Вестниците в сряда: Здравният министър без здравни осигуровки

„Министри не плащали редовно за здраве”, съобщава в днешния си брой в. „Труд”. Здравният министър д-р Стефан Константинов се оказал с най-много неплатени здравни вноски в правителството, е показала проверка на изданието. Въпреки това нито той, нито който и да е министър е със спрени здравноосигурителни права, защото неплатените вноски на министрите са за много стари периоди.

„Д-р Константинов не е плащал пари за здраве през целите 2000,2001 г. и през първите 9 месеца на 2002 г. Хора от екипа му обясниха, че тогава кюстендилският гинеколог е бил на работа в Тунис, където е бил осигуряван от местния работодател съгласно тамошното законодателство. Другите двама министри с големи празнини в здравните осигуровки са Ивайло Московски и Трайчо Трайков”, пише „Труд”. „Министрите с неплатени здравни осигуровки рискуват да влязат в затвора. Това може да стане реалност, ако Бойко Борисов изпълни обещанието си, дадено в края на миналата година - неплащането на здравни вноски да се криминализира и за него да се лежи в затвора. Според Борисов такива промени в Наказателния кодекс щели да бъдат приети съвсем скоро”, пише по същата тема „България днес”. "Законът важи и за министрите. Те задължително трябва да си платят здравните вноски. Ако не го направят доброволно, може да се наложи да ги принудим", е обяснил пред изданието говорителят на НАП Росен Бъчваров.

Темата за онколекарствата вълнува пресата и в сряда. „Лекарствата на онкодиспансерите са осигурени за цяла година”, твърди „Монитор”, като се позовава на информация от здравното министерство. „Има пари за онколекарства, а болни чакат”, е заглавието от „24 часа”. Въпросните болни са герои на публикация и във в. „Дневник” с автор един от учредителите на Центъра за защита правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров, който ги нарича „извънбюджетни болни”. „Да се поставим за момент на мястото на една болна, която условно ще наречем Мария. Наскоро са й открили рак на гърдата. Силно притеснена, Мария отива в областната онкологична болница. Лекар казва на Мария, че парите на болницата са изчерпани и не могат да й осигурят съвременно лечение. Съветва я най-приятелски да потърси лечение в университетската болница. Мария взема първия автобус и заминава за София. Нарежда се на опашката пред кабинета и когато идва нейният ред, спокойно й обясняват, че трябва да отиде в областната болница, защото университетската няма да приема такива като нея през следващите два месеца. Къде да отиде Мария? На кого да се оплаче? На министъра? Той току-що каза по телевизията, че лекарства има за всички. Здравните власти винаги отричат да има проблем. За тях е най-лесно да кажат, че лекарства има за всички. Единственият индикатор, на който се опират, са оплакванията на болните. По-точно онези от оплакванията, които са стигнали до тях. Тоест, когато здравният министър бодро обявява, че няма проблем с лекарствата за онкоболни, това означава само, че в МЗ не са постъпили няколко хиляди жалби през последния месец. Нищо повече. Колко от тези, на които им е спряно, забавено или сменено лечението, сядат веднага да пишат жалба на министъра? Колко от тях изобщо знаят какво лекарство и колко пъти трябва да вземат? А ако не знаеш кое лекарство трябва да вземаш, как да знаеш, че не ти го отпускат или вместо него ти отпускат друго, далеч по-неефективно? Ако все пак Мария е една от малцината, които са се информирали, и напише жалба до министъра, ще получи следния отговор: "От 2011 г. лекарствата не се купуват от МЗ, а от онкологичните центрове, затова адресирайте жалбата си до тях“, пише авторът.

Агенцията по медицински одит ще иска най-високата глоба от 20 000 лв. за многопрофилната болница "Кардиолайф" във Варна заради увредената след изследване и ампутирана ръка на 41-годишния Милко Михалев от Провадия. Това пише в. „Монитор”, като се позовава на директорката на агенцията доц. Златица Петрова. Проверката на ИАМО е установила, че пациентът е престоял с пристегната с бинт и лейкопласт ръка продължително време, от което са увредени необратимо кръвоносните му съдове, а оросяването почти спряно. След такава интервенция не се ползва такава твърда стегната превръзка, а се поставят специални еластични гривни, които позволяват на кръвта да циркулира нормално. С този пропуск болницата е нарушила задължителните правила за добра медицинска практика, е обяснила доц. Петрова пред „Монитор”.

zdrave.net