Повече публични средства за лекарства поискаха фармацевтични производители

Повече публични средства за лекарства поискаха фармацевтични производител

България е първенец в Европейския съюз по лични разходи на пациентите за лекарства. Това сочат данни на Европейската федерация на европейските индустрии и асоциации (EFPIA) и анализаторската компания IMS Health, предоставени от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България. 56% от средствата, давани за лекарства у нас, излизат от джоба на пациента, при средно 17,9% за страните от Европейския съюз. В Холандия публичните разходи за лекарства са 99,5% от общите, във Франция – 99%, в Италия – близо 97%, в Германия, Испания и Великобритания – 93%, в северната ни съседка Румъния – 60,6%, а у нас - едва 44%. Този факт значително се разминава с очакванията на обществото и с основния принцип на здравноосигурителната система – солидарността, отбелязват от Асоциацията на чуждестранните фармацевтични производители у нас. Оказва се, че вместо да е в сила принципът „плащат всички, а ползват нуждаещите се”, в България нуждаещите се от лекарства вадят значителни суми от джоба си, за да ги получат.

За последните четири години – от 2005 до 2008 – публичните разходи за лекарства у нас не са се изменили съществено, сочат данните на IMS Health. Средно 66,5 лв. на глава от населението са били те през 2006 и 2007 г., а прогнозите за 2008 г. са да достигнат до 70 лева на човек. В същото време личните разходи бележат ръст от 21% през 2007 спрямо 2006 г., нови 11,7% ръст се очакват за 2008 г. Изчислени на глава от населението, личните средства за лекарства са били 97,8 лева през 2006, а прогнозите за 2008 са да достигнат 145,9 лева. Като основни причини за това се сочат застаряващото население и растящите очаквания на пациентите за по-добри терапевтични възможности. Затова и фармацевтичният пазар в България като цяло бележи ръст от 1267 млн. лв. през 2006 г. до 1430 през 2007, а за 2008 г. се залагат нови 9% ръст до 1561 млн. лева. Факт е обаче, че това става за сметка единствено на личните разходи за лекарства на българите, вместо те да се поемат с публични средства от НЗОК, Министерство на здравеопазването или болниците. Това пишат от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България до всички институции в страната и медиите. Асоциацията обединява 23 чуждестранни фирми – производители на лекарства, които инвестират в развитието на фармацевтичната индустрия. В писмото се апелира за увеличаване на публичните средства за заплащане на лекарства у нас. Това, съчетано с контрола върху цените, ще осигури ресурса, необходим за намаляване на личните разходи на пациентите за медикаменти. То ще допринесе и за ранното включване в системата  на съвременни иновативни продукти, които удължават живота на пациентите и подобряват значително качеството му, аргументират се фармацевтичните компании.

В продължение на няколко години държавата отговаря на проблемите в лекарствения сектор със засилване на регулацията на цените на лекарствата, отбелязват фирмите. Към момента цените на лекарствата у нас са едни от най-ниските в Европа, въпреки поддържаната висока ставка на ДДС, посочват те, а да се очаква намаляване в бъдеще не е реалистично. Това според тях води до обратен ефект – проучване между 23 фармацевтични компании показало, че близо 220 техни продукта вече няма да са налични на българския пазар. Освен това, около 60% от новите фармацевтични продукти, които тези компании започват да произвеждат през 2008 и 2009 г., няма да бъдат представени в България в следващите 2-3 години. Като пример за ограничен достъп на български пациенти до съвременни лекарства фармацевтичните компании сочат медикаментите за редки заболявания. От 25 продукта, регистрирани в ЕС като лекарства-сираци, едва 5 се заплащат с публични средства у нас и са достъпни за българските пациенти. Затова и пациентите с редки заболявания в България често не се лекуват или се лекуват с лекарства, на които фармацевтичната индустрия вече е предложила по-добра алтернатива, и които са достъпни за пациентите в Европа. Това пък акумулира негативни обществени реакции към цялата здравна система в България, отбелязват фирмите-производителки. Те правят извода, че провежданата държавна политика за по-ефективно разходване на публичните средства за медикаменти трябва да се съчетае с повишаване на публичния ангажимент за заплащане на лекарства. Както и че рестриктивната политика за определяне цените на лекарствата е стигнала повратна точка и трябва да се либерализира, без да се засяга обществения интерес.

zdrave.bg