От здравното министерство обещаха да коригират документа.

Прокуратурата се обяви срещу наредба на здравното министерство, която нарушавала правата на пациентите. Обвинението настоява да бъде отменена практиката всеки болен, който напусне болницата по-рано и по собствено желание, да плаща сам за лечението си. Вече е заведено дело по казуса във Върховния административен съд. Става дума за изречение от декларация, която пациентите подписват, когато решат да "се изпишат" от болницата.Права на пациентитеВъпросният текст гласи: "Наясно съм, че следва да заплатя всички извършени медицински действия, процедури, изследвания и други, в случай че с напускането си създавам пречка за заплащане от страна на Здравната каса, Министерството на здравеопазването и други на осъществената ми до момента от болницата медицинска помощ".

При системата на клиничните пътеки, по които лечението продължава точно определен брой дни, това на практика означава, че всеки, напуснал сам, ще трябва да плати, въпреки че е осигурен и му се полага безплатна помощ.

Според прокуратурата така се нарушават основни права на пациентите, залегнали в конституцията. Обвинителите са на мнение, че никой не може да бъде подлаган на принудително лечение, както и че у нас здравното осигуряване гарантира достъпна медицинска помощ. В жалбата на прокуратурата до съда е посочено, че хората най-често напускат сами дадена болница, защото тя няма условия, оборудване или специалисти за адекватното им лечение. Често това става и заради поискани пари или лошо отношение на лекарите и персонала. И накрая върху пациента се стоварва и цената на лечението му.

Според обвинителя, завел делото във ВАС - Георги Камбуров, практиката нарушава и Закона за здравното осигуряване, който гарантира на пациентите свободен избор къде да се лекуват. В жалбата си той обяснява, че така хората се замесват в конфликтни ситуации между Касата и болницата, когато финансовата институция отказва да плати. Всеки заинтересован може да се присъедини към делото на прокуратурата.

През май прокуратурата е поискала здравното министерство да отмени декларацията, но е получила отговор от служебния министър проф. Николай Петров, че "не счита за целесъобразно" да го направи. Още не е известно каква позиция ще вземе сегашното ръководство на ведомството. Очаква се в най-скоро експертите му да са готови със становище, тъй като трябва да се явят пред съда на 21 ноември.

Практиката да се плаща при отказ за лечение бе въведена по времето на ГЕРБ, когато здравен министър беше д-р Стефан Константинов.

Сегашният здравен министър д-р Таня Андреева коментира казуса така: „Наредба №49 отново е на масата и в нея трябва много добре да се намери балансът между правата и интересите на пациентите, и правата и интересите на лекарите, и на болниците. Още повече, че болниците са търговски дружества и единственият им начин на финансиране е приходът от дейност, който се заплаща от Здравната каса с изключение на онези, които са второстепенен разпоредител на средства от Министерството на здравеопазването. Здравната каса е в договорни отношения с търговските дружества и има изисквания, които трябва да се покрият, за да заплати дейността". Тя допълни, че предстоят обсъждания заедно с всички съсловни и пациентски организации, и Здравната каса, но не се ангажира с конкретен срок за приключване на дебата. Дискусиите ще бъдат не само по конкретния проблем с цитирания от прокуратурата текст, а по целия документ.

Адв. Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите, също коментира предложението на прокурор Георги Камбуров да се прогласи нищожността на абзац от приложение №3 на чл. 20 от Наредба №49/2010.

„Не мога да се съглася, че трябва да бъде премахнат текстът. Според мен той трябва да бъде прецизиран. Това може да извърши МЗ, съвместно с НЗОК. В протеста на прокуратурата се цитират разпоредби на конституцията - че никой не може да бъде лекуван принудително, освен в предвидените от закона случаи. Но никой никого принудително не лекува при планово приемане в лечебно заведение. Пациентът е подписал при приемането информирано съгласие за естеството на лечението в съответствие на разпоредбите на Закона за здравето. Следователно този текст от конституцията, който се цитира, не е подходящ. В конституцията обаче има друг текст - че държавата има задължение да лекува гражданите.

Ще припомня, че лечебните заведения веднъж са получили разрешение за дейност и са акредитирани от МЗ, и после от НЗОК - за това дали имат необходимата апаратура, лекари, компетентност и капацитет да извършват съответни манипулации и да окажат медицинска помощ. Ако те нямат необходимите специалисти и оборудване, няма как да провеждат съответно лечение и не може да са сключили договор с НЗОК. Следователно това, което обсъждаме, е някакво изключение, а не правило. Според мен прокуратурата би трябвало да прояви грижа в друга насока. Например да види доколко пациентът се изписва здрав. Прокуратурата трябва да се загрижи за липсата на ефективна система за търсене на наказателна отговорност при възникване на медицински инциденти. Тъй като сега съществуващата система не работи. Би могло да се помисли, а това сега е на дневен ред в НЗОК и МЗ, да се остойностят клиничните пътеки и да се прецезира срокът им. Има пътеки, по които престоят на пациента е излишно дълъг. А ако пациентът смята, че лечението му е неправилно и не може да му се осигури необходимото оборудване и т.н., той може да се обади на директния телефон за нарушения в МЗ, в Изпълнителната агенция „Медицински одит", на началника на клиниката и отделението в болницата, за да се реши въпросът", обясни адвокат Таушанов.