Около 18% от българите смятат, че са пострадали от неправилно поставена диагноза или медикаментозно лечение. Това показват данните от национално представително проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение. То беше представено в понеделник в парламента по време на конференция за правата на пациентите.

Жертви на неправилно оперативно лечение са били 5% от анкетираните, а на вътреболнична инфекция - 3%. Проучването показва още, че лекарите не дават необходимата информация на пациентите за лечението, което ще им бъде приложено, и за рисковете от него. Сред хората, които са оперирани, по-малко от половината са били предупредени за опасностите от хирургичната намеса. Тези данни се потвърждават от редица други проучвания за отношенията между медиците и болните.

Хронично болни са около 46% от населението, сочи изследването. Половината от тях не могат да си позволят лечение заради липсата на пари и информация за здравните заведения. Приблизително 67% от запитаните съобщават, че дават средно по 50 лв. за лекарства на месец. По-скъпи медикаменти ползват над 19% от хронично болните. Всеки трети от пациентите е доплащал за различни видове медицински услуги - за преглед или за лечение в болница. Мнозинството от интервюираните обаче твърдят, че никога не са плащали допълнително. Над 69% от българите приемат допълнителното заплащане на услуги, които здравната касата не покрива, като корупция.

Българите не знаят коя организация защитава правата им като пациенти, показва още изследването. Повечето смятат, че това е здравната каса. Повечето болни недоволстват, но не подават жалби при възникнал проблем по време на лечение. Въпреки това общественото мнение е категорично, че трябва да има организация на пациентите, която да контролира качеството на медицинските услуги - около 80% от интервюираните подкрепят тази идея. Две трети от запитаните са убедени, че в контрола на здравната система трябва да вземат участие неправителствени организации. На това мнение са предимно хората на възраст между 40 и 59 години, високообразованите и тези с висок стандарт, които по принцип са най-взискателни към качеството на медицинските услуги.

Анкетата показва, че българите са традиционалисти - 76% предпочитат стандартните техники на лечение. От алтернативните методи най-популярни са билколечението и хомеопатията. Вторият вид е особено харесван от висшистите и от софиянци. Билколечението се използва от всички групи от населението в повечето случаи като допълнение към традиционната медицина.

По време на конференцията стана ясно, че в парламентарната здравна комисия все още залежават трите проекта на закон за правата на пациента. "Не знам какво чакаме, трябва политическа воля, за да се направи компилация от трите варианта", коментира депутатът от НДСВ доц. Атанас Щерев, който е и вносител на единия от проектите. Другите два са от "Коалиция за България" и ДСБ.

dnevnik.bg