СалчевОще при стартирането на реформата бяха представени модели, свързани с финансиране и контрол. Още от 2000 г. започнахме да говорим за тези проблеми. До момента има приети множество закони, които влияят върху системата. 13 са пряко действащи в системата на здравеопазването, а 9 са индиректно свързани със здравеопазването. Бяха направени множество промени. Имаме над 312 промени в първата група закони, като само в Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения в последните три години имаме над 40 промени. Имаме 379 промени във втората група закона. Това каза проф. д-р Петко Салчев от Националния център по обществено здраве и анализи, по време на международна конференция "Диагноза: Българско здравеопазване – състояние, лечение, перспективи".

„Това е нашия модел на системата, но той доближава т. нар. класически модел на английското здравеопазване. Държавата осигурява, държавата финансира, държавата контролира – това е английският модел. Единствените свободно функциониращи там са лекарите, които сключват договор с държавата. Ние бяхме на съвсем друг модел, който от 2008 г. не съществува и затова не е виновен този или онзи министър, а цялата политическа класа, която всяка промяна подготвят по отделно“, каза проф. Салчев.

Според него проблемите не са само в разходната част на здравеопазването. Проблемите са и в приходната, в организацията на системата, в управлението, законодателството и структурите. „Или иначе казано – здравно-осигурителният модел в момента се пука по всички шевове. Липсва регулярност и има непредвидимост в приходната част. Мисля, че най-голямата тайна в държавата е колко са събраните месечни вноски в здравното осигуряване. Бюджета на касата не се образува само от това, което се превежда от държавния бюджет, а и от нашите здравно-осигурителни вноски. Второ – преизпълнението на приходите в бюджета на НЗОК не се разпределят изцяло за здравно-осигурителни плащания. Миналата година имаше едни много хубави преизпълнения, но никой не разбра точно колко са. От НАП рапортуваха един път 23 млн. лева, втори път – 50 млн., но не стана ясно коя е вярната цифра и къде отидоха тези пари“, каза той.

Като друг проблем проф. Салчев отбеляза събираемостта на здравноосигурителните вноски. Този проблем системно ще продължи, защото ще имаме население, което няма да се осигурява.

„Единствените, които знаят реалната приходна част в НЗОК са от Министерството на финансите, никой друг. Целият резерв на Касата отива за здраво-осигурителни плащания предварително разпределен, още преди сключването на договора. Не знам как се търпи такова нещо – да няма дори технически резерв в Касата“, каза той.

Професорът отбеляза в презентацията си и основните проблеми в разходната част: политиката, свързана с определяне на лекарствените продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, които НЗОК заплаща, се определя от Министерство на здравеопазването, като възможността НЗОК да влияе върху са почти минимални. прехвърляне на дейности от МЗ към НЗОК, без предварителни социално-икономически разчети и анализ на възможностите на бюджета и НЗОК да покриват тези допълнителни услуги оказа своето влияние.

„Прехвърлени плащания от една година в друга са огромен проблем. Нямаме ясно представа какво се случва година за година. Очакван ежегоден дефицит по бюджета на НЗОК от нарастване на здравноосигурителните плащания“, поясни той.

Според него спешно трябва Закон за спешната помощ – съвместно с МВР; промяна на Закона за лечебните заведения или приемане на нов закон за болниците; промяна на Закона за здравното осигурявано или приемане на нов Кодекс за здравното осигуряване, включващ и допълнителното доброволно здравно застраховане, да се изработи съвместно с финансовото министерство, Министерството на социалната политика и КФН; нормативно уреждане на основните пакети за медицинска помощ; създаване на възможности за осигуряване на интегрираната дългосрочна здравна грижа; да се помисли за създаване на здравно-пенсионен пул, осигуряващ възможност за заплащане на този вид грижа – съвместно с Министерството на социалната политика.

Какво се случва в момента? Имаме Закон за здравното осигуряване и Закон за лечебните заведения. С промяната на втория влияем върху първия. Единият закон контролира другия. Това е нон сенс, завърши проф. Салчев.