Здравните реформи тръгват до месецСерия от промени в здравния сектор от началото на 2010 г. планира да осъществи новият ръководен екип на здравното министерство. Те ще започнат с промени в Закона за здравното осигуряване, които ще бъдат внесени в Народното събрание още в началото на октомври, а от януари 2010 г. се очаква повечето от тях да влязат в сила. Това обяви в Русе министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев. Два месеца след влизането си в здравното ведомство, новият екип демонстрира пред журналисти по-избистрени възгледи за бъдещето на здравния сектор у нас.

С промени в здравното законодателство ще бъдат въведени два типа мерки – за оздравяване на сегашния модел на задължително здравно осигуряване и за включване на частни здравни фондове в системата. В първата група се включва
промяна в ръководните органи на НЗОК,

която да доведе до по-добро управление на здравноосигурителната институция. Броят на членовете на Общото събрание да се намали от 36 на 25 при запазване на трипартитния принцип, ще предложи здравното министерство на законодателната власт. Местата ще се разпределят между 12 представители на държавата плюс директора на НОИ, шестима представители на работодателите и шестима – на здравноосигурените лица, сред които и двама представители на пациентски организации. Надзорният съвет на институцията ще получи по-широки правомощия, вероятно ще му бъдат вменени и част от функциите на Управителния съвет.

С повече права ще се сдобие и директорът на НЗОК,

който ще се избира с конкурс от Общото събрание или от парламента. Няма опасност здравната каса да бъде одържавена, общественият характер на институцията ще се запази, декларира министърът. Според него с промените ще се подобри управлението на касата и ще се улесни вземането на решения.

Няма да има Медицински инспекторат, който да контролира лекари и лечебни заведения. Затова пък ще се създаде Агенция за акредитация и медицински одит – първоначално към здравното министерство, а впоследствие като самостоятелна институция. На новата агенция ще бъде възложен контролът над изпълнителите, който вече няма да е обект на Националния рамков договор. От нея ще се очаква да прави реален одит върху извършената медицинска дейност и да преустанови порочната практика с фалшивите хоспитализации. С това ще бъдат натоварени не само чиновници, но и представители на медицинските дружества по специалности, обясни д-р Нанев. За да се избегнат зависимости обаче, ще се изключи териториалният принцип – т.е.

лекари от София ще проверяват колегите си от Варна

и обратното. Ще се заложат балансирани санкции и механизъм за обжалването им директно пред съда. Финансовият контрол ще остане в правомощията на разплащателния орган – НЗОК.

Непопулярни мерки се предвиждат и за повишаване събираемостта на здравните вноски, обявиха от здравното министерство. Изчислено е, че невнесените осигуровки на 800 хиляди българи за една година се равняват на 1 млрд. лв. Това на практика означава, че за година  здравната система губи 25% от приходите си заради неизрядни платци. Затова за тях се предвиждат серия от санкции, подобни на тези за несъбрани данъци – например работодател или самоосигуряващо се лице, което е неизряден платец, да не може да напуска границите на страната. За вход в системата нередовните платци ще трябва да плащат или пълния размер на невнесените осигуровки, или поне стойността им за 36 месеца. И двата варианта ще бъдат внесени за обсъждане в Народното събрание, където ще се вземе окончателното решение за механизма. Обмисля се и вариант да се заложи

допълнителна глоба за нередовните платци.

Осигурителни права ще се губят при 6 месеца неплащане на здравните вноски. Спешна помощ обаче няма да се отказва на неосигурени. Ще се прави анализ на структурата на хората, които отказват да внасят пари за здраве – за момента данните дават информация само за броя им, но не и за това какви са те. За социално слабите, които не са на социално подпомагане, се обмисля увеличаване на средствата във фонда, предвиден за тях, и усъвършенстване на критериите за финансиране на лечението им. Сега болниците често лекуват тези хора за своя сметка, въпреки че парите във фонда към социалното министерство от години остават неизразходвани. Обмисля се и прехвърлянето на този фонд към здравното министерство.

