и в заведенията за социални грижи. Също така те са търсени като консултанти от Червения кръст и различни доброволчески и благотворителни организации, работещи със стари хора по домовете им. Отбелязва се бурен напредък в научните изследвания в областта на т.нар. „анти-ейджинг”- медицина.

А как стоят нещата у нас?

Специалисти по здравни грижи с гериатричен профил не се подготвят. В близкото минало е имало профилирано обучение на медицински сестри в Медицинския колеж към Тракийския университет в Стара Загора като компонент на пилотен проект, финансиран от Фондация „Роберт Бош”. 

Висшите медицински училища с малки изключения нямат особени предпочитания към квалификационни курсове, семинари или обучителни модули от областта на геронтологията или гериатрията, нито за студенти, нито за специализанти.

Малко повече от две години след приемането на Евродирективата и в нашата страна се въвежда специалността, като за целта се разработва и утвърждава програма за обучение. Срокът е 4-годишен, а учебният план включва три части – основи на гериатричната медицина, гериатрия и медико-социални проблеми на стареенето и старостта. Очевидно е търсен баланс между общобиологичните, клиничните и социалномедицинските аспекти на този период от живота на човека. Макар и създадена от интердисциплинарен екип специалисти, в нея могат да се открият и някои съществени непълноти. Добре известно е, например че лекарственият метаболизъм, лекарствени взаимодействия, дозовите режими и нежеланите реакции имат своята специфика при хора в напреднала възраст. Въпроси от тази област не са включени, независимо, че има много добри клинични фармаколози и специалисти по терапевтичен лекарствен мониторинг, които могат да участват в процеса на преподаване. Същото се отнася и до физикалната и рехабилитационната медицина. Лечението с естествени и преформирани физикални фактори има сериозно място при болкови синдроми и във възстановителния период след оперативни интервенции например. Нерядко то е предпочитано в старческа възраст поради това, че се избягва допълнителното натоварване с медикаменти. Не може да се оспори обаче фактът, че неговите възможности и особеностите му при тази група пациенти трябва да се познават добре, което идва да покаже, че не би било излишно тези въпроси да се включат в програмата и преподаването им да се повери на компетентни физикални медици, каквито категорично има, при това не само в столицата. По сходен начин стои и въпросът за включването на тематика от областта на храненето и диететиката, както и от областта на палиативните грижи.

В разговор с проф. д-р Сабина Захариева узнахме, че ръководеният от нея Клиничен център по ендокринология и геронтология е натоварен да координира работата по подготовката за обучение на специализантите по гериатрична медицина. Готови да ги приемат са и няколко катедри на МУ – по пропедевтика на вътрешните болести, по неврология и други. Желаещи обаче все още няма.  

И така, специалност има, специалисти няма. У нас вече са разкрити немалко хосписи. Нараства и броят на домовете за стари хора, лицензирани от Министерството на труда и социалната политика по Закона за социалното подпомагане. В тях домуват постоянно или само през деня голям брой възрастни хора.

Със сигурност в предстоящия процес на преструктуриране в много болници ще бъдат разкрити отделения за долекуване и рехабилитация, в които повечето лекуващи се ще бъдат в напреднала възраст.

Редица СПА-центрове в морските и планинските ни курорти извън високия сезон също обслужват възрастни чуждестранни туристи.

Всичко това позволява да се направи изводът, че специалисти по гериатрична медицина тепърва ще бъдат необходими. И да подскаже, че би било добре навреме и далновидно да се обмислят адекватни и икономически издържани стимулиращи мерки, които да променят статуквото и да обърнат посоката на процесите. Могат да се потърсят повече възможности за съвместна работа с Министерството на труда и социалната политика, най-вече по отношение на създаването и актуализирането на нормативната уредба за дейността на заведенията за стари хора, независимо от вида на собствеността им – държавна, общинска или частна. Естествено, гериатри ще бъдат най-необходими в тях. Нови възможности в същия дух биха могли да се потърсят и в диалог с Държавната агенция по туризъм.

Казаното дотук обаче не отменя още една категорична необходимост – от промяна в наредбата на МЗ за специализациите на лекарите. За никого не е тайна, че тя създава много напрежение в лекарските среди и по всеобща оценка изправя желаещите да специализират пред неимоверни трудности. Междувременно търсенето на икономически стимули за онези, които биха желали да се посветят на „медицината на старостта” – и лекари, и медицински сестри, може да се окаже и една полезна инвестиция – със знанията и уменията си те ще обслужват възможно най-компетентно един голям контингент пациенти и ще освободят близките им от много притеснения, за да разполагат те с повече време за професионална и личностова реализация. А когато грижите за старите хора у нас достигнат до нивото, характерно за развитите страни, ще престанем да възприемаме като куриоз новини от типа на тази за архитектурното чудо в Лонг Айланд. Тогава ще оценяваме вестите за подобни интересни и толкова позитивни начинания като естествен израз на хуманност и изпълнен дълг към родители и близки в достолепна възраст. И тази наша оценка ще бъде мерило за цивилизованост и за собствено достойнство. 

zdrave.net