2009 година ще остане в историята с два бележити юбилея – 20 години преход и 10 години здравна реформа. Падна тройната коалиция, но социализмът в здравеопазването остана. Поредното дело на пациент срещу здравното министерство завърши с присъда за държавата – пациентката, за съжаление, не е между живите. Здравеопазването се управлява с твърда ръка от финансовия министър, а драмите между доктори завършват безславно, но категорично в кабинета на Бойко Борисов. В дните преди Коледа лекари и власт подписаха нещо като рамков договор и над здравната система се възцари празнична лъчезарна божидария.

През януари здравната вноска стана 8%, д-р Божидар Нанев стана председател на Българския лекарски съюз, беше създаден Фонд за асистирана репродукция. Подобен фонд трябва да се създаде не само за бездетните семейства, но и за безидейните здравни политици, но това е друга тема. Доц. Атанас Щерев обяви, че внасяме сперматозоиди от чужбина и с това предизвика поредния изключително смислен дебат в медиите за това дали българките раждат датчанчета. А мислехме, че поне сперматозоиди има в България... Докато доц. Щерев представяше своята концепция за обща Европа чрез асистирана репродукция, известният с изключителния си бизнес нюх доц. Стоян Тонев - шеф на Военна болница, предложи България да се възползва от кризата и да си закупи болници в европейски централни градове, за да се лекуват там българите по-евтино. Д-р Евгений Желев, тогава министър на здравеопазването, нарече здравната система възможно „най-реформираната”. Месеци по-късно вицепремиерът и финансов министър Дянков шумно обяви, че реформа в здравеопазването не е правена през последните 20 години, а цените на клиничните пътеки са от 1982 г. То тогава пътеки не е имало, камо ли цени, ама нейсе... През октомври пък Иван Костов, д-р Лъчезар Иванов и д-р Божидар Нанев подписаха „Обща воля за здравни реформи” - акт, с който Синята коалиция показа, че има воля, но няма памет. Но както казват зевзеците - чистата съвест при някои е първия признак за склероза.

През февруари депутатите от ОДС сезираха Конституционния съд за текстове от Закона за бюджета на НЗОК, ВАС постанови, че изборът на д-р Нанев за председател на БЛС е законен, а в страната гръмна поредния скандал – „Интернешънъл Хералд Трибюн” публикува просторни материали, намекващи за мащабна корупция в здравеопазването под крилото на д-р Емил Райнов – тогава заместник-министър на здравеопазването и председател на Управителния съвет на касата. Фактът, че отново имаше бит лекар във Варна - трети случай за 3 месеца, остана малко незабелязан - както повечето симптоматични за развитието на здравеопазването факти. Те винаги остават похлупени под нечии гръмки мисли за реформи.

През март официално беше представен Национален здравен портал със здравни досиета на служителите в държавната администрация – поредната е-инициатива на тогавашния министър на държавната администрация и административната реформа Николай Василев. Понякога като си мисля за този човек се питам това е- отпред от електронно ли идва или от евро. Защото за този портал бяха дадени 1 млн. 300 хиляди лв. Степента му на полезност за обществото кръжи около нулата, както и перспективите му за развитие. На 15 март НЗОК стана на 10 години, но тържествата около годишнината приличаха повече на панихида, отколкото на празник, най-малко защото основателите ги нямаше там. Съвсем логично от Брюксел дойде новината, че България изпадна на последното 31-во място в годишната класация за правата на пациентите в Европа.

