Страх лекарства пази

Страх лекарства пази

Отново неразбория с лекарствата. Поредната. Този път спорът не е до включването на едно или друго лекарство като безплатно в „позитивния" списък на НЗОК, или пък с дефицит на някое животоспасяващо средство. Сега на преден план излезе задължителното въвеждане на продажбата на лекарства срещу рецепти - изискване, което се стовари като гръм от ясно небе върху пациентите.

Всъщност изискването трябваше да бъде въведено още през 1990 г., когато е приет тогавашният  Закон за лекарствените продукти. Той „де юре" въведе задължителното използване на рецептите. Изключение са т. нар. ОТС продукти (абревиатурата идва от английски), които са свободни и се търгуват без лекарско предписание. Повод за въвеждането на „забравеното правило" стана приетата от Българския фармацевтичен съюз (БФС) и одобрена от Министерството на здравеопазването Добрата фармацевтична практика - закъсняла, но необходима стъпка.

В резултат аптекарите започнаха да връщат пациенти с оправданието, че били нередовни. Тръгна слухът, че вече всичко на лавиците се продава с рецепта. По този повод главният секретар на съюза Габриела Вутева казва: „Порочната практика си вървеше безпроблемно и никой не ограничаваше свободните продажби. Сега обаче вече не е така." Всъщност няма нищо ново - броят на лекарствата, които досега се продаваха с рецепти, е същият. Както преди са и лекарствата, които сега се предлагат свободно.

Ползите

Започнаха спекулациите, някои дори питаха дали и витамините вече не са с рецепти. Всъщност отговорът бе съвсем прост: на лекарствата, на чиято опаковка е записано, че се отпускат по лекарско предписание, изискването е в сила, останалите - можеш да купуваш свободно. Това се определя от Изпълнителната агенция по лекарствата, която издава разрешенията за употреба според състава на лечебния препарат, посочен в паспорта му от производителя (вносителя). Магистър фармацевтът Владимир Джераси, който е член на УС на БФС, казва, че преценката на производителя не е случайна, защото преди серийното производство лекарството е минало клинични изпитания. Ползата от подобна мярка е, че след първоначалната вълна от пациенти в коридорите пред лекарските кабинети, системата ще заработи нормално, но така пациентите ще се предпазят от безразборното пиене на лекарства. Някои лекарства след продължително използване могат да станат безполезни, без самите пациенти да знаят това, коментират фармацевти. Дори хапчетата антибебе, които са хормонални препарати, са противопоказни за жени с няколко типа заболявания. Медикамент за лечение на Паркинсон, комбиниран с алкохол, постига ефекта на опиатите и затова се използва от учениците.

Не всички рецепти са еднократни

Успокоение сред пациентите донякъде настъпи, след като се изясни, че за почти всички хронични заболявания важат рецепти с шестмесечен срок на действие. Което ще спести чакането пред кабинетите на личните лекари. Според Владимир Джераси хронични са например неврологичните заболявания, сърдечните също. Коментирайки новия режим на работа на аптеките, общопрактикуващ лекар призна, че засега няма завишено търсене на рецепти над обичайното. На опашките са обикновено възрастни хора с рецептурни книжки за купуване на лекарства с намаление.

Борбата за кърмачетата

Аптеките се оказаха потърпевши и заради промяната на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина от август 2008 г., който отвори пътя към дрогериите без ограничение на всички хранителни продукти за деца. А те съставляваха около 40% от аптечните артикули. Съюзът на фармацевтите ги обедини в шест групи и предложи те наново да се продават в аптеките. Освен храните за кърмачета, тук влизаха и т. нар. преходни храни за деца до 3-годишна възраст на зърнена основа, нискокалоричните храни за отслабване, хранителните добавки, препаратите за спортисти и културисти, за диабетиците. За да не бъдат ощетявани обаче дрогериите и супермаркетите, предложението бе те да останат на щандовете на магазините.

В началото Българският фармацевтичен съюз получи подкрепа от Министерството на здравеопазването и от здравната парламентарна комисия. По време на второто четене на поправките в Закона за лекарствените продукти обаче последва обрат и всичко остана постарому. Единственото изключение бе, че на аптеките се разреши да продават диетичните храни със специални медицински цели, които се заплащат от НЗОК, сред които например са и млеката за кърмачета с непоносимост към животинските белтъчини. Делът на тия продукти със специални медицински цели е обаче само 2% от общото потребление на детски храни.

Главният секретар на БФС Габриела Вутева коментира, че на запитването до ЕС дали там има такива ограничения в търговията,  отговорът е, че не им е известна такава практика.

Съдебният удар

С цените на лекарствата, продавани в аптеките, е свързано и излязлото на 30 март 2009 г. решение на петчленния състав на Върховния административен съд (ВАС) по повод на касационни жалби от директора на НЗОК и от БФС. Те се отнасят до предишното решение на тричленния състав на съда, което отменяше пределната цена за медикаментите от лекарствения списък на Здравната каса и максималната им стойност, заплащана от здравноосигуреното лице. ВАС потвърди решението на тричленния състав с мотива, че НЗОК има правомощие да договаря цените на лекарствата от позитивния списък или за частично заплащане, но не и да регулира пределните цени и максималната стойност на заплащането. Съдът смята, че касата е иззела правомощията на Министерството на здравеопазването, което единствено може да регулира цените на лекарствените продукти.

news.bg