Да породи нетърпимост към фалшивите биохрани у потребителите и институциите е целта на специален проект, по който работят Българската национална асоциация на потребителите /БНАП/ и Фондацията за биологично земеделие „Биоселена”, съобщиха организациите.
Само седмици след началото на проекта са събрани десетки етикети на храни с неверната информация „био”, „еко”, „екологично”, „произведено в екологично чист район”. За да може да бъде продаван с означението „биологичен”, всеки продукт трябва да бъде произведен по биологичен начин, контролиран и сертифициран от организация или фирма, която отговаря на строго определени с нормативна уредба изисквания. Освен означението „биологичен”, който е официалният термин за България, на етикета на продукта трябва да има името и кодовият номер на контролния орган. Твърдението, че даден продукт е произведен в „екологично чист район”, без да е наистина биологичен според изискванията внушава на потребителите измамната асоциация, че е произведен по биологичен начин. Това е само един пример за марка кисело мляко, но експертите- юристи в проекта анализират в момента и други подобни случаи, които нарушават българското законодателство. Фалшивите биохрани нанасят и още една сериозна вреда- на производителите на истински биологичните продукти. Засега в България са сертифицирани 168 производители, общата площ на биологичните култури е над 16 хиляди хектара. Увеличават се щандовете, на които може да бъде купена биологично сертифицирана продукция- мляко, мед, сладка, консерви, подправки, билки, чайове. Тези продукти обаче са подложени на нечестна конкуренция от по-евтините фалшиви „биохрани”. Проектът „Не на фалшивите биохрани!” цели да обърне внимание на потребителите какво купуват, на производителите, които заради печалби или от незнание злоупотребяват с думите „еко” и „био”, както и на компетентните държавни органи. Заблуждаващите биоетикети нарушават няколко закона- за храните, за животновъдството, за прилагането на общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС. Глобите варират от 1000 до 10 000 лева. Екипът на проекта възнамерява да се обърне към производители, които злоупотребяват с етикетите за биохрани, към веригите магазини, които ги продават и към контролните органи, а ако няма ефект - и към съда и така да предизвика обществен интерес към проблема и нетърпимост към фалшификатите. Проектът „Не на фалшивите биохрани!” ще се изпълнява до края на 2007 година с финансовата подкрепа на Швейцарската агенцияза развитие и сътрудничество. /БГНЕС