На 1 април съвсем не на шега беше обявен краят на практиката да се купуват лекарства без рецепта, фондът за ин витро започна да приема заявления, отново беше пребит лекар – този път шефа на болницата в Бургас. Началничката на кабинета на проф. Радослав Гайдарски, Жасмина Мирчева, бе назначена за директор на ИАЛ. Съпругът й доц. Милко Сираков - известен специалист по юношеско репродуктивно здраве - влизаше в работната група по създаването на фонда за асистирана репродукция, но Мирчева беше категорична пред медиите, че няма конфликт на интереси. След идването на ГЕРБ на власт, тя беше освободена от поста и обвини управляващите по националното радио в „саморазправа с потомствената интелигенция”. В края на месеца се проведе вял и символичен протест на фармацевти заради позитивния списък. Една новина обаче отново остана някак незабелязана през този месец. На 21 април в-к „Труд” обяви, че Държавната агенция „Национална сигурност” получава достъп до здравните досиета на всички българи. Става дума не само за здравните досиета на пациентите, в които се съдържат данни за хроничните им болести и вземаните лекарства. ДАНС поискали още да четат и документацията за партньорите на касата - болници, семейни лекари и аптеки. Д-р Румяна Тодорова питала Комисията за защита на личните данни дали е редно да се предостави такъв достъп, а Комисията решила, че е редно, „но само с оглед изпълнение на дейностите на агенцията съгласно Закона за ДАНС”, съобщила пред “Труд” шефката на КЗЛД Венета Шопова. Текст в Закона за ДАНС изрично забранява агенцията да събира данни за здравето и сексуалния живот на българите, припомня „Труд”. Не става ясно обаче как този текст се връзва с поисканото. Остава единствено да очакваме неочакваното – тогавашния съветник в ДАНС и съвестен гражданин Алексей Петров в интервю за в-к „24 часа” обяви през декември, че има интереси в здравното осигуряване.

През май свинският грип е тема №1, появяват се първите случаи в съседни държави, правителството задейства плана за действия при пандемия, здравният министър д-р Желев поиска близо 4 млн. лв. допълнително за борба с грипа. Предстоящото влизане в сила на новия позитивен лекарствен списък предизвика проблем с инсулините на „Ново Нордиск”, които в името на политическото спокойствие отложиха доплащането от страна на болните с шест месеца. Същото направиха и през ноември, но вече само за 3 месеца. Времето до февруари 2010 г. трябва да бъде използвано от здравното министерство за диалог и съвместни решения с Дружеството по ендокринология и пациентските организации. Но това очевидно не е на дневен ред. През същия месец Народното събрание прие промени в Закона за здравето и създаде Медицински инспекторат, който съсловните организации обявиха за „Медицинска полиция”. Забраната за тютюнопушене на обществени места твърдо влиза в сила от средата на 2010 г. Софийска градска прокуратура образува досъдебно производство за нарушения в СБАЛО, директорката Петранка Троянова беше отстранена от поста, но по-късно скандалната лекарка спечели конкурса за същия пост. Билбордът пред здравното министерство отново стана новина в медиите. През 2005 година, малко преди изборите, на него се появи снимка на мъж в гръб, носещ куфари и наподобяващ тогавашния министър на здравеопазването Славчо Богоев. На него имаше надпис: „Момчето си отива, Търговска лига остава”. Билбордът преживя 36 часа и беше демонтиран след изричната намеса на здравния министър. Тази година пък на 23 май министър Желев поиска да се премахне паното, рекламиращо нов фолкклуб в София с образите на страстно притиснатите един в друг Азис и Ванко 1. “Обадих се в общината да го махнат. Плакатът смущаваше естетическите ми чувства. Но не само моите, а и на гостите на ведомството”, каза д-р Желев. През май обявиха и конкурса за директор на НЗОК, а на 28-ми БЛС изпрати писмо до НЗОК с ултиматум - в 10-дневен срок да започнат преговори за анекс към НРД.

