Тромава процедура бави пациенти с редки болести при получаването на лекарства, които от март тази година бяха прехвърлени към здравната каса. Пациенти с акромегалия са прекъснали лечението си за период от 2 седмици до месец и половина, а някои от тях все още не са получили лекарствата си - вече месец и 20 дни след подаването на документите за тях. Пациенти с таласемия майор също са без лекарства, което поставя под въпрос резултатите от години терапия. За това сигнализираха на пресконференция във Варна вчера от Националния алианс на хората с редки болести.
От пациентската организация отчитат, че новия начин за осигуряване на лекарствата ги улеснява, защото позволява по-лесно включване на медикаменти в списъка за реимбурсиране и не им се налага да пътуват всеки месец до София. Освен това лекарствата, които са били налични в болничните аптеки към месец март, са помогнали прехода да стане сравнително гладко, твърдят от там. Месец и половина след влизането в сила на новата схема обаче, пациентите посочват и някои слабости на модела, които могат да доведат до прекъсване на лечението, ако не се поправят.
Проблем за пациентите се явява най-вече дългата процедураза издаване на протокол за лечение. В момента е невъзможно да се предвиди колко време ще отнеме процедурата за осигуряване на лекарство, няма и заложени санкции, ако този срок бъде надвишен, макар че такова забавяне може сериозно да повлияе на здравето на пациентите. Процедурата включва извършване на изследвания, които стават готови до 5-7 дни; издаването на протокол от специализирана лекарска комисия, за което няма фиксирани дати, но повечето пациенти са успели да преминат комисия в рамките на до 7 дни; подаване на документи в НЗОК и изпращане на документите от РЗОК до НЗОК – нормативно определено до 5 дни; свикване на комисия за разглеждане на протоколите от НЗОК, за което срокът нормативно е определен до 30 дни; техническо време за обработка на протоколите, който не е определен нормативно, на практика стига до 10 дни; връщане на протоколите от НЗОК в РЗОК – 1- 2 дни; време, през което РЗОК да уведоми пациента, че е допуснат до лечение – 1-3 дни, в зависимост дали ще го направи по телефона (във Варна) или по пощата (в София); пациентът лично или чрез пълномощник получава заверения си протокол от РЗОК; пациентът посещава личния си лекар, който изписва рецепта за лекарството – 1 ден; пациентът представя протокола и рецептата в аптеката. На финала на всичко това, понеже лекарствата са редки и скъпи, те не се поддържат в наличност, а след получаването на протокола, аптеката подава заявка към дистрибутора на медикамента, който да й го достави – в срок от 3 до 10 дни.
След като получи лекарството си за последния месец по съответния протокол, пациентът трябва да задвижи нова такава процедура. Той ще има около месец за това, а самата процедура в този си вид трае повече от месец, обясняват от пациентската организация. Освен това, периодът за събиране и подаване на нови документи ще се падне през месец август, когато всички организации работят в намален състав. До август няма да има останали запаси от лекарства, осигурени по стария механизъм, които спомогнаха за по-лек преход. Системата трябва да бъде коригирана дотогава, за да работи в по-кратки срокове, категорични са от Алианса на хората с редки болести. От там настояват незабавно да бъдат обработени протоколите на пациентите, които в момента са в НЗОК. Освен това, срокът на заверка на протоколите за започване и продължаване на лечението да бъде намален на 15 дни, а срокът за получаването на документите от пациента, след свикването на комисията, да бъде фиксиран на 3 дни. НЗОК да носи отговорност при неспазване на тези срокове, искат още пациентите.
Друг проблем за тях се явява осигуряването на лекарства за домашно лечение, в случай че се наложи да постъпят в болница. В такъв период пациентът няма право да посети личния си лекар за рецепта, а болницата също не може да му осигури скъпите лекарства. Някои от децата с редки болести обаче се хоспитализират всеки месец, отбелязват от пациентската организация. И настояват да се даде възможност лекарствата им да се получават от аптеката и за периодите, в които са в болница.
Самите хоспитализации също са проблем, защото са ограничени до веднъж месечно, отбелязват от Алианса на хората с редки болести.
Освен това, лекарствата за редки болести са много скъпи – от 1000 до 8000 лв. месечно, а аптеките ги закупуват за собствена сметка от дистрибуторите и после чакат рефинансиране от НЗОК. Пациентите се опасяват, че в условията на финансова криза е възможно натрупване на неплатени суми и забавяне на доставки на жизненоважни лекарства. В полученият триъгълник НЗОК – аптека – вносител на лекарството по-трудно се проследява по каква причина възникват проблеми с доставките и няма гаранция за пациентите кога ще получат лекарствата си, посочват от организацията. Решението според тях е НЗОК да заплаща скъпоструващите лекарства директно на дистрибутора, който да ги предоставя за разпространение от определените аптеки, срещу „такса обработка” за аптеката.
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.