 |
| От печата: конфликт на интереси в лекарствената политика |
„Става въпрос за шефа на комисията доц. Васил Димитров и двама от членовете й - доц. Асен Дудов и доц. Русанка Ковачева. И тримата са попълнили декларации за конфликт на интереси на сайта на Европейската агенция по лекарствата. По българското законодателство "членовете на позитивната комисия трябва да декларират, че не участват в създаването, маркетирането и продажбата на лекарствени продукти". От това става ясно, че тримата са попълнили декларации с невярно съдържание”, съобщава ежедневника.
Доц. Димитров оглавява комисията. Доц. Дудов е в комисията като представител именно на МЗ. Доц. Ковачева работи в Клиниката по остеопороза на мястото на проф. Анна-Мария Борисова, която оглави здравното ведомство. Ковачева е и сочена като най-вероятен бъдещ шеф на комисията.
Междувременно стана ясно, че съпрузите на Борисова и на Ковачева са съдружници във фирма с името "Център за клинични изследвания "Ф. Олбрайт" ООД. До 21 май т.г. самата Борисова е била управител на фирмата, въпреки че вече е заемала поста министър. На нейно място чак тогава е вписан съпругът й Стефан Кривошиев. Справка в АПИС показа, че съпругът на здравната министърка е управител и на дружеството Диализа София-1. Според фирменото досие Кривошиев е вписан като управител на дружеството на 28 април, когато съпругата му вече заема министерски пост, допълва в материала левият вестник.
„Искаме реформа, но при ясни правила”, призовава от страниците на икономическия седмичник „Банкер” директорката на МБАЛ-Самоков Красимира Ковачка. Тя алармира, че представители на болниците не участват в процеса на разработване на здравната карта на София-област.
„Министерството на здравеопазването е възложило на директора на Районния център по здравеопазване да сформира работна група, която да изготви картата. В нея участват заместник областният управител, съответните експерти по здравеопазване към всяка община, голяма част от които обаче дори не са лекари, както и представители на районния център, районната здравна каса и районната колегия на Българския лекарски съюз. На този етап директорите на болници в Софийска област не сме се срещали официално с директора на РЦЗ, за да обсъдим картата”, отбелязва Ковачка. Тя добави, че вероятно има методика, по която се съставя здравната карта, но директорите на лечебните заведения не са запознати с нея.
„Аз съм може би една от малкото, които са успели да зърнат предварителния вариант на здравната карта на София-област ... Във въпросния вариант е записано, че болницата в града ще загуби 43 легла от общо 213, но никъде не беше описано защо и какви са критериите, по които бройката се орязва. Беше представена и примерна схема на всички лечебни заведения в района, на която обаче бяха отбелязани само две неща - имат ли болниците медицинска апаратура и дали отговарят на медицинските стандарти. По всички показатели болницата в Самоков имаше оценка “да", но така и не разбрах на какъв принцип се намаляват леглата”, казва Ковачка пред седмичника.
Какво трябва да бъде заплащането на медицинските работници Красимира Ковачка коментира така: „В общинските болници лекарите трябва да получават средно 1500 лв., а медицинските сестри - около 800-900 лв. и това е необходимият минимум (...) В противен случай ще губим специалистите си, защото зад граница им се предлага да работят за по 3-4 хил. евро и повече. В болницата в Самоков докторите получават от 600 до 1100 лв. заплата, а сестрите между 350 и 550-600 лв. в зависимост от сектора, в който работят. Средната заплата в болницата е 470 лева. И слава Богу, още никой не е поискал да напусне.”
Друг икономически седмичник – „Капитал” обобщава случилото се в различните сектори през изминалата една година от управлението на ГЕРБ. В областта на здравеопазването като най-големи успехи вестникът посочва „След като даде на прокурор Божидар Нанев, Борисов намери бързо втори министър, като обяви за най-важно нейно качество това, че е некомуникативна, т.е. неподкупна. Благодарение на Ана-Мария Борисова цяла България научи една песен за профилактиката на костните заболявания (Млечна песен), според която всяко дете всяка сутрин трябва да пие 8 литра прясно мляко”.
Като провал вестникът посочва увеличението на здравната вноска от 1 януари 2010, без да има здравни реформи и без да е ясно за какво се харчи както и забавените плащания към лекарите и болниците, което предизвика огромно напрежение сред тях и пациентите. „До ден днешен не е еднозначно ясно дали здравната каса има пари и ако да - защо не плаща навреме’.
Пропуснати възможности според „Капитал” са това, че здравната реформа не беше извършена още в самото начало на управлението и че не беше въведена и система за управление на вноските, която да позволи на пациентите да контролират за какво плащат.
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.