През юни влезе в сила новият позитивен лекарствен списък, който за първи път удовлетвори в значителна степен и лекари, и фармацевтични компании, и пациенти - неудовлетворен остана само бюджета. Регистриран беше първият случай на заразен с новия грипен вирус в България. В разгара на предизборната кампания се режеха ленти в несвяст. Най-впечатляващото изявление на лекар в предизборната кампания беше това на д-р Илия Баташки, който уверено заяви, че 2000 медицински сестри ще гласуват за него. Веднага след изборите д-р Лъчезар Иванов не спря да дава като пример за лошо управление именно Университетската болница „Св. Георги” в Пловдив, Баташки беше обвинен, че е оставил след себе си финансов батак и беше освободен от поста на неин директор. По-късно покрай назначаването на зам.-директорката на НЗОК тръгна слух, че скандалът Иванов - Баташки е баджанашки, но така или иначе пловдивският социалист остана излъган в очакванията си за мощна сестринска подкрепа... Пак през юни Семир Абумелих поде сам своята кампания срещу Наредба 18 за акредитация на лечебните заведения, събра подписи на над 28 000 бургазлии в подкрепа на неговата болница „Дева Мария”. Текстовете на наредбата бяха променени от д-р Евгений Желев като министър и ощетиха всички частни болници. Според Абумелих, Желев е направил това като акт срещу болницата "Йоан Рилски" в Стара Загора, тъй като нейните собственици участваха на местните избори срещу него и го събориха като кмет. Центърът за защита правата в здравеопазването подготви колективен иск за липсата на онколекарство, защото поръчаните количества от МЗ бяха драстично по-малко от необходимите. На 24 юни Румяна Тодорова спечели конкурса за директор на НЗОК, а на 29-ти по време на предизборна дискусия БЛС подписа предизборно споразумение с партиите, включително с ГЕРБ и с БСП…

В началото на юли от НЗОК отчетоха, че 130 млн. лв. от вноски вероятно няма да бъдат събрани до края на годината. На 5 юли се проведоха редовните парламентарни избори и след победата на ГЕРБ започнаха спекулациите за постовете на здравен министър. На 27 юли малко изненадващо за някои, министър на здравеопазването стана д-р Божидар Нанев. Първоначално постовете от социалния ресор се спрягаха за разменна монета между ГЕРБ, Синята коалиция и Ред, законност и справедливост. В крайна сметка стана ясно, че ГЕРБ ще управлява самостоятелно. Версиите за подкрепата на Нанев минават от трибуквена варненска групировка до това, че е човек на Президента. Последното се подклажда и от факта, че Нанев е един от малкото министри, който не нападна с обвинения в корупция и мръсни сделки предшественика си Евгений Желев, който също беше човек на Георги Първанов. По тази логика съвсем естествено беше нападнат основно д-р Емил Райнов (приближен на Сергей Станишев), като в дома му по неофициални данни нахлуха барети. Не че лекарствената политика не си заслужава сериозната проверка. При това още от времето на Славчо Богоев насам.

За д-р Нанев освен че е роден в Димитровград, но идва от Варна и е зет на известния проф. Темелко Темелков, се знаеше малко. Медиите акцентираха основно на това, че обича джаз и пуши „Марлборо”. В анкетата на в-к „Капитал” за новите министри, той не посочва нито откъде, нито откога се познава с Бойко Борисов. Публичното обяснение на премиера за избора на Нанев беше, че той е изборът на лекарите.

