здравеопазванеИ през новия програмен период 2014-2020 г. здравеопазването няма да е сред основните приоритети за финансиране от еврофондовете. Това стана ясно на дискусия при президента Росен Плевнелиев в сряда. Държавният глава беше домакин на заседание на Съвета за социално и икономическо развитие на тема „Здраве и здравеопазване: ключови цели и решения”.

„Финансирането за здравеопазването през новия програмен период ще е ограничено и трябва да е много добре приоритизирано” – това подчерта Мариана Кордова, шеф на дирекция при министъра по еврофондовете Томислав Дончев. Бъдещето на кохезионната политика е свързано с целите на стратегията „Европа 2020”, което означава, че целият ресурс на програмите трябва да се планира на тази основа, обясни Кордова. Здравеопазването не е изведено като основен приоритет в контекста на „Европа 2020”, съответно липсват нарочни тематични цели в тази посока, посочи тя. Възможности за инвестиции има по линия повишаване достъпа до услуги, включително здравни и социални услуги от общ интерес, обясни Мариана Кордова

Без реформа и устойчива концепция здравеопазването ни няма да получи и лев от Европа, обясни и домакинът на форума Росен Плевнелиев. Ако България иска да получи 300, а може би и 500 млн. лв. от Европа през следващите 6 години, трябва да има ясна стратегия къде ще насочи средствата и да осъществим здравна реформа, подчерта на няколко пъти в изказванията си президентът. „Здравната реформа ще бъде една от условностите за отпускане на еврофондове и тя ще бъда поставена на дневен ред, защото

реформата е ключът за европейското финансиране”,

категоричен беше той. Затова и основната цел на днешното заседание беше да формира консенсус по въпроса накъде ще върви здравеопазването ни.

Именно формирането на политически консенсус за развитието на здравния сектор обаче се оказва препъни-камък за няколко поредни правителства през последните години. Затова и според председателя на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова, проблемът на българското здравеопазване не е толкова в липсата на концепция, колкото в липсата на последователност при изпълнението на концепциите. През последните няколко години има приети няколко стратегии за развитие на здравната система, а някои от тях са приети от Народното събрание, посочи Дариткова. И призова да се формулират консенсусни цели и приоритети за развитие на българското здравеопазване за следващия програмен период.

Проекто-приоритетите обаче се оказаха много – поне толкова, колкото и участниците в дискусията. Шефката на здравната комисия предложи това да са детското здраве и ограничаването на хроничните заболявания. Здравният министър Десислава Атанасова обяви, че рамката на МЗ за политиките в сектора до 2020 г. ще цели

20% намаление смъртността в детска възраст

и сред икономически активното население, както и активно стареене на хората над 65 г. МЗ ще залага и на интервенции за развитие на модерна болнична инфраструктура както в големите градове, така и в малките населени места, където в момента хората нямат достатъчно достъп, каза Атанасова. „Не на последно място, даже на първо, смятаме, че изключително трябва да се инвестира в развитие на разкритите спешни отделения”, допълни министърката. Водещ приоритет ще е и ресурсното обезпечаване на спешната помощ. Предвижда се и „въвеждане на съвременни технологии и методи в управление системата на здравеопазването, включително електронното здравеопазване”.

Управителят на НЗОК д-р Пламен Цеков пък заяви, че касата полага усилия да управлява ресурса, с който разполага, по възможно най-ефективен и прозрачен начин. Вече е направено немалко за електронното отчитане, предстои и въвеждане на пациентското досие, посочи той. Шефът на здравната каса се надява

развитието на електронното здравеопазване да подобри качеството

на лечение, достъпа до услуги и контрола. „Ще положим максимални усилия до края на следващата година да въведем т.нар. електронна рецепта. До края на годината сме си поставили за цел пациентското досие да бъде факт”, отбеляза д-р Цеков. И изрази надежда касата и договорните партньори да договорят такива условия, че през следващата година българският пациент да е по-удовлетворен.

Разнородни предложения дойдоха и от участниците в дискусията извън властта. Бившият здравен министър д-р Евгений Желев постави въпроса за модела на здравната ни система по принцип. „Сега тези, които я потребяват не са доволни, работещите в нея също. Дали не е време да зададем кардиналния въпрос – да изчистваме системата с мерки с политически и ПР-характер, или да търсим онази система, която да ни удовлетвори в следващите 50 години?”, запита ексминистърът.

Според синия депутат д-р Ваньо Шарков, държавата трябва да инвестира в кадровото обезпечаване на здравната система. „Това означава подобряване на средата, в която лекарите работят и заради която в момента напускат България”, посочи той. Вторият голям проблем според него са здравно неосигурените, чийто брой вероятно ще расте с нарастването на безработицата.

