Маг.-фармацевт Антон Вълев е възпитаник на Фармацевтичния факултет към МУ в София, където се е дипломирал през 2001 г. Специализирал е клинична фармация в Хановер (Германия) като стипендиант на Европейското дружество по клинична фармация. Интересите му са основно в областта на лекарственото лечение в детска възраст. Член е на Контролната комисия на Българския фармацевтичен съюз. Председател на учредената през лятото на тази година Национална аптечна камара. Г-н Вълев, често ли ви се налага да отказвате отпускането на лекарство?

Всеки ден. Първо българинът смята, че лечението е нещо лесно и изобщо не е нужно да ходи на лекар. Второ, той е свикнал да не зачита мнението на фармацевта като здравен професионалист. Това, което е особено притеснително напоследък обаче, е нарастващият дял на самолекуващите се. У нас съседката и „един човек от опашката” са по-компетентни съветници от консултанта с висше фармацевтично образование, който е учил в продължение на 6 години няколко десетки научни дисциплини, свързани със създаването, механизмите на действие и приложението на лекарствените средства. И, което е жалкото, при отказ повечето хора обикновено заявяват, че ще обикалят аптеките докато се намери някой, който да им отпусне точно това, което те са решили, че трябва да получат.

В сезона на грипа и простудите кои са най-парадоксалните ситуации, с които се сблъсквате?

Общият парадокс е заложен в стремежа за произволно и самоволно прилагане на антипиретици, капки за нос, сиропи за кашлица. Тревожно е, че това се случва и когато става въпрос за деца. Ще дам пример с антипиретиците. Добре известно е, че високата температура е признак, че организмът реагира и активизира съпротивителните си сили. Ако при едно дете температурата е 38,5 – 38,9 градуса и то не прави гърч, едва ли трябва да се приложи антипиретик. Знае се, че склонните към гърчове деца ги правят и при далеч по-нисък праг - 37 градуса, не този страх трябва да бъде водещ. Има обаче майки, които в тази ситуация решават дори, че трябва да редуват два антипиретични сиропа, най-често парацетамол и ибупрофен, като мислят, че по този начин засилват ефекта им. Всъщност, така те само разреждат приемите им и не постигат необходимата терапевтична концентрация на нито един от тях. Едновременно и черния дроб се натоварва излишно.

Капките за нос също могат да крият рискове, независимо че повечето хора дори и не подозират за това. Най-често използваният ксилометазолин може да предизвика спонтанен аборт, в практиката си зная за такива случаи. Една от жените дори беше правила няколко опита да зачене ин-витро.

Казвам всичко това, за да стане ясно колко важна е консултацията с фармацевта в аптеката. Той е там, за да посъветва и предпази от грешки, които могат да бъдат фатални. Той е там, за да насочи към лекар, ако прецени, че човекът зад гишето или неговия близък наистина се нуждаят от лекарска помощ, но нещо ги възпира да я потърсят. Ако хората свикнат да ни се доверяват, те ще бъдат реално защитени, защото нашите знания са най-сигурната бариера пред невежеството и самонадеяността. Много често обаче, когато задам въпроса „За кого е лекарството?” получавам отговор „А вас какво ви интересува?”  

Ще се спрете ли малко по-подробно на темата за безразборната употреба на сиропите за кашлица - те стават все по-многобройни и като че ли към тях се посяга с най-лека ръка? 

Да, сиропите за кашлица са сред най-старите лекарствени форми и в същото време пациентите ги бъркат, като си мислят, че всичките имат едно и също действие. При проблеми с дихателните пътища се прилагат три вида сиропи – експекторанси (за отхрачване), антитусиви (за потискане на кашлицата) и емолиенти (за омекчаване на лигавицата на фаринкса, ларинкса и трахеята). При суха и непродуктивна кашлица се прилагат отхрачващите сиропи, а ако кашлицата е с алергичен произход обикновено се назначава противокашличен с включена антиалергична съставка. Това са особености, които могат и трябва да бъдат установени от лекар. Когато обаче това не се е случило, пациентът влиза в аптеката и казва, че иска точно определен сироп. Именно тук е заложена голямата опасност – ако е налице заболяване, протичащо с белодробен застой например и болният приема отхрачващ сироп, то състоянието му ще се влоши и той може да развие пневмония.