Човекът на ГЕРБ в предишния парламент – д-р Лъчезар Иванов – получи дарове от Бойко Борисов под формата на постовете заместник-председател на Народното събрание и председател на здравната комисия. Борисов се смили над депутата и въпреки че не го направи водач на листа, го компенсира. С него се познават от 1992 г. Като лекар д-р Иванов се е грижел за баща му и това често умилява премиера, който иначе е напълно наясно какво може да очаква от доктора. Тези решения на Борисов обаче разочароваха някои лекари в средите на ГЕРБ, чийто глас не се чува, защото д-р Иванов определено не разрешава никой да го измества от светлината на прожекторите. Седмици преди това медиите нищеха любовни драми около депутата, шумния му развод, митичната Албена, която била причина на раздора, както и неговите собствени ни в клин, ни в ръкав откровения за ражданията на туркините в Разградската болница, където той е работил по разпределение. Веднага след като Бойко Борисов вдъхна живот на образа на доктора, медиите обърнаха плочата и разказаха покъртителни истории за него – някои дори го изкараха стипендиант на Белия дом, който по спомени на очевидци никога не е бил учебно заведение. Факт е обаче, че д-р Иванов стана доктор на медицинските науки по време на предизборната камапания и защити дисертация за управлението на общинските болници в град София. Малко известно е, че през 2003 г. именно той е директор „Маркетинг и продажби в „Закрила” на бизнесмена и бивш соцдепутат Добромир Гущеров, а впоследствие и директор на целия медицинско-стоматологичен комплекс. Подлизурството на някои журналистки стигна до там, че сравниха д-р Иванов с Джордж Клуни от прочутия сериал „Спешно отделение” – прошарения му перчем карал нежните сърца да туптят неравноделно. Той пък на свой ред скромно призна, че е имал ситуации, които метафорично описва като “само да протегнеш ръка, и можеш да откъснеш цветето”, но етичните му критерии не му позволили да се възползва от пациентките си... Д-р Иванов редовно ръси бисери в публичното пространство – от „диагностично свързани пътеки”, до „задължително доброволно здравно осигуряване”. Един от тях обаче е посветен на премиера - “Няма по-дисциплиниран пациент в държавата от Борисов. Когато нещо му се каже - да се вземат лекарствата в точно определено време или да се пази диета, е просто железен. Ако всички пациенти бяха като него, успехите на лекарите щяха да са по-големи”. Все пак като знае човек, че премиера му редовно си взема лекарствата, някак си става по-спокоен, особено във времена на криза.

Извън политическите страсти, на 9 юли официално тръгнаха преговорите между НЗОК и съсловните организации за Национален рамков договор 2010, а омбудсманът Гиньо Ганев излезе със становище, че системата за акредитация на лечебните заведения ограничава правата на пациентите. Евгений Желев отхвърли критиките по адрес на ресора, който оставя, с думите „Ако здравеопазването не работеше, всички да сме измрели”.

През август бяха назначени и заместниците на д-р Нанев – д-р Валерий Митрев и Любомир Гайдов. Месеци по-късно Гайдов подаде оставка – официално по лични причини, неофициално под натиск заради различия със здравния министър в областта на трансплантациите и здравната политика. Неговото място се зае от варненката доц. Тодорка Костадинова.

На 7 август д-р Илия Баташки е първият отстранен директор на болница, д-р Нанев иска оздравителни планове от директори на болници с дългове, малко по-късно е отстранен и директора на болницата в Бургас. Още в първата десетдневка докторите Нанев и Иванов заявяват, че ръководството на НЗОК трябва да си ходи. Бойко Борисов пък дава интервю за национален всекидневник, в което заявява: "Завчера разговарях с шефа на здравната каса г-жа Тодорова, която е сестра на Илияна Йотова - тази, която най-остро ме атакува и в дебата, и изобщо. Извиках я и й казах: "Г-жо, вършете си работата спокойно. Това, че имате сестра партийка, която ми е политически опонент, не ви прави нито с привилегии, нито с пасив за мен." Въпреки това в крайна сметка месеци по-късно Тодорова подаде оставка, а премиера я покани за свой съветник и досега тя чака назначение.

Пак през август д-р Цветан Райчинов беше избран за и.д. председател на БЛС с тайно гласуване на УС, въпреки че д-р Нанев беше посочил за свой наследник Стефан Константинов. Омбудсманът Гиньо Ганев отново излезе със становище – този път против лимитите на здравните услуги. Петима лекари от Сливен отидоха на съд за източване на здравната каса с фиктивни операции и с това още веднъж стана ясно, че корупцията е създадена за високите етажи, а борбата с корупцията – за ниските.

