newspaper„Едва 1% от българите са се лекували в друга страна от Европейския съюз през миналата година. Това става ясно от изследване на Евробарометър, проведено през октомври м.г., в което са участвали 27 868 души”, информира днешният брой на „Сега”.
 
 
„Цялостната картина показва, че само 5% от европейците са се лекували в чужбина, като при едва 2% от тях лечението е било планово. Процентът на българите, които са се лекували в друга европейска страна, е един, което е най-ниският процент за целия ЕС. С нас на дъното се нареждат Германия, Гърция, Естония и Англия, където пациентите, лекували се в чужбина, са по 2%. Най-голям е делът на тези хора в Люксембург - 16 на сто са потърсили медицинска грижа в друга страна”, отчита вестникът.
 
По-нататък публикацията дава още интересни данни: „От всички анкетирани 49% са отговорили, че биха искали да се лекуват в друга страна в ЕС. (…) У нас процентът е 28 на сто. Причините обаче са различни. Само у нас и в Холандия основната причина да потърсим лечение в друга страна би била по-доброто качество - съответно за 70 и 74%. За Холандия данните противоречат на изводите от индекса на европейския здравен потребител за най-добра здравна система, който от години се оглавява именно от тази страна. За всички останали основната причина е, че търсят лечение, което не е достъпно в собствената им страна. У нас е най-нисък делът на хората, които са посочили, че биха заминали на лечение в друга страна за по-бърз достъп до здравеопазване - 17%, а 21 на сто биха заминали, за да търсят добър специалист”, четем в изданието.
 
И още: „У нас 32% не биха потърсили медицински грижи в друга страна. За 22% решението зависи от вида на лечението, а за 2 на сто - зависи от страната.” Ежедневникът информира също така, че за българите основна пречка за лечение в чужбина са парите - 56% са отговорили, че не биха могли да си го позволят.
 
„От данните става ясно, че основните заболявания, за които се търси помощ в друга страна, са рак и сърдечна хирургия. У нас например 45% от хората са отговорили, че биха потърсили лечение именно за лечение на рак, а 35% - за сърдечна хирургия”, допълва материалът.
 
„Труд” се спира на темата ДДС за лекарства. „Каквато и политика да възприеме България, необходимо е да се направи сериозен анализ и аргументиран отговор за съдбата на ДДС за лекарства, тъй като проблемът има пряко влияние върху достъпа на населението до медикаменти (НЗОК ще разполага с повече средства), както и върху маркетинговите стратегии на фармацевтичната индустрия.” Това казва пред изданието директорът на ИАЛ доц. Асена Стоименова. Тя отбеляза, че в ЕС има пет държави, които не са въвели различна ставка за ДДС върху лекарствата. Освен България, това са Дания, Германия, Исландия и Норвегия, само че те са със значително по-висок брутен вътрешен продукт, отколкото нашата страна. По показателя колко висок е процентът на данъка България е в челната тройка на Европа, казва доц. Стоименова
 
„Ставката в държавите с диференциран ДДС върху лекарствата варира между 2,1% и 17,5%. Така например в Австрия е 10 на сто, в Белгия - 6 на сто, в Кипър и Хърватска - 5 на сто, а за медикаментите, които не са по лекарско предписание, във Франция е 2,1%”, пише още вестникът и припомня: „ДДС у нас се въвежда през 1994 г. и е в размер на 18%. През 1996-а се променя на 22%, три години по-късно - на 20%, колкото е и днес. Досега са правени няколко неуспешни опита за намалението му.”
 
„Телеграф” се спира на разходите на касата за диагнози като сърдечносъдови заболявания и инсулт. „Само за три месеца здравната каса е платила близо 50 млн. лв. за различни медицински дейности, свързани с лечението на болно сърце. Това е с 3 млн. лв. повече в сравнение с парите, отпуснати на болниците година по-рано, показва доклад на НЗОК, с който "Телеграф" разполага. Става въпрос за едни от най-скъпоплатените изследвания и операции, за които от години се говори, че се надписват фиктивно, за да се точи касата”, пише изданието.
 
„Едно от перата, по които има най-големи харчове, е за изследвания и операции при сърдечно-съдовите заболявания - предимно поставяне на стент или други дейности, за които е обществена тайна, че са основният канал за точене на касата. Причината е, че те са сред най-скъпо платените дейности в медицината. Една от пътеките, по които има най-големи разходи - общо над 8 милиона, е за лечение чрез катеризацията на сърдечносъдови заболявания. (…) Любопитното е, че ръстът при този тип процедури в сравнение със същия период на миналата година е близо 20%, като НЗОК е платила почти 1 300 000 лева отгоре. Друга пътека в областта на кардиологията, по която също има явен ръст, е свързана с лечението на т. нар. ангина пекторис, по-известна като стенокардия или гръдна жаба. Там НЗОК е платила над милион повече. Общият скок на отпуснатите пари за периода надхвърля 3 млн. лв.”, четем в изданието.
 
И още: „Друг "канал" за точене на касата с фиктивни дейности са инсултите, чието лечение също е сред скъпоплатените. Пример за това е 90-годишният Иван Димитров* от Лом. Възрастният мъж е бил приет преди две години в градската болница с оплаквания от ниско кръвно. Лекарите го прегледали, обяснили на близките му, че е много зле и със съмнения за инсулт, след което го накарали да мине и през спешното отделение. От там потвърдили страшната диагноза и я вписали в епикризата на стареца. „Аз много добре знам какво е инсулт, баща ми нямаше инсулт", заяви пред "Телеграф" синът му. Впоследствие личният лекар на семейството потвърдил, че пенсионерът не е бил покосен от мозъчен удар. (…) Невролог от частна болница в Южна България пък призна пред "Телеграф", че има неофициално указание от шефовете си да поставя диагноза инсулт на всеки възрастен пациент, който се оплаче от главоболие или изтръпване на крайниците. В противен случай заплатата му не била сигурна.”
 
„24 часа” пък информира за предстоящо дело срещу лекар. „Лекарка ще отговаря пред съда в Плевен за смъртта на бебе, изгорено от печка духалка в частна болница. Делото срещу д-р Анна Вълкова ще се гледа в окръжния съд на 11 юни”, пише изданието и припомня: „Момиченцето се ражда със секцио на 24 октомври 2012 г. Доносено е, тежи 3,3 кг. Дежурният неонатолог д-р Вълкова преценява, че бебето диша трудно, и за да се адаптира, го настанява в интензивната стая. За затоплянето й там е включена печка духалка. След около час-два акушерки откриват бебето с изгаряния по телцето.
 
Новороденото е приведено по спешност в "Пирогов", където умира на 29 октомври. Лекарката е обвинена, че по непредпазливост е причинила смъртта на детето при немарливо изпълнение на задълженията си. При доказана вина законът предвижда затвор от 1 до 6 г.”