Част от антитусивите съдържат съставки, които могат да повишат артериалното налягане и поради това те са противопоказани за хипертоници. Други видове имат в състава си субстанции, които въздействат на централно ниво и могат да бъдат опасни при шофиране и работа с техника. Когато пък сиропите са подсладени със сирупус симплекс, те не могат да бъдат назначавани на диабетици, това обаче може да стане ако подсладителят е аспартам. В такива случаи обикновено се налага да заменяме с някаква щадяща комбинация. По принцип при сиропите е важно да се уточнят часовете за прием и съчетаването с храна. Сами разбирате обаче, че фармацевтът може да бъде полезен, ако пациентът е склонен да му се довери. Професионалният съвет винаги е важен, друг е въпросът, че стереотипът и нагласата към самолечение засега остават много силни.

Ще се спра още на една важна терапевтична група – бронхолитичните сиропи. При начално възпаление на трахеята и бронхите се получава спазъм на гладката мускулатура на бронхите, отворите са стеснени и колкото и да се мъчи болният да кашля секретът не се изхвърля. Така се стига до задушаващи спастични кашлици, които са много опасни. Когато се приема бронхолитичен сироп дихателните пътища се разширяват и секретът може лесно да бъде изкашлян. Ще добавя и едно много важно правило – когато се налага да прилагаме бронхолитичен и отхрачващ сироп, то отхрачващият се дава втори поред, като дори началото на приема се отлага с 6-8 часа след началото на приема на бронхолитичния.  Така наличният и все още течен секрет се изхвърля от дихателните пътища, след което отхрачващият сироп започва да втечнява останалия жилав секрет. Ако на пациент с бронхоспазъм дадем направо отхрачващ сироп, бронхиалният секрет ще се втечни и ще запуши напълно белодробното дърво. Така неправилното прилагане на сиропи може бързо да доведе до развитието на пневмония.

И  още един пример – сиропите с амброксол. Те се отпускат без лекарско предписание за деца над 2-годишна възраст, но за по-малките е задължително да бъдат назначени след преглед от лекар. Същите сиропи са абсолютно противопоказани при бременност. Кой друг, ако не фармацевтът може да попречи в такива случаи едно погрешно намерение да се превърне в сериозен риск за детето или бъдещата майка? Ето защо обичам да казвам: В аптеката няма клиенти - всички са пациенти. И когато са приносители на рецепта, и когато търсят лекарство без да са били при лекар, те се нуждаят от компетентно обслужване и професионален съвет.   

Кои са новите тенденции в създаването и производството на сиропи?

По-малко синтетика, повече растителни екстракти - що се отнася до съставките. Вече е известно, че те имат мощен ефект, без обаче той да е придружен от сериозни странични ефекти, в повечето случаи. Друга тенденция е все по-често да се използват модифицирани субстанции – например псевдоефедрин вместо ефедрин, което позволява прилагането им при хипертоници. Често сиропите на растителна основа имат едновременно леко спазмолитично и отхрачващо действие, което е добре дошло.

Имате ли случаи, в които лекарят е изписал в рецептата си само антибиотик, без да добави останалите медикаменти  - капките за нос, антипиретиците, сиропа?

Да, много често лекарите изписват само основната терапия – най-често антибиотична. А пациентът рядко се нуждае само от антибиотик, необходими са и други лекарства. В такива случаи винаги питам приносителя на рецептата – „Какво друго имате предписано или препоръчано?”. За съжаление, нерядко отговорът е отрицателен. Случвало ми се е да приема рецепта на бъдеща майка, в която антибиотикът е съобразен с бременността, но капките за нос са оставени на нейния собствен свободен избор. Мисля, че това е безразсъдно. Вече говорих за опасността от прилагането на ксилометазолин при бременни. Същото, впрочем важи и за общоукрепващите средства – витамини, пробиотици.

Тук е мястото да припомня колко важни са тесните контакти между лекари и фармацевти. Те са въпрос не само на професионализъм, но на самоуважение и на взаимно уважение. И от двете страни.

Източник: zdrave.net