Малко изненадващо и с летящ скок премиерът Бойко Борисов се ангажира още в първите дни на мандата си с трансплантациите, обеща да се плати за всяка трансплантация на нуждаещ се, създаде фонд за трансплантации и обяви намерението си правителството да направи конкурс за избор на банка, която да отпусне най-изгодния кредит за покриване на трансплантациите на всички чакащи българи.

На този фон дойдоха и новините, че Министерски съвет орязва разходите на здравното министерство с 43 млн. лв., че дефицитът в здравеопазването се очертава около 350 млн. лв., правителството прие средносрочна фискална рамка, според която здравната вноска остава 8% до 2013 г.

Съвсем логично на този фон, първото заседание на новата здравна комисия в парламента започна с молитва. Варненския антрополог Георги Карев, трикратен депутат, председател на здравната комисия в 36-тото НС, изрече „Отче наш”.

Пак през август официално в ресора на Симеон Дянков като вицепремиер попадна здравеопазването. Икономистът на Световна банка влезе с гръм и трясък в българската политика, сравнявайки държавния бюджет с постна пица, заклеймявайки БАН като „феодални старци”, наричайки идеята на Първанов за премахване на плоския данък „малоумна” и др. Любимият му икономист е Нобеловият лауреат Фридрик Хайек, известен със своята защита на либералната демокрация и свободния пазар. А любимата икономическа теория – за съзидателното разрушение (creative destruction) на Йозеф Шумпетер, за начина, по който предприемачите с нови и по-добри идеи изместват монополисти от пазара.

Интересът на Дянков към здравеопазването беше напълно предвидим. Още през март в своя статия във в-к „Капитал”, преди дори да познава Бойко Борисов, той преразказва впечатлен думите на бившия финансов министър на САЩ Лари Самърс, сега директор на американския Национален икономически съвет. Според него два-три пъти на всеки 100 години „невидимата ръка” на пазара – саморегулиращите го сили – си вземали почивка. Решенията, свързани с устойчиво възстановяване, според Самърс минавали през четири сектора от особена важност: износ, здравеопазване, енергетика и образование. „Като инвестираме в здравеопазване сега, ние ще направим нашата икономика, както и нашите хора по-здрави. Също ще увеличим доверието в стабилността на финансите на нацията“, казва Самърс цитиран от Дянков, който добавя, че „по време на криза в здравеопазването може да се вложат повече средства, които да помогнат и за излизане от кризата и за дългосрочно подобряване на здравето на хората, което пък ще увеличи производителността.”

За кратко време Дянков се превърна в един от основните хора, които вземат решения в здравеопазването. Той е в основата на много от текстовете в промените в Закона за здравното осигуряване, почти еднолично определи бюджета за здравеопазване за следващата година, очаква се той да определи зад кадър и бъдещия шеф на здравната каса, както преди това определи заместника си Владимир Горанов за член на УС на НЗОК. Той дори иззе ценообразуването на медицинските услуги и реши, че негови екипи от експерти ще ги определят. Макар че самият той обяснява заминаването си от България преди 20 години като стремеж да учи пазарна икономика от не-ляво настроени професори, в крайна сметка повечето предложени от него мерки за подобряване на здравеопазването връщат държавата в здравеопазването и разрушават крехките пазарни принципи, които от години се борят, за да си проправят път. Такива са идеите за делегираните бюджети, създаването на „Комитет по цените в здравеопазването”, каквото де факто представлява идеята за централно определяне на цените на здравните услуги, премахвавенето на трипартитното управление на здравната каса и назначаването на един политически удобен и послушен директор, маскиран като демократичен избор на парламентарното мнозинство. Факт е обаче, че въпреки екстравагантните си, ретроградни за България идеи, както и безразсъдните си изхвърляния за радикални реформи на това или онова, днес ако някой иска да свърши нещо в здравеопазването, предпочита да потърси път към неговия кабинет или направо към този на Бойко Борисов. Разговорите със здравния министър за мнозина са само загуба на време или просто протокол.