НЗОК и регионалните й поделения ще получат правото да

отказват договори с изпълнители на медицинска помощ,

ако те не отговарят на определени критерии, обявиха още от ръководството на МЗ. С най-голяма тежест сред тях ще бъде акредитационната оценка, която ще се определя по нов механизъм. Здравният министър д-р Нанев очаква след промените поне 20% от финансовия ресурс да се пренасочи към лечебни заведения, които предоставят по-качествени услуги. За да минат новата процедура по акредитация, лечебните заведения най-вероятно ще получат отлагателен срок, в който ще работят по досегашните условия. Именно по тази тази точка от готвените промени здравният министър очаква най-сериозна съпротива. „Ако нещо може да ни обърне колата, това ще е”, коментира той.

В момент на икономическа криза тоталната демонополизация на НЗОК няма да е полезен ход, заяви д-р Божидар Нанев. Напълно възможно е обаче част от пакета с медицински услуги, които в момента се предоставят от касата, да бъде поверен на частни здравни фондове, заедно с реципрочния финансов ресурс, смята той. За публичните средства ще могат да кандидатстват само здравноосигурителни, а не застрахователни дружества, категоричен бе той. Това ще е възможно само за най-стабилните сред тях, които успеят да отговорят на ясни и точни критерии. Ще бъдат заложени изисквания за

уставен капитал от минимум 3 млн. лева,

наличие на публичен регистър и електронна система, съвместима с тази на НЗОК, както и възможност дружествата да бъдат редовно проверявани от държавния финансов надзор. Частните фондове ще трябва да работят с обществения ресурс non-profit, т.е. без право да трупат печалба, и няма да имат право да селектират пациентите. Те обаче ще могат сами да договарят условията си с изпълнителите на медицинска помощ и да предлагат допълнителни пакети на осигуряващите се – например директен достъп до специалист и избор на екип. Именно това, според министър Нанев, ще бъде основното предимство на новия модел – че фондовете ще могат да оптимизират системата на конкурентен принцип и да привлекат и частни средства покрай обществените. Това пък ще доведе до повече възможности за системата и по-качествени услуги. Според здравния министър, промените няма да изискват повече средства за административни разходи, защото фондовете ще получат същия ресурс, какъвто би ползвала и здравната каса. За да се приведат в съответствие с новите изисквания, те също ще получат отлагателен срок от около шест месеца, след което най-добрите сред тях ще могат да се включат в системата.

Плановете на здравното министерство включват и преструктуриране на болничния сектор у нас, съобразено с регионалната специфика. Националната здравна карта се състои от регионални здравни карти, отбеляза зам.-министърът д-р Валерий Митрев и допълни, че досегашните опити това да се случи са се провалили заради административното налагане на критерии. Тя ще залага

минимален брой лечебни заведения по места,

защото на този етап не е удачно да се залага максимален, посочи д-р Митрев.

Представен беше Генерален план и стратегия за преструктуриране на болничния сектор в България, включващ препоръки на Световната банка. Той предвижда децентрализиране на здравните услуги у нас в рамките на 6 еврорегиона. Всеки от тях ще разполага с високотехнологична еврорегионална болница, регионални болници (бившите областни) и местни (досегашните общински). Еврорегионалните болници ще осигуряват всички медицински и хирургични услуги, а регионалните – основни услуги, интензивни грижи и цялостна клинична подкрепа. В местните болници пък ще има диагностични звена, структури по вътрешна медицина и такива за продължително лечение и медико-социални грижи. Дали да се запазят хирургичните и АГ-отделения в тези болници ще се решава според конкретните демографски характеристики на региона и обезпечеността с квалифицирани медицински специалисти. За специализираните болници е заложена интеграцията им в рамките на еврорегионалните, за да се осигури комплексно лечение на пациентите, обясниха от здравното министерство. Процесът обаче ще бъде бавен и ще продължи през целия мандат на сегашното правителство, а вероятно и след това.

В областта на спешната помощ се предвижда

създаването на травма-центрове на територията на страната,

за което ще се черпи опит от практиката на Израел. Ще се започне с 6-8 травма-центрове, разположени в областите с най-голяма концентрация на пътно-транспортни произшествия. Засега страната ни не може да си позволи равномерното покритие с такива центрове на цялата си територия, защото няма нито финансова, нито кадрова обезпеченост за целта, обясни д-р Митрев.

От здравното министерство си поискаха разбиране и позитивни нагласи от страна на медиите и обществото, без които всякакви промени ще бъдат невъзможни.