Нови изследвания доказват, че метамизолът действа блокиращо на възпалителните процеси и идеално облекчава болката при хора с гастроентерологични проблеми и белодробни заболявания. Резул­татите показват също, че метамизолът подпомага и отделянето на хормона на щастието.

 

Най-новите изследвания върху метамизол бяха изнесени и дискутирани на кръгла маса на тема “Метамизол – нестандартният аналгетик. Нови механизми на действие и клиничното им значение” на 3.12.2008г. в хотел Хилтън, София. 

 

На събитието, организирано от фармацевтичната компания Софарма АД, доклади за действието и приложението на метамизола изнесоха проф. д-р Витан Влахов, дмн – почетен председател на Медицинското дружество по клинична фармакология и терапия, проф. д-р Иван Смилов, дмн – председател на научното дружество на анестезиолозите в България, чл.-кор. д-р Мила Власковска, дмн от Катедрата по фармакология към Медицинския университет – София. Участие в кръглата маса взеха водещи клинични специалисти, директори на болнични заведения, професори и доценти от Медицинския университет – София и др.

 

Проф. Влахов акцентира на резултатите, доказващи, че за разлика от други аналгетици и противовъзпалителни препарати, метамизолът не уврежда  стомашната лигавица. Изследванията са показали също, че метамизолът е подходящ за лечение на болката при болни с бронхиална астма и други белодробни заболявания, при които прилагането на класическите противовъзпалителни обезболяващи средства е противо­показано.

 

Изненадващите нови данни за механизмите на действието на Metamizol са резултат на скорошни проучвания и клинични изследвания върху генетично модифицирани мишки, проведени от чл.-кор. Мила Власковска.

 

Чл.-кор. Мила Власковска разкри нови данни, които доказват научно и клинично, че метамизолът блокира възпалителните процеси в организма. Важен аспект в механизма на действие на метамизол е, че засилва освобождаването на бета-ендорфин и енкефалини, т.е. метамизолът подпомага отделянето на хормона на щастието.

 

Досега се смяташе, че метамизолът има основно мощно обезболяващо и темпера­туропонижаващо действие, а сега откриваме, че действа  противовъзпалително и психостимулиращо и това дава много по-широк спектър на действието на лекарствата, базирани на метамизол, какъвто е например аналгинът, коментира Георги Руйчев, заместник-директор маркетинг в Софарма АД.

 

Метамизол е активната съставка на Аналгин – Аналгин най-продаваното лекарство в България в групата на ненаркотичните аналгетици с над 20% пазарен дял, според IMS за 2007г. През миналата година са били продадени близо осем милиона опаковки по 20 таблетки Аналгин и над два милиона ампули, информира д-р Денис Пехливанов, продуктов мениджър на Софарма АД.

 

 

 

 

 

Извадка от доклада на проф.д-р Витан Влахов дмн

 „МЕТАМИЗОЛ 2008 - ПОЛЗА И РИСК”

 

Първата научна публикация върху аналгетичното действие на метамизола (Аналгин) е направена през 1922 г. Интересът към действието на метамизола, през изминалите 86 години, не намалява, а през последните години се натрупаха нови и изключително интересни данни.

Установено бе, че по сила на обезболяващо действие, метамизолът не отстъпва, както на класически нестероидни противовъзпалителни средства като ибупрофен, кетопрофен и аспирин, така и на наркотичния аналгетик трамадол. Този изненадващ факт намира обяснение в установеното изразено противовъзпалително действие на един от основните метаболити на метамизола, 4-метил-амино-антипирина, коитo се оказва мощен инхибитор на ензимите COX-1 и COX-2. Известно е, че инхибирането на тези ензими определя противовъзпалителното действие на лекарствени средства като диклофенак, ибопруфен, кетопруфен, аспирин и др. За разлика от тях, метамизолът няма увреждащо действие върху стомашната лигавица.

Рискът от възникване на сериозни нежелани реакции след употреба на метамизол, като агранулоцитоза и анафилактичен шок, е много малък – под 1 случай сред 1 милион, употребявали препарата. За България рискът от възникване на агранулоцитоза е още по-нисък, което се обяснява с т.нар. географска хетерогенност на риска. В задълбочени изследвания, в експериментални и клинични условия, в последните години бе установено, че спазмолитичното действие на метамизола се проявява и по отношение на гладката мускулатура на бронхите. Това го прави подходящ за

лечение на болкови състояние при болни с бронхиална астма и други белодробни заболявания, при които прилагането на класическите нестероидни противовъзпалителни обезболяващи средства е противо­показано.

Установеното благоприятно съотношение между полза, риск и стойност на лечението с метамизол (Аналгин), го определя като особено перспективно обезболяващо средство в клиничната практика в България.

 

 

Извадка от доклада на чл.-кор. Мила Власковска

„Интимни механизми в действието на Metamizol”

 

Разглеждат се нови данни за клетъчни механизми на действие на Метамизол, обясняващи отличния му аналгетичен спектър.

За първи път се демонстрират собствени резултати, които показват, че метамизол не само селективно блокира ензима циклооксигеназа 3 (СОХ3), но потиска стимул-евокираното освобождаване на глутамат, както и глутамат-индуцирания инфлукс на калций в нервните клетки. Тези феномени са свързани с т.нар. механизми на централна сенситизация, обуславящи механизмите на невропатична болка и хронифициране на болката. Върху генетично модифицирани мишки е показано, че Метамизол проявява изразен аналгетичен ефект при висцерални болки, чрез взаимодействие с пуринергични механизми.

Важен аспект в механизма на действие на метамизол е модулиращия му ефект върху активността на ендогенната опиоидна система – засилва освобождаването на бета-ендорфин и енкефалини, както и намалява активността на проноцицептивни пептиди.