През септември социалисти и синдикати скроиха Деветосептемврийски преврат и за изненада на здравното министерство, д-р Емил Райнов подаде оставка, а представителя на КТ „Подкрепа” д-р Евгений Душков стана председател на УС на НЗОК. Соченият за приближен на Станишев бивш заместник-здравен министър остана без подкрепа още когато социалистите не го включиха в листите си за изборите. Съвсем естествено той стана изкупителната жертва в здравеопазването, а и в интерес на истината той сам си беше постлал за това с някои свои недалновидни и алчни решения в лекарствената политика.

Стана ясно, че популистично създадения от Евгений Желев Фонд за ин витро е изчерпал бюджета си за годината и от там започнаха да питат какво се планира за следващата. Всъщност съдбата на този фонд ще бъде същата като на Фонда за лечение за деца в чужбина, създаден някога също така предизборно и популистично, но от Лидия Шулева. Наличието на голям обществен проблем не е причина да се трошат пари и доверие в създаването на нестабилни конструкции с лошо управление. Все пак Бойко Борисов обяви, че за фонда ще се дават по 2 млн. лв. на месец.

На 28 септември Конфедерация „Защита на здравето” беше официално призната за национално представителна пациентска организация. Това беше постижение, увенчало дългогодишни и изстрадани усилия на първоначално 12, а впоследствие 24 пациентски организации. Националното представителство трябваше да даде възможности за по-голямо участие на гражданските структури в процесите на вземане на решения в здравеопазването, но последните промени в Закона за здравното осигуряване премахнаха Събранието на представителите, Управителния и Контролния съвет на касата и вместо да имат трима представители, сега те могат да участват само с един човек в Надзорния съвет.

В последния ден на септември Комисията за позитивния лекарствен списък беше сменена едноактно и с нови членове, и макар че позитивния списък от юни беше консенсусен за лекари, пациенти и фармаиндустрия, се заговори за това, че трябва да има нов. В тези намерения някои заподозряха желание фармацевтичните компании да налеят пари на новите управляващи и това изправи на нокти десетки фармамениджъри. Всъщност да правиш фармацевтичен бизнес у нас е жив мазохизъм, но това е тема за друг материал. Пак през септември д-р Нанев се сдоби с нов заместник в областта на лекарствената политика – проф. Мила Власковска. Регистриран беше и първият смъртен случай на свински грип в България.

През октомври финансовият министър обяви, че ще вдигне акциза на цигарите за по-здрава нация. На 5 октомври за заместник-директор на здравната каса беше назначена д-р Албена Златарева, сътрудничка на д-р Лъчезар Иванов. За времето, в което е на този пост, тя не излъчи нито едно смислено и съдържателно послание в областта на лекарствената политика на касата. За сметка на това в медиите бяха публикувани редица life style материали, гарнирани с провокативни фотосесии, целящи да натрапят на читателя, че красивата малка блондинка има и други качества. Вместо да даде отчет за това какво става в НЗОК, да се срещне с пациентски организации, фармацевти и представители на фармабизнеса и делово да обсъди някакви конкретни програми и мерки с тях, вече два месеца д-р Златарева ни обяснява от вестниците как чете от 5-годишна, „бачка по 19 часа на ден”, обича Италия, риба и морски дарове. Ето и някои от мислите, които занимават докторката в тежките часове на изнурителна работа: "Всяка жена трябва да се поддържа. Това е уважение и към околните, и към себе си. Дори е въпрос на интелигентност. А и смятам, че в XXI век дамата не трябва да си позволява да е занемарена" , "Като повечето жени не обичам да ставам рано. Затова, щом чуя часовника, си казвам: Още 5 минути, още 5 минути... Накрая ставам, за да не закъснея." (в-к „Труд”, 20 декември 2009 г.)

