И през следващия програмен период здравеопазването в България няма да е сред приоритетите за финансиране по линия на ЕС. Това става ясно от проектоспоразумението за партньорство, което в края на август е изпратено на Европейската комисия за втори кръг от техническите консултации. Това е документът, който трябва да определи националните приоритети, които ще се финансират от Европейските структурни и инвестиционни фондове през периода 2014-2020 г.Европейски съюз

Публични разходи за здравеопазване в България като процент от БВП са сред най-ниските спрямо средноевропейските, но общата тенденция e разходите за тази сфера да намаляват в целия ЕС, се казва в аналитичната част от проектоспоразумението. В средносрочен план разходите за здравеопазване в България се очаква да продължат да се понижават в резултат на прилагане на редица мерки за оптимизиране на разходите и повишаване на тяхната ефективност, се казва още в него.

В анализа относно здравеопазването се отбелязва, че за 2011 г. България е на предпоследно място в Европа по здравеопазване според резултатите от Европейския здравен потребителски индекс. Освен това, по данни на Световната здравна организация, Обединените нации и Световната банка България заема 73-то място от 145 държави за най-здравите нации в света. Документът отчита неефективното управление на публичните средства и нарастващия дял на частните разходи за здраве. Докато в другите страни от ЕС делът на публичното финансиране е над 80%, в България този процент е около 50%. При средно 7.5% разходи от БВП за здравеопазване в ЕС-27 , по този показател България заема последно място с предвидени за 2013 г. едва 4.1% от БВП.

Като проблем на здравната ни система е посочено и концентрирането на лечебни заведения и специалисти в определени области от страната. Така например през 2012 г. в България са практикували 28 643 лекари със специалност, като 31.3% от тях са работили в Югозападен район, а 9.8% са обслужвали Северен централен район и 12.4% - Северен западен район. От 339 лечебни заведения за болнична помощ в страната, 96 са разположени в Югозападен район и едва 33 – в Североизточен. Освен това, за последните две години 17 общински болници са преустановили дейността си.

„Предвид това, основните нужди в сектора не са свързани с допълнителна инфраструктура, а са предимно от повишаване на нейното качество и високотехнологична осигуреност –

например клиники за инвазивна кардиология

и PET скенери –

както и от осигуряване на адекватен брой специалисти по райони“, пише в проектодокумента.

Анализът на потребностите отчита като проблеми и недобрата възрастова структура на кадрите в здравния сектор, високите нива на общата и детската смъртност, недостатъчната физическата активност сред 82% от населението у нас.

Акцент е поставен върху нивото на здравна култура и здравния статус при населението от малцинствените групи. 12.6% от цялото ромско население в страната, включително децата, е инвалидизирано или страда от тежко хронично заболяване, отчита анализът.

„Изведените проблеми поставят на преден план необходимостта от извършване на ключови структурни реформи в здравния сектор, изискващи усилия и ресурси за промоция на здравето и повишаване на здравната култура у населението; превенция и профилактика на болестите; развитие на капацитета и мотивацията на медицинския персонал, особено в спешната помощ; оптимизация на здравна инфраструктура и модернизация чрез нови технологии и оборудване; подобряване на достъпа и равнопоставеността до здравни грижи и услуги за цялото население с акцент върху здравния статус на рискови групи“, се констатира в проекта на споразумение. В него се посочва, че промотивните и профилактичните мерки са основният фокус на Националната здравна стратегия 2014-2020 година.

От Европейската комисия са приветствали становището на българските власти за необходимостта от преструктуриране в здравния сектор и са изразили съгласие с констатациите, че българската здравна система не предлага правилната комбинация от услуги, в ущърб на профилактиката. От там обаче са коментирали, че стратегията за справяне с проблемите е твърде кратка и не отразява адекватно констатираното в анализа.

Бележките от страна на Еврокомисията са направени при първия кръг от техническите консултации, които започнаха през април. Сега се очакват коментарите по втория вариант на проекта.

Проектът на споразумение за следващия програмен период предвижда европейски инвестиции за подобряване достъпа до здравеопазване у нас, подобряване на здравната инфраструктура (включително на структурите за спешна помощ) и мерки в областта на иновациите и усъвършенстване на технологиите. От тази възможност изглежда ще могат да се възползват и частни болници.