Здравни осигуровкиВъпреки че държавата осигурява здравно над половината население, за което дава нищожна част от общия бюджет от здравни вноски, министър Петър Москов обеща хазната да поеме осигуряването на още една група граждани - "непопадащи в социалните мрежи на държавата, но имащи усещането, че са социално слаби". Все още не е ясно кои по-точно ще са тези граждани, нито как това би се отразило на бюджета на касата, тъй като по закон държавата плаща минимални суми за осигурените от нея - 4% от минималния осигурителен доход.“ Това пише днес „Сега“ във връзка с обявеното вчера от здравния министър намерение.
 
 
„Ако сте социално слаб, за да започне държавата да ви покрива здравните осигуровки, трябва да отговаряте на много изисквания. Нека да кажем, че здравноосигурени през държавата са пенсионерите, децата, студентите, войниците, хората с право на помощи за отопление. Ако вие не попадате в някоя от тези социални мрежи, но имате усещането, че сте социално слаб и не можете да плащате здравните си вноски, сме предвидили механизъм, по който вие да предявите нуждата в индивидуална социална анкета и ако това се докаже, държавата ще поеме вашето здравно осигуряване. Но това означава да се докаже, че вие сте регистриран на трудовата борса и не сте отказал работа, че нямате купища имоти, че не сте извършвали трансакция с тези имоти и много други неща“, обясни Москов. Той дори обяви, че промяната е записана в промените на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), предложени от МЗ, които в момента се гледат на първо четене в парламента. Във внесения от НС проект обаче подобен текст няма“, допълва публикацията.
 
Ежедневникът припомня че към момента 9 категории лица се осигуряват за здраве с пари от бюджета - деца, студенти, пенсионери, бедни, на социално подпомагане, полицаи, военни, служители на държавната администрация, работещи в системата на правосъдието. „Те са над 4 милиона души и за тази година за тях държавата ще плати 978 млн. лв., тъй като пенсионерите, бедните и децата се осигуряват върху половината от минималния осигурителен доход от 420 лв. За сравнение: 2 млн. работещи и работодателите им ще внесат малко над 2 млрд. лв. Въпреки че държавата е обхванала почти всички социално уязвими групи, има една категория от около 230 000 души - продължително безработни, които нямат право на социално подпомагане. Те се третират като самоосигуряващи се, затова и обикновено не плащат вноските си. Вероятно на част от тези хора тепърва ще се помага“, пише още изданието, като уточнява, че промените в ЗЗО предвиждат постепенно повишаване на сумата, която държавата плаща, като едва след 10 години хазната ще осигурява върху 100% от минималния доход.
 
По същата тема в „Преса“ четем: „Със сложна словесна еквилибристика Москов призова държавата да плаща вноските на повече бедни. "Всеки, който се чувства социално слаб, ще може да подаде своите документи в службата по социално подпомагане по местоживеене, където ще му бъде направена анкета - дали работи, дали има имоти, от които получава доходи, и т.н.", обясни Москов.
 
И в момента се извършват такива анкети, а за сметка на бюджета средно месечно се осигуряват около 123 000 социално слаби. Това са хора, които получават месечни помощи, пари за енергийни нужди и родители, чиито деца са инвалиди. Единственият начин повече българи да попаднат в графата "бедни" и да бъдат здравноосигурени за сметка на държавата, е да се вдигне подоходният критерий.“
 
„Монитор“ пък информира: „Гратисният период за покриване на здравните вноски три години назад ще бъде удължен. Това съобщи вчера в парламента здравният министър Петър Москов. Той поясни, че между първо и второ четене ще бъдат внесени промени в Закона за здравно осигуряване, които да удължат срока до края на 2015 г.
 
В сегашния вид на закона гратисният период е шест месеца, но с изменението реално длъжниците ще имат около 8 месеца да се издължат.“
 
„Телеграф“ съобщава за глад за български медицински сестри на Острова. „Шефовете на двете най-големи болници в графство Йоркшир обмислят кампания как да привлекат сестри от България и Испания, за да попълнят огромния дефицит. За нарастващата нужда алармира и местната преса. По думите на ръководителите на здравните заведения мярката е наложителна, защото няма желаещи от местното население да заемат свободните позиции. Миналия месец кампания за набор на кадри се е провела в Румъния, от където били назначени 60 медицински сестри. Следващи в списъка са България и Испания като благодатен източник на кадърни и опитни здравни кадри“, пише ежедневникът.