През октомври бяха представени и първата порция промени в Закона за здравното осигуряване – спиране на работодателите и хората с неплатени осигуровки на границата, налагане на драстични глоби, преименуване на медицинския инспекторат в Изпълнителна агенция „Медицински одит”, въвеждане на Надзорен съвет на НЗОК с 8 души, ценообразуването отива в агенция към финансовия министър, който лично ще наблюдава процеса, НРД пада и се въвеждат национални рамкови условия. Според вицепремиера Дянков, реформата ще струва 600 млн. лв. допълнително през 2010 г., бюджетната прогноза остава 4.2% от БВП, но 2.6 млрд. лв. На 11 октомври Теодора Захариева от ЦЗПЗ обяви, че Бойко Борисов е поел ангажимент за прехвърлянето на лекарствата по Наредба 34 към НЗОК още през тази година, като за целта спешно се правят нормативни промени, а 400 млн. лв. от БНБ ще бъдат отблокирани за целта. Впоследствие стана ясно, че това може да стане най-рано от средата на 2010, а парите ще са много по-малко. На 14 октомври Народното събрание отхвърли отчета за дейността на НЗОК за 2008 г., на 19-ти Събранието на представителите на НЗОК пък отхвръли проектобюджета на УС - намали наполовина оперативния резерв и остави около 670 млн. лв. в големия резерв в БНБ. Към края на месеца все по-често се чуваше, че парите за здравеопазване догодина ще бъдат драстично намалени, а на 29-ти здравната постна пица е представена официално.

Общо 2,642 млрд. лева са предвидени за функция „Здравеопазване” през 2010 г., орязването на бюджета за здраве ще бъде основно за сметка на болничната помощ у нас. Бюджетът на касата за идната година е бил допълнително намален при обсъждането му в Министерски съвет. По време на пресконференцията в здравното министерство стана ясно, че не може да се разчита на натрупания в БНБ т.нар. голям резерв, защото трансферите от републиканския бюджет всъщност се оказали „виртуални”. На практика държавата се оказва най-нередовния платец на здравни осигуровки и ако се беше осъществила идеята за ненапускане на страната при неплатени сметки, всъщност от България не трябваше да излизат основно министрите.

На 17 октомври д-р Райчинов стана официално председател на БЛС, но този събор ще се запомни най-вече с присъствието на жив финансов министър на него. Симеон Дянков пристигна на събора на лекарите с хеликоптер за по-евтино, обясни им, че няма пари и наблегна на говоренето с много „ще”. Явно Бойко Борисов е забранил тази дума само на другия си вицепремиер.

В края на октомври стана ясно, че служители на МЗ са получили между 25 и 50 000 лв. за участие в процедури по акредитации на болниците, но вместо хората, беше обявено, че ще сменят само процедурите.

На 30 октомври здравният заместник-министър Гайдов подаде оставка, същия ден за директор на Агенцията по трансплантациите беше назначена д-р Теодора Джалева. Разбира се, от Варна. Месец по-късно стана ясно, че на разноски на друг варненец - д-р Румен Хичев, известен в търговията с трупни тъкани, до САЩ пътуват и д-р Нанев и д-р Лъчезар Иванов. Последният даже няколко пъти. Д-р Хичев е своеобразен трансплантацонен хит в програмата на всички здравни министри от времето на д-р Финков насам. Роденият на 1 април бивш военен лекар умее да съблазнява политици и журналисти. Някои от тях дори му излизат неочаквано евтино.

През ноември петима бивши здравни шефове бяха обискирани, претърсени бяха апартаментите, къщите и вилите им. Изтече информация, че обиските най-вероятно са част от разследването на търговете за онколекарства, провеждани от здравното министерство в периода 2006-2008 г.

За главен секретар на Министерство на здравеопазването беше назначена д-р Нели Нешева, която до преди това беше директор на дирекция „Здравеопазване” в Столичната община. Д-р Нешева беше спрягана за здравен министър по време на предизборната кампания, тя представяше и програмата на ГЕРБ в частта „Здравеопазване”.