Нигяр Джафер пък смята, че демонополизирането на НЗОК би решило част от проблемите в здравната ни система, но вместо това се върви към одържавяване на касата. Според депутатката от ДПС,

извънболничната помощ у нас трябва да заеме полагащото й се място,

съответно с необходимия за целта финансов ресурс. Тя се съгласи с представителите на управляващото мнозинство, че детското здравеопазване е обединяваща тема и би трябвало да е приоритет. Нигяр Джафер предложи да се постави акцент върху профилактиката, скрининга и ранната диагностика, и запита защо все още не е стартирала програмата за онкологичен скрининг „Спри и се прегледай”, финансирана с европейски средства още през 2009 г.

Най-радикални предложения даде Станислав Станилов, депутат от „Атака” и член на парламентарната здравна комисия. Станилов предложи прогресивно подоходен здравен данък, за да можел едрият капитал да поеме по-голяма тежест от финансирането на здравеопазването. „Една каса е достатъчна, но в нея трябва да има достатъчно пари”, каза още депутатът.

България е най-несолидарната система в Европа по отношение на здравеопазването, отбеляза д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на дружествата за доброволно здравно осигуряване у нас. Тя посочи, че публичните и частни разходи за здраве у нас са общо около 8% от БВП, което е сравнимо със средното за ЕС, но от тях близо половината се плащат от джоба на боледуващия българин. Затова д-р Виткова поиска

политиците да трансформират разходите така, че те да станат по-солидарни.

Ексминистърката засегна и темата за прелицензирането на доброволните здравни фондове, което на практика демонтира досегашния модел на системата, и заяви, че това налага да се обсъди развитието на здравноосигурителния модел у нас за в бъдеще.

Специфичните си проблеми изложиха и представители на лечебни заведения. Според д-р Нели Савчева от габровската болница, ако финансирането им става на исторически принцип, това би демотивирало лечебните заведения да въвеждат нови практики. Що се отнася до европейското финансиране, болниците бяха ощетени през последния програмен период като преки бенефициенти, отбеляза тя. И поиска в следващия период да се заложат мерки за енергийна ефективност, технологично обновление и развитие на човешките ресурси в болниците. Д-р Савчева посочи още, че липсващата брънка на професионалните домашни грижи трябва скоро да намери решение. Думите й бяха подкрепени от данни на „Евростат”, представени от шефката на Националния статистически институт Ренета Инджова, според които България и Словакия са единствените държави в ЕС, които не заделят

средства за продължителни сестрински грижи.

Проф. Карен Джамбазов от УМБАЛ „Св. Георги” обърна внимание на проблемите на университетските болници у нас – ограничени средства за капиталови разходи и обучение на студенти, недофинансирана спешна помощ. Две трети от сумата, която получават спешните отделения в момента, отиват за заплати на персонала, посочи той.

Представителите на съсловните организации в здравеопазването не успяха да изложат идеите си в присъствието на президента, защото напуснаха форума преждевременно. Организаторите бяха предвидили техните изказвания да се състоят след тези на всички институции, политици, болнични мениджъри и представителите на академичните среди. “Изразяваме искреното си съжаление, че председателите на трите съсловни организации - Български лекарски съюз, Български зъболекарски съюз и на Български фармацевтичен съюз, бяха принудени да напуснат дискусията поради проявено неуважение и неспазване на протокола, който определя и градира държавните и законови компетенции, възложени на съсловните организации в сферата на здравеопазването”, написаха те по-късно през деня в писмо до президента Росен Плевнелиев и поискаха среща с него, на която да го запознаят с проблемите си.

На срещата обаче остана председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи Милка Василева, която обяви, че всяка година около 1000 квалифицирани медицински сестри напускат страната ни, още толкова напускат системата, а

съотношението лекари – медицински сестри в момента е по-малко от 1:1.

В опит да обобщи акцентите от дискусията, президентът Росен Плевнелиев заяви, че си е набелязал 8 приоритета за здравеопазването. Първият от тях е спешната помощ, посочи той. „Можем изцяло, тотално да я обновим, да бъде най-модерната на планетата”, изрази оптимизъм държавният глава. Останалите приоритети, по които според Плевнелиев е постигнат относителен консенсус, са електронно здравеопазване и интегрирана информационна система, детско здравеопазване, демонополизация на НЗОК, ранна диагностика, силни университетски и добри областни болници, хосписи и професионална помощ вкъщи и доболнична помощ.

Засега не е ясно какво на практика ще последва от дискусията, инициирана от държавния глава. Ако се съди от досегашния опит с подобни форуми – почти нищо. Още повече, че както отбеляза Нигяр Джафер, извеждането на много приоритети обикновено означава липса на приоритети. След края на форума министър и шеф на здравна комисия рамо до рамо изразиха увереност, че е постигнато съгласие по основните приоритети за здравеопазването ни. И изброиха спешна помощ, електронно здравеопазване, подобряване на детското здравеопазване и на контрола на хроничните заболявания. Остава да видим как в следващите месеци неясно очертаните цели ще се облекат в конкретни действия.