печатСпешният пакет, готвен от министъра на здравеопазването д-р Петър Москов, ще покрива 850 диагнози. Това пише в днешния си брой в. „Преса”. Според изданието, експертите на МЗ вече са готови с пакета и в него влизат състояния, като инфаркт, инсулт, всички видове ухапвания от животни и отравяния, кома, дихателна недостатъчност, белодробна емболия, травми, някои хирургични интервенции като инфаркт на червата или остра жлъчка, бъбречни кризи, усложнено раждане и др. За лечението на тези диагнози болните няма да чакат и да плащат нищо, независимо дали са осигурени или не.
 
 
Реформата в спешната помощ предвижда да се създадат специализирани центрове в големите болници, става ясно още от статията. В тях ще работят най-добрите медици в съответната област, а пациентите ще бъдат лекувани с най-модерна апаратура. „Това всъщност е осъвременен вариант на концепцията за 11 малки "Пироговчета", предложена от предишния министър д-р Таня Андреева. Сега те са наречени центрове - травматичен, токсикологичен, по изгаряния, кардиохирургичен, неврохирургичен и мозъчно-съдов. Според състоянието на пациента линейката ще го откарва в най-близкия такъв център”, пише вестникът.
 
Според информацията, всяка болница може да разкрие спешен комплекс, стига да отговоря на определени условия. Например за да има право да поема спешните травми, лечебното заведение ще трябва да разполага с модерна образна диагностика, обучени травматолози, ортопеди и хирурзи, да е оценено с най-високото трето ниво на компетентност в съответната специалност, да има на разположение достатъчен брой екипи, които да осигурят 24-часов прием, и т.н.
 
В София ще има поне шест такива центъра, като в едно лечебно заведение може да бъде изграден повече от един. В страната модерните отделения ще са в областните болници.
 
Районните здравни каси да могат да правят внезапни проверки - в момента на оказване на медицинската помощ. Това пише в. „Труд”, като уточнява, че става въпрос за предложение на управителя на НЗОК д-р Глинка Комитов. От статията става ясно, че ако при проверката се установи нарушение, ще се налагат санкции в реално време, без да се чака тази дейност да се отчете от лекари и болници, както е в момента. Освен това експертите на НЗОК ще проверяват трудовите и гражданските договори на медиците, отпуските и болничните им, както и какви са техните месечни графици.
 
Ако в лечебните заведения има такъв контрол, ще бъде ясно и дали наистина в тях има съответните квалифицирани кадри, казва д-р Комитов. Той настоява районните каси да могат да проверяват лекари и болници извън своята територия, както и да се повишат и глобите - за физически лица най-малко 5000 лв., а за юридически - най-малко от 10 000 лв. В момента за едно административно нарушение в болницата глобата е до 200 лв.
 
Председателят на здравната комисия в парламента д-р  Даниела Дариткова уточнява, че технологически не е възможно да се вкарат подобни предложения при второто четене на 33О. Заради това те могат да се добавят при разглеждането на поправките в Закона за лечебните заведения, по който вече тече обществено обсъждане.
 
Българите доплащат три пъти повече за здраве, отколкото е нормално, по-зле сме дори от Турция, Румъния, Хърватска. Това са част от констатациите в доклада на Световната банка "Диагностика на финансирането на здравеопазването в България", цитиран от в. „Стандарт”. Докладът е изготвен по поръчка на Министерството на здравеопазването и бе представен от международните експерти на миналата седмица. Според изследването голямото доплащане кара много хора да не ходят на лекар и води до допълнително обедняване на хората.
 
47% от всички средства, които се дават за здраве всяка година, вадим от джоба си. Това е 3.8 % от БВП или по $ 268 на човек. "Плащанията със собствени средства са значимо по-високи от прага от 15-20 процента като дял от общите здравни разходи на СЗО", се казва в доклада. Освен това сравненията със съседни страни като Румъния и Хърватска показват, че доплащанията във времето при нас се увеличават. Нарастването е с над 20% от 1995 до 2012 г., обобщават експертите на СБ.
 
Най-голям дял от средствата, които вадим от джоба си, отиват за лекарства. Това перо е около 70% от всички плащания със собствени средства. "Тези високи частни разходи вероятно са резултат от несъвпадението между целите на фармацевтичната политика на НЗОК и по-широкия принцип на предоставяне на финансова защита и достъп до жизнено важни лекарства", заключават експертите.
 
Изразходването на държавни средства за здравеопазване в България е доста сходно на страни със сравними приходи, казват от банката. През 2012 г. държавните здравни разходи са 4.15 от БВП, но съставляват едва 51% от общите разходи за здраве. Тоест на човек държавата дава за здраве 291 долара, а почти още толкова вади всеки от джоба си. Този феномен показва, че финансирането на системата не работи добре и не осигурява нужната защита и грижа на хората. За да се подобрят нещата, от банката предлагат и насоки за промени. Според специалистите трябва редовно да се проучва защо пациентите доплащат толкова много, а след това да се "разработят целенасочени политики за подобряване на финансовата защита". Експертите препоръчват да се разработят и политики, които да премахнат неосигурените. Също така да се редуцира доплащането за лекарства и да се види дали може да се вкара частно допълнително осигуряване.
 
Около 38% от общите разходи за здравеопазване са за лекарства. Това е повече в сравнение със средните стойности за ЕС от около 25%. Огромен е делът на доплащането от пациентите -81 % от общите фармацевтични разходи. "Най-тревожно е, че бързото нарастване на разходите става без очевидни подобрения в здравните резултати и за сметка на равнопоставеността на населението", заключават от банката. За да се подобри достъпът до медикаменти за болните хора и да се контролират публичните разходи, от СБ предлагат различни мерки. Сред тях са преразглеждане на критериите за включване и ценообразуване на лекарства, които да плаща държавата. Това да стане така че да се гарантира, че всички нови лекарства се оценяват според ползата, до която водят.
 
Според доклада на СБ болниците у нас са повече от нужното, което води до падане на качеството на лечение и повишаване на разходите за него. За да се подобри този сектор, от банката препоръчват нов начин на заплащане на услугите от НЗОК, както и касата да има право да избира с кои болници да работи. Също така въвеждане на положителни стимули за клиниките при споделяне на риска.