На 2 ноември Румяна Тодорова подаде оставка като директор на НЗОК, но подаде и документи за здравен съветник на Бойко Борисов, които още чакат одобрение. В края на месеца със скандал напусна поста си Николай Добрев, директор на Фонда за лечение на деца в чужбина, след доклад на Сметната палата, от който стана ясно, че от там не могат усвоят голяма част от средствата си и всяка година ги връщат в държавния бюджет. Още в първата година на създаването си Фондът върнал 5 млн. лв. – парите, с които бил основан. На този фон събирането на пари с акции от рода на „Българската Коледа” става още по-цинично и неоправдано – просто PR за един президент на гърба на десетки деца и изтерзаните им родители. Ако Борисов успее да направи този фонд работещ, в това би имало повече смисъл и перспектива, отколкото от всички Български Коледи досега.

През декември бяха обявени служителите на НЗОК, които са принадлежали към службите на Държавна сигурност. Общо 27. Тези списъци отдавна не представляват новини. А и винаги стоят съмненията, че са непълни. Ако бяха отворени навреме и напълно – да се знае точно кой и какво е правил – тогава може би щеше да има смисъл. Днес те се приемат само за сведение. Но за ролята на Държавна сигурност в реформата на българското здравеопазване могат да се напишат книги.

В разстояние на дни д-р Нанев и д-р Иванов представиха различни концепции за реформа на здравноосигурителния модел – обществото така и не разбра колко ще са стълбовете – два или три, допълнително задължително, заместващо или доброволно осигуряване ще се „въвежда”. Явно и тук, Дянков и Борисов ще имат тежката дума.

Макар да знаеха за готвените промени в текстовете на Закона за здравното осигуряване още от октомври и въпреки факта, че многократно бяха пренебрегвани и викани само за публика, която да легитимира неслучващия се процес на консултации, от БЛС чак през декември разбраха, че ако не вземат отношение, ще трябва да поделят отговорността по трудностите, които ще дойдат през следващата година. Чак на 6 декември от БЛС решиха, че свалят доверието си от министър Нанев и от зам.-министъра Валерий Митрев. Като причини те посочиха премахването на договарянето между лекарите и НЗОК, изземването на законовите функции на БЛС в областта на следдипломната квалификация и изявления в медиите, които уронват престижа на българския лекар. Внезапно от БЛС се сетиха, че през септември, когато Нанев определил Комисията за позитивния списък, еднолично посочил човек, който да представлява съюза, без да се консултира с тях.

Всяко чудо за три дни, че даже и за два. В любовта, както сполучливо написа в-к „Стандарт”, споровете завършват или в леглото, или в брачната колегия на съда. В политиката те приключват в кабинета на премиера Бойко Борисов. Два пъти за 30 дни шефът на БЛС д-р Цветан Райчинов скочи срещу здравния министър д-р Божидар Нанев. Два пъти след това двамата се прегърнаха по братски след среща при премиера, пише още всекидневникът. На 8 декември Бойко Борисов, на когото явно отдавна му е писнало да се занимава с мъжки драми, привика при себе си Лъчезар Иванов, Божидар Нанев и Цветан Райчинов, и преговорите по НРД бяха възобновени. За по-сигурно той им каза, че лично всеки месец ще следи какво става с това здравеопазване и още на 14 януари ще е следващата среща.

Скоро след това първата порция промени в Закона за здравното осигуряване беше гласувана. Така законът, приет през 1998 г., вече прилича на швейцарско сирене със своите над 60 поправки досега. За първи път от 3 години насам Националният рамков договор беше подписан на 21 декември. Приоритет в него са децата.

В края на годината се прокраднаха съобщения за нов грипен вирус – този път наречен кози грип. Всъщност най-голямата поука от всички тези грипове – птичи, свински, кози и т.н. - си остава, че както в здравеопазването, така и в политиката най-важна е хигиената.

Такава беше 2009 г. - 20 години преход и 10 години здравна реформа. Време, което безусловно доказа, че глави, в които живее комунизъм, не могат да създават демокрация.

zdrave.net