pechat„От следващата година НЗОК няма да финансира фрагментирано лечение. Само така на пациента ще се гарантират комплексни грижи и само за тях НЗОК ще превежда средства. Няма да допуснем "футболизиране" на болния, примерно между хирургията на една болница, химиотерапията на друга, намираща се в същия или в съседния двор, и трето лечебно заведение, което е на километри от първото. Там, където две или три болници не са под една шапка, отсега ги предупреждавам, че трябва да кандидатстват заедно за договор с касата, което отново се върши в името на комплексното диагностициране и лечение на болния българин.”
 
 
Не, думите не са изречени от здравния министър, макар да сме ги чували многократно от неговите уста през последните седмици. Репликата е на управителя на НЗОК д-р Глинка Комитов, интервю с когото днес ни предлага „Труд”. Д-р Комитов уточнява, че индивидуалните договори и механизмите за отчетност ще се адаптират към промяната.
 
„И сега да се спрем на разходите - няма как те да не се увеличават, тъй като болничната ни система е много фрагментирана. На 100 000 души у нас се падат 4, 5 болници при средно от 2, 7 в ЕС. Освен това много болници имат изключително малко пациенти, което е силно неефективно. Трите най-натоварени лечебни заведения у нас изписват по над 95 пациенти дневно. А 103 лечебни заведения в другия край на таблицата, т.е. една на всеки три болници у нас - по максимум петима болни дневно”, коментира той и обяснява, че по тази причина една от основните препоръки на Световната банка е България да реорганизира болничната си система, а НЗОК да купува услуги от тях селективно.
 
Шефът на касата информира и какво е моментното и очакваното положение с бюджета на осигурителната институция: „1, 468 млрд. лв. са заложените в бюджета на НЗОК средства за болниците през т.г. Към 30 април са изразходени 527 млн. лв., което е 35,9% изпълнение спрямо годишния план. Очакваният недостиг по това перо до края на 2015-а е 124 млн. лева, при лекарствата за домашно лечение той ще е около 109 млн. лв., а за онкомедикаментите - към 59 млн. Т.е. преразходът на НЗОК за годината ще е около 200 млн. лева, и то след използването на резерва. Ако правим сметките без него - касата "свети на червено" с 292 млн. лева”, казва той, като уточнява, че по информация на НАП касата може да получи допълнителни 5 млн. лв. от надсъбрани вноски за цялата година.
 
„Механизмите, които могат да ни помогнат да се вместим в бюджетната рамка, са листите на чакащите, допълнителните 5%, които могат да се ползват от бюджета за следващ месец, промяната в цените на клиничните пътеки, когато се надвишени прогнозните обеми за медицинските грижи”, смята д-р Комитов. Запитан ще се наложи ли актуализация на бюджета на НЗОК, той отговаря: „Рано е да се каже. Ще видим.”
 
Намерението на касата за намаляване на цени на клинични пътеки, което е заложено като възможност в тазгодишния НРД, е отразено в повечето печатни издания днес. Позицията на БЛС срещу подобно намаляване – също.
 
„Заявки за увеличаване на годишните лимити на болниците за общо 114 млн. лв. е получила здравната каса (НЗОК) до месец май. Тя обаче може да увеличи бюджетите на клиниките само с 67 млн. лв., които останаха в оперативния й резерв. Затова надзорният съвет на институцията е взел решение да започне преговори с Българския лекарски съюз (БЛС) за намаляване на цените на клиничните пътеки с около 12-13%, за да се компенсират липсващите средства.
 
Поканата към съсловната организация е част от процедурата по Националния рамков договор, който касата подписва със съюза. Първите преговори ще се състоят на 1 юни. Лекарите имат право да откажат предложението, но въпреки това е възможно клиничните пътеки да бъдат намалени служебно с постановление на кабинета. Тази година предвидените за болници средства в бюджета на НЗОК са 1.282 млрд. лв., докато предходната те изхарчиха общо около 1.9 млрд. лв. За да стигнат парите за болниците, бяха въведени лимити - да не харчат повече от 90-95% от получените през м.г. средства”, пише „Капитал Daily” и допълва:
 
„БЛС е категоричен, че да се обсъжда намаляване на цените на клиничните пътеки е твърде рано, и се обявява твърдо против. Оттам допълват, че е несправедливо заради преразходите на едни болници всички да бъдат наказани с намалени плащания. "Ако в някои болници по данни на НЗОК е регистрирано завишаване на обема дейност, редно е касата и медицинският одит към здравното министерство да упражнят съответния контрол", изтъкват от БЛС.”
 
Изданието разглежда и възможността за допълнителни средства от надсъбрани здравни вноски, като цитира данни, съвпадащи с тези на д-р Комитов: „Според източници на "Капитал" надсъбраните здравни вноски през тази година по изчисления на НАП ще бъдат около 5 млн. лв. Те би трябвало да служат за плащания на медицински дейности, но тази сума няма да реши проблема с дефицита на касата за плащания за болнична помощ. Предишните години надсъбраните здравни вноски бяха в рамките на 50 - 100 млн. лв.”, припомня публикацията.
 
Вестниците се спират и на подписания вчера договор между деветте софийски болници за създаване на Гражданско дружество помежду им. „9-те университетски болници в двора на бившата Медицинска академия вече са обединени в гражданско дружество начело с финансиста Красимир Ангарски.
 
Договорът бе подписан вчера от директорите на Александровска болница, "Св. Екатерина", "Майчин дом", "Св. Иван Рилски", инфекциозната, ендокринологичната, детската, белодробната и болницата по лицево-челюстна хирургия. Новото дружество ще се казва "Университетски болници 9", пише „24 часа” и допълва: „Целта му е да обедини административното управление на болниците, като се съкратят служители и разходи от немедицинските дейности.
 
Според здравния министър д-р Петър Москов очакваните икономии са за около 6 млн. лв., а администрациите ще се намалят 5 пъти. Гражданското дружество обаче не може да изпълнява функциите на сегашните болнични администрации, обясни Красимир Ангарски. Той уточни, че засега тези служители остават на щат.”
 
„Разумно е да има такова обединение. Имаме идея да се създаде например банка за кадри -нещо като база данни на кандидати за работа”, казва шефът на белодробната болница Любчо Пенев, цитиран от вестника.
 
„Преса” се спира на срещите на здравния министър с парламентарните групи, на които той обяснява намеренията и мотивите си за промени в системата. „Реформата на здравния министър Петър Москов раздели мнозинството. ГЕРБ го подложиха на остри критики, а в Реформаторския блок застанаха плътно зад него и подкрепиха идеите му”, пише вестникът.
 
„В началото Москов около половин час обяснявал защо смята да вкарва онкодиспансерите в многопрофилните болници, заради което има редица протести в страната. (…) Софийските депутати нападнали министъра и заради намерението му да обедини големите софийски болници. Питали го дали се е съобразил с факта, че когато са кандидатствали по европроекти, те са подписали документи, които гарантират тяхната устойчивост. Той обяснил, че ще преценяват всеки случай отделно. Не са спестени и въпросите и за ядрото на реформата - двата пакета здравна помощ”, информира публикацията и допълва: „За разлика от ГЕРБ при реформаторите Москов не получил нито една критика и дори забележка”.