д-р Глинка КомитовСлужителите на здравната каса – и в Централното управление, и в регионалните й структури, трябва да са мотивирани да работят по-добре и да се отнасят уважително към хората, които обслужват. Това става ясно от думите на новия управител на НЗОК д-р Глинка Комитов. „Където и да съм бил на работа, от практическия си опит знам, че няма ли високо възнаграждение, няма и мотивация“, казва той в интервю за „Труд“ и заявява, че в касата ще има съкращения за сметка на по-високи възнаграждения за останалите служители. Ще бъде съкратен минимум 10 на сто от щата, казва д-р Комитов, като уточнява, че само незаетите бройки няма да са достатъчни. „Пък и когато ще увеличаваш възнаграждението на някого, той трябва да го усети, не просто да е с 2 лева“, отбелязва новият шеф на НЗОК.
От думите му става ясно, че той е оптимист по отношение на бюджета на касата за тази година. Според него, средствата могат да стигнат, ако се използват пълноценно възможностите на новата методика за плащане. „С новата методика се дава възможност да се съставя листа на чакащите, като по този начин се преодоляват фиксираните месечни бюджети. Второ - могат да вземат в аванс 5% от бюджета за следващия месец, които впоследствие обаче се налага да се компенсират. И трето - особени тежки и сложни случаи могат да се докладват на районната каса, а чрез нея и на надзорния съвет на НЗОК, който да прецени дали да ги заплати с допълнителни средства“, коментира д-р Комитов. Ако обаче средствата не стигнат, болниците могат да осъдят касата за неплатена надлимитна дейност, признава той. „При спор с НЗОК именно по този въпрос съдът е отсъждал все в полза на лечебните заведения, като той никога не се е интересувал дали има достатъчно средства в бюджета на институцията или не“, отбелязва шефът на касата и подчертава: „Задължително е, ако дейността е реално извършена, да се заплати.“
 
По отношение на лекарствата обаче няма много механизми за избягване на дефицит, тъй като при онкомедикаментите още от самото начало се тръгва с 45 млн. лв. по-малко, казва още д-р Комитов. „За разлика от болничната помощ тук много малко може да се направи за ограничаване на разходите, освен ако не се промени нормативната уредба и не се наложи прогенерична политика“, коментира той. По думите му, втората мярка ще дойде чрез наредбата, налагаща задължителна отстъпка, която да дават фармацевтичните компании на здравната каса.
 
В интервю за „Стандарт“ пък новият шеф на осигурителната институция признава, че ако нарастването на разходите от бюджета на касата се окаже некомпенсируемо в средата на годината, няма да има друг шанс, освен да поиска актуализация на бюджета. Освен в новата методика за плащане, д-р Глинка Комитов вижда спасение и в разделянето на пакетите на основен и допълнителен. „В държавите със здравноосигурителни системи има 5 пакета -универсален, минимален, основен, допълнителен, заместващ. Крачката, че правим поне два, е голяма“, казва той. Според него има вариант и да се създаде защитен социален фонд, който да поеме плащанията за социално слабите хора.
 
Шефът на касата коментира и взаимоотношенията на договорните партньори с НЗОК, като припомня, че с промените в ЗЗО се въвеждат определени механизми за регулация. „Те вменяват на НЗОК да извършва проучване на удовлетвореността на пациентите и да прекратява договора при системна неудовлетвореност. Другата възможност за прекратяване на договора е, ако качеството на лечение не е изпълнено 3 пъти. Но това е последващ контрол, а трябва да се даде възможност на касата да прецени дали са нужни медицинските услуги, които се предлагат от лечебните заведения. Тоест, да има контрол на входа, така няма да се стига до това свръхпредлагане на услуги“, коментира той. Освен това, по думите му, собствениците трябва да си плащат за издръжката на болниците - държавата за своите болници трябва да дава около 90 млн. лв. на година, общините - също. Според него също така касата трябва да има право да проверява кой на какъв договор работи в болниците. „Това е в интерес и на специалистите, защото ще работят по основен трудов договор, ще са много по-добре платени, а няма да ходят на още няколко места. В тази връзка вече съм предложил един лекар да има право само на един трудов договор по здравна каса“, казва д-р Комитов. Сред предложенията му е и това да се повиши размерът на санкциите за болниците, а при отчитане на дейност, която не е извършена или извършване на дейност при липса на индикации - директно да се прекратява договорът с НЗОК.
 
Конкретни болници са във фокуса на днешната преса. „Родителите на 5-месечната Сезен, която почина ден, след като бе изписана от разградската болница, ще съдят лекарите за смъртта й“, пише „24 часа“. „Посъветвал ги бащата на момчето, което почина през декември след отказ от лечение в същата болница, разказа таткото на бебето Метин Мехмед от с. Голям Поровец. Почерненият Бедихан Гафур от с. Иван Шишманово сам потърсил семейството, като научил за трагедията. Дал им визитка на столичен адвокат, който се ангажирал с неговата жалба срещу МБАЛУ "Св. Иван Рилски". 8-годишният му син Толга почина пред спешното отделение, в Разград нямало детски хирург“, припомня публикацията.
 
„Сега“ пък пише, че в болницата днес започва одит, назначен от здравното министерство.
 
Няколко издания се спират на проблеми за пациентите в болницата в Добрич. Те не са свързани с лечението, а с храната. „Доставката на храна за пациентите в болницата в Добрич е спряна от края на миналата седмица, съобщи вчера зам. областният управител Йордан Йорданов. Той е разпоредил проверка, за да се изяснят причините“, четем в „Монитор“.
 
„От своя страна директорът на лечебното заведение обясни, че има заповед за спиране на общата диета. "Един храноден е в рамките на 2,20 лв., а хората изхвърлят това, което се доставя. Ежемесечно се харчат между 5000-6000 лв., за да бъдат после изхвърлени в кошчетата. Затова сме спрели общата диета, но са запазени 10-те бройки лечебни диети - за диабетно болни, за чернодробни заболявания, за бебета и деца и другите", обясни д-р Николов. Ръководството на болницата обмисляло варианти да се въведе хранене по заявка на пациента, когато е на обща диета, и храната да се доставя от кетърингова компания, като се запазят само 10% от общата диета за социално слаби пациенти“, информира още публикацията.