лекарства, лекарства НЗОК, реимбурсен модел от НЗОК, лекарства от МЗ83 търгове в болници са по-лоши от един търг в здравното министерство – около това становище се обединяват четирите национално представителни пациентски организации в страната, стана ясно на пресконференция днес. Все още няма хаос в лекарствоснабдяването у нас, но е възможно той да възникне след 2-3 месеца, когато част от лекарствата, заплащани от МЗ по Наредба 34, би трябвало да се осигуряват от болниците, смятат представителите на пациентите. Според тях е много вероятно част от болничните търгове да се забавят или да се провалят, а това е особено вероятно там, където има по-малко на брой пациенти с дадено заболяване.

„Не даваме назад, продължаваме да твърдим, че най-добрият вариант е реимбурсен модел чрез НЗОК – така се плаща точно толкова, колкото има нужда”, обясни Станимир Хасърджиев от Националната пациентска организация. Другият вариант е централен търг към МЗ с прогнозни количества, които в България никога не стигат, с дълга процедура, които винаги се бави, а пациентите остават без лечение, отбеляза той. „Третият вариант е този проблемен търг, който всяка година виждаме, но поне знаем кой е виновен, да го разбием на 83 други търга”, каза Хасърджиев и добави, че по този начин отговорността на МЗ се прехвърля върху болничните директори, отговорността се размива, пациентът не знае къде да си търси правата, а на лекарите се възлага да вземат тежко решение да предписват терапия, за която впоследствие може да бъде отказано финансиране. Засега няма юридически оформена процедура за търговете в болниците, имало само препоръки и незадължителни указания, каза Пламен Таушанов от Българската асоциация за защита правата на пациентите. Теодора Захариева от Българския пациентски форум пък отбеляза, че на сайта на Агенцията за обществени поръчки са качени болниците, готови за търговете, и до момента те са само 4.

Според Теодора Захариева, след като вече има обявени частични процедури от МЗ, не е проблем те да се допълнят и обемите да се увеличат, така че въпросните лекарства да продължат да се осигуряват от здравното ведомство, но при ясни срокове за преминаването им към здравната каса още през тази година. По думите й обаче идеята лекарствата да се плащат по реимбурсен модел от НЗОК не се харесва на институциите, защото тогава ще стане ясно колко пациенти не са били лекувани досега. „Така ще лъсне голата истина колко пациенти годишно не се лекуват в България”, смята и Станимир Хасърджиев. Според него в момента около 60-70% от пациентите остават без терапия, затова институциите не искали реимбурсен модел, където има пациент – има плащане.

От пациентските организации приветстваха идеята за създаване на работна група, която да подготви прехвърлянето на останалите лекарства от МЗ към здравната каса. Те обаче са против идеята въпросните лекарства да се заплащат от касата по клинични пътеки и да се осигуряват чрез търгове от болниците. „МЗ засега дели лекарствата, докато ние се опитваме да делим пациентите - тези, които са за амбулаторно лечение и тези, които са за болнично лечение”, каза Теодора Захариева. Тя даде за пример онкологията, където 20-минутна инфузия се третира като болнично лечение, но според нея не е такова.

Петко Кенанов от Конфедерация „Защита на здравето” пък предложи информацията за всеки един търг, който се провежда в болници, МЗ или НЗОК, да намира място в съответния сайт, за да може медии и пациентски организации да проследяват какво се случва. „Тогава нещата ще станат притеснителни за чиновниците, защото сега те винаги намират начин нещата да стават на тъмно”, коментира Кенанов. Засега представители на пациентите не са поканени от никоя болница да участват като наблюдатели към търговете, каквато беше препоръката на здравното министерство. Като лош опит за прозрачност Кенанов посочи участието си в търг на здравното министерство, където присъствал като наблюдател и цял ден събирал запечатани пликове. При отпечатването им обаче не бил там, защото бил помолен да напусне. „Ако в болниците бъдем допуснати пак да приемаме пликовете, мерси. Аз искам да знам какво се е случило, след като тези много специални и тайни хора са отворили пликовете и са договаряли цените. Цената да цъфне и да се знае от цялата общественост”, каза Петко Кенанов.

Представителите на пациентските организации изразиха опасения и за лекарствата, за които самото министерство трябваше да обяви тръжни процедури. Вече има лекарства за ХИВ и СПИН, които са изчерпани, съобщи Станимир Хасърджиев. Така 160 ХИВ болни са останали без жизнено важно лекарство, а едва днес на сайта на МЗ е обявена нова процедура, отбеляза той. Същевременно резистентност към това лекарство се развива много бързо след прекъсването му, което може да доведе до двойно и тройно увеличаване на разходите за това заболяване, защото след това ще трябва да се купуват много по-скъпи лекарства, обясни председателят на Националната пациентска организация.

От сдружението на пациентите с хемофилия пък съобщиха, че след като към здравната каса бяха прехвърлени лекарствата им за домашно лечение, се оказало че са пропуснати тези за спешна и болнична помощ. Някои болници се опитали да включат тези лекарства в предстоящите търгове, но получили заповед от МЗ да ги изключат, разказаха днес от пациентската организация. Затова от там се опасяват, че може да не са предвидени пари за тези медикаменти и те да останат за сметка на пациентите.

Здравното ведомство от своя страна отговори с прессъобщение до медиите, което гласи: "Днес четирите национално представени пациентски организации изразиха редица опасения за децентрализирането на търга за скъпоструващите медикаменти. Отговор на всички поставени въпроси пациентските организации са получавали неведнъж досега. МЗ съзнава, че всяка промяна се приема трудно. Затова се надява, че опасенията на пациентските организации наистина се дължат на неразбиране на материята, а не на други причини. МЗ запазва волята си за диалог и конструктивно решаване на въпросите, които засягат здравето на хората и прилага изчерпателни отговори на всички засегнати теми. Те са предоставени неведнъж досега, както на пациентските организации, така и на широката общественост. МЗ ще продължава и занапред да търси диалога в името на по-доброто здравеопазване за българските граждани, и се надява, че това е целта и на останалите партньори, с които работи - пациентските организации, медицинските специалисти и не на последно място бизнесът."

zdrave.net