Мнозинството от младите хора у нас смятат, че стандартът на живот е по-важен от образованието. Това сочат резултатите от Национално представително проучване „Българската младеж 2013", направено от Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ).

57 НЦИОМ% от младите хора в България заявяват, че при никакви обстоятелства не биха напуснали България. 43% от младежите заявяват намерение временно да напуснат България, 12% - за постоянно.

Сред 45% млади хора, посочили, че ще останат в страната, по-често това е позицията на хора с висше образование (56% от тях), на възраст между 30 и 35 години (56% от тях), на живеещите в София (52% от тях), на заетите в държавния сектор (58% от тях) и на семейните (53% от тях). Може да се направи извод, че това са млади хора, които са устроили успешно живота си в страната, коментират от НЦИОМ.

Малко по-нисък дял - 43% от младежите, заявяват намерение временно да напуснат България. По-често това възнамеряват да направят най-младите на възраст между 15 и 18 години, жителите на селата, представителите на етническите малцинства, ниско образованите и безработните.

% от участвалите в изследването посочват, че имат намерение да останат да живеят в чужбина завинаги.

По-често това са млади на възраст до 18 г., нискообразовани, безработни и необвързани. Основните причини за напускане на страната са с икономически характер - нисък жизнен стандарт и безработица.

Допълнително някои уточняват "по-добри възможности за собствен бизнес в чужбина", "за да събера пари да си платя кредитите/да започна бизнес/за обучение на децата ми".

Над половината от участвалите в изследването (57%) дават приоритет на стандарта си на живот пред образованието.

Това в по-голяма степен се отнася за мъжете, за хората на възраст от 25 до 35 г., за жителите на малките градове и селата, както и за младежите от етническите малцинства. Стандартът на живот, а не образованието, е по-важен и за хората, които в момента са без работа, за невладеещите чужди езици и за младите хора, които вече имат деца.

Това означава, че безработицата не е стимул за повишаване на квалификацията. За други 43% по-важно е да получат възможно най-доброто образование.

Такова е мнението предимно на жените, на анкетираните на възраст между 15 и 25 години, на студентите и на жителите на големите градове.

% от интервюираните млади хора заявяват, че са плащали за частни уроци. Сравнителният анализ на резултатите от проведеното изследване на НЦИОМ през 2013 г. с данните от 2010 г. показва, че въпреки промените в образователната система, относителният дял на младите хора, които са плащали за частни уроци, се повишава макар и незначително (от 41% през 2010 г. на 46% през 2013 г.).

Професиите като юрист, лекар  и IT специалист продължават да са най-предпочитани от 2005 г. През 2013 г. обаче сред тях се нарежда и професията на преподавателя.

От НЦИОМ коментират, че увеличаването на престижа на професията на преподавателя е положителна промяна в ценностната система на младите хора.

Употребата на тютюневи изделия се е превърнала в навик за половината от младите хора между 15 и 35-годиш-на възраст. 11 % от участвалите в изследването твърдят, че са опитвали, а 39% никога не са били потребители на такива изделия.

Мъжете по-често от жените попадат сред категорията на пушачите (54% към 46%). Относителният дял на пушачите нараства с увеличаването на възрастта.

В София и в селата делът на пушачите е по-висок от средния за страната.

Въпреки законовото ограничение за пушене на закрити обществени места, за последните три години не се наблюдават промени както в дела, така и в социално-демографския профил на пушачите.

Проучването е проведено в периода 7-19 юни сред 1100 хора на възраст между 15 и 35 години в цялата страна.