Увеличаване на публичните средства за лекарства през 2009 г. поискаха пациенти

Увеличаване на публичните средства за лекарства през 2009 г. поискаха пациенти

Увеличение на публичните разходи за лекарства с 20% би струвало на бюджета на НЗОК приблизително 59 млн. лв. за година и би довело до значително подобряване на достъпа на населението до лекарствено лечение, сочат анализи на икономисти. Повече пари за здравеопазване и в частност за лекарства са едно от основните искания в призив на Конфедерация „Защита на здравето” до всички отговорни институции.

Общественият договор в областта на лекарствената политика в България е нарушен. Държавата не успява да осигури достъп на пациентите до съвременна ефикасна лекарствена терапия, което е резултат най-вече на отказа на държавата да посрещне реалните нужди на пациентите, а не на занижен контрол при харченето на бюджетните средства. Това са изводи от изследване на Центъра за икономическо развитие на тема „Икономически и социални ефекти от подобряването на достъпа на пациентите до ефикасна лекарствена терапия”. Проучването беше представено от съпредседателя на центъра Александър Божков по време на кръгла маса, която се проведе днес в столицата. На срещата присъстваха експерти в сферата на здравеопазването, представители на политически партии, здравни институции и пациентски организации.

В изследването са представени основните икономически и социални ефекти от инвестициите в здравеопазването, в това число и увеличаването на публичните разходи за лекарства. Икономистите смятат, че ниските обществени разходи за здравеопазване намаляват възможностите за развитие на обществото и те по същество не могат да се превърнат в инвестиции за нашето бъдеще. Според анализа, мерките по подобряването на достъпа на пациенти до лекарствена терапия са едни от най-добрите възможни политики. Те имат пряк и бърз ефект върху населението, тъй като директно подобряват достъпа на гражданите до качествена лекарствена терапия. Много други мерки, които  са свързани единствено с увеличения на публичните плащания, водят само да косвен ефект, като подобряват елементи на здравната система, а не въздействат пряко на нейните потребители – пациентите, отбеляза икономистът Александър Божков. Той допълни, че е огромен броят на пациентите, които отказват да посещават личен лекар и лекар-специалист, за да получат медикаменти с отстъпка от НЗОК.

Изследването акцентира върху нуждата от “добри” инвестиции – осигуряване на достатъчно средства, но и гарантиране на ефективното им разходване. Според експертите обаче, механизмите в България за контрол на средствата в сектора са сравними с тези по света. Законовите норми у нас гарантират, че цените на лекарствата в България са сред най-ниските в Европа. В този смисъл, тяхното допълнително затягане не може само по себе си да доведе до подобряване на достъпа на българските пациенти до лекарствено лечение.

Публичните разходи за лекарства през 2007 г. от обществените фондове – НЗОК, МЗ и държавните болници, са били 516 млн. лв. Разделено на глава от населението, това означава 66.50 лв. публични разходи и 118.50 лв. лични разходи за лекарства. През 2008 г. това съотношение вече е 145.9 лв. лични разходи при почти същите публични разходи, каза Александър Божков.

Според проучване на Евростат, цените на лекарствата в България на ниво производител са сред най-ниските в ЕС, отчита анализът на Центъра по икономическо развитие. Икономистите са изчислили, че увеличение на публичните разходи за лекарства през 2009 г. с 20% спрямо 2008 г., би струвало на бюджета на НЗОК приблизително 59 млн. лв. и би довело до повишаване на публичните разходи на глава от населението с по-малко от 9 лв. Дори тази сума би осигурила значително подобряване на достъпа на населението до лекарствено лечение и би имало конкретен забележим резултат за пациентите. Същевременно, насочването на този ресурс към болничния сектор, който всички анализатори и изследвания признават за най-нереформирания и неефективен сектор здравни услуги у нас, едва ли би имало ефект. Точно това обаче се предвижда в проектобюджета на НЗОК за 2009 г., според който НЗОК ще увеличи средствата за болниците за 2009 г. с  33%, уточни Божков. 

За да се отчитат постигнатите резултати от лекарствената политика те трябва да се съотнасят към данните за здравните индикатори като смъртност, преживяемост, продължителност на живота, срок на болничния престой и др. Понастоящем обаче, този подход в България не се използва, с малки изключения, твърдят от Центъра за икономическо развитие.

Изследването е част от кампанията  “По-добри инвестиции за по-добро здраве”, която се организира от Конфедерация „Защита на здравето” с партньорството на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България и Центъра за икономическо развитие. Утре представители на Конфедерацията ще внесат призив към президента на Република България Георги Първанов, председателя на Народното събрание Георги Пирински, министър-председателя Сергей Станишев и към ръководителите на здравни институции и министерства. Пациентските организации се обръщат към власт имащите с призив към увеличаването на средствата за здравеопазване и в частност за лекарства за следващата година. Те апелират здравният бюджет да бъде надпартиен приоритет и неговата структура да бъде обоснована с ясна статистика и информация. С текста на документа можете да се запознаете тук.

zdrave.net, Женя Величкова