 |
|
Магистър- фармацевт Антон Вълев, |
Това е той:
Завършил е фармация през 2001 г. в Медицинският университет в София.
През 2002 г. специализира клинична фармация в Хановер
От 2003 г. е ръководител на аптека в София, а през 2006 г. основава педиатрична аптека
- Г-н Вълев, здравното министерство предложи промени в закона за лекарствата, една от които е нов ред на изписване на медикаменти на пациента. Как ще повлияят те на системата?
- Има три типа промени. Едната е изключително важна. Предлага се на българския пазар вече да могат да се продават лекарства, които са регистрирани в ЕС, независимо дали са регистрирани от Изпълнителната агенция по лекарствата. Досега регистрацията у нас е задължителна и лекарства, които нямат разрешение у нас, не могат да се продават в аптеките. С промяната пазарът ще се отвори за всички медикаменти, регистрирани на територията на ЕС. В същото време има централизирана процедура. Съгласно нея производител може да регистрира дадено лекарство с една процедура за целия Европейски съюз. Това ще даде право на достъп на българските пациенти до медикаменти, които в момента въобще не се доставят и не могат да се намерят тук.
- Тоест ще отпадне задължителното отсяване на лекарствата от ИАЛ?
- Да, това е много важно и за първи път ще се случи у нас.
- Какви лекарства в момента не са на пазара ни заради изискването за двойна регистрация?
- Определени лекарства имат малък обем продажби у нас и за фирмата производител излиза неизгодно да ги регистрира специално за България. Зависи обаче и доколко либерален ще направят режима. Ако го приемат В предложения вариант, ще можем, както в другите аптеки - в ЕС например, ако едно лекарство е регистрирано в Германия с листовка и документация на немски, да имаме възможност да го доставим в България. Ще можем да вземем единични бройки за пациентите, кои то се нуждаят от него.
- Какво правят пациентите сега, ако се нуждаят от медикамент, нерегистриран от ИАЛ?
- Налага им се да ходят в чужбина или да платят на някого и да го купят оттам.
- Бихте ли дали пример?
- Има едно класическо лекарство, с което постоянно има проблеми. То се казва „Омнадрен" и представлява хормон. Изключително важно е, тъй като при хормоните не може да се прекратява лечението. В България този медикамент не може да се намери от март.
- Какви други лекарства ще могат да се доставят?
- Например специфични препарати за онкозаболявания. Има редки заболявания, за които има 6 пациенти в цялата страна и за тях годишно са нужни около 20 опаковки с лекарства. За такова количество никой няма да тръгне да си направи регистрация у нас. Ето такива случаи ще се променят с предвижданата промяна.
- Създава се Държавна комисия за лекарствените продукти и медицинските изделия. Защо?
- Това трябваше да се случи много отдавна, тъй като практиката по цял свят е, че лекарствената политика трябва да се извършва от независим орган. В момента ИАЛ е подчинена на министъра и е политически зависима. Отделянето и под формата на държавна агенция с избиране на петима комисари, които да я управляват, ще я направи независима.
- Не е ли предпоставка за корупция само петима души да вземат важните решение по отношение на лекарствата?
- Но в момента решенията се вземат от двама души - министъра и шефа на ИАЛ. Важното е кой ще прави цялостната лекарствена политика, сега тя се осъществява еднолично от правителството чрез министъра или директора на ИАЛ. С въвеждането на държавната комисия ще стане много по-трудно да се корумпират петима души. В промените в закона е заложено един от тях да е юрист, един - икономист, а останалите трима ще са лекари или фармацевти.
- Какви структури ще обедини лекарствената комисия и какви ще са нейните функции?
- Тя ще обедини всичко, свързано с цялостната политика по регистриране на лекарствени и медицински изделия, определяне на цени и политика за реимбурсация (плащане на цялата или част от стойността на лекарството от държавата) и осъществяване на контрол. Комисията ще е задължена да води електронни регистри. Това е много важно, тъй като ще доведе до прозрачност и по-лесен достъп до информация. В момента също се води регистър, но не е изцяло електронен. Лекарствата не могат да се видят по терапевтични групи или показания. Например, ако напишете главоболие, няма как да ви излязат всички медикаменти, които се предлагат у нас срещу главоболие. Това се дължи на факта, че документите, които се подават от фирмите производители, са на хартия. С промените в закона ще се задължат всички да преминат на електронен вариант. С въвеждането на комисията ще се обединят на едно място всички регистрационни режими, свързани с лекарствата. В заключителните параграфи пък са зададени срокове за Държавната комисия, в които тя трябва да даде отговори за различни процедурни искания. Най-елементарният пример е при подаване на заявление за получаване на лиценз по Закона за наркотичните вещества и прекурсорите. До 5 дни фармацевт-инспекторите ще са задължени да направят проверка на обекта, при това те ще се сезират по служебен ред. Досега нямаше никакъв срок докога трябва да се направи това.
- Какви ще са другите задължение на лекарствената комисия?
- Ако законът се приеме, тя ще се занимава с така наречените терапевтични напътствия. Тоест предвидено е лечението да става по точно определени алгоритми и, който не ги спазва, да бъде санкциониран. Защото в момента всеки може да ви излекува както си иска.
- Какво ще представлява един алгоритъм?
- Ще казва как да се определи типът лечение. Грубо казано при съмнение за определено заболяване алгоритъмът ще задължава лекаря да направи точно определени консултации и изследвания, преди да определи диагнозата. Той включва един минимум от проверки, които трябва да се направят, преди да се предпише лечение. В момента никой не задължава лекарите да направят тези изследвания и консултации.
- Тоест алгоритъмът няма да определя кое лекарство да се предписва, а ще спре практиката да се слага диагноза, без да се правят изследвания?
- Да. Алгоритъмът е метод на оценка, той е напътствие за лекарите в кои състояния, какви типове лекарства могат да изписват. Най-вероятно алгоритмите ще се изготвят от националните консултанти. Най-елементарното нещо, което се надявам да отпадне с въвеждането им, е поставяне на диагноза по телефона.
- Има ли други важни според вас промени в закона?
Да, в него е разписано изваждане на лекарствата от позитивния списък (това са медикаментите, които се плащат изцяло или частично от държавата) да става по предложение на министъра на здравеопазването или управителя на здравната каса. Мисля, че това е изключително правилно. В момента НЗОК няма ресурс да определя какви пари къде да се харчат.
- На какъв принцип ще се правят тези предложения?
- НЗОК ще дава предложения за изключване на определено лекарство, които ще мотивира от икономическа гледна точка. Тя има и достатъчно статистики кои медикаменти се изписват най-често. В момента има практика част от пациентите да бъдат насочени погрешно към определени лекарства. Ще дам пример с група антидиабетни препарати, които са много модерни и нови. Статистиката на НЗОК и производителите показва, че само 10% от пациентите наистина е трябвало повторно да приемат от препаратите. Другите 90% погрешно са били насочени към тези лекарства. Друго изменение, което е предвидено в закона, е, че се въвежда праг на обжалване на глоби. Административни санкции до 1000 лв., които се наложат по този закон, няма да могат да се обжалват в съда. Това според мен е административна безсмислица, тъй като 1000 лв. за една аптека например е доста голяма сума. Друг проблем, засягащ лекарствата, е липсата на указания къде хората да ги изхвърлят, след като им изтече срокът на годност. Съгласно законите в България не е казано нищо по въпроса. Със сигурност е казано, че в аптеката не могат да се върнат и не трябва да се хвърлят в боклука. В наредбата се посочва само как се унищожават лекарства, кои то не са продадени и са били съхранявани в аптеката. В Европа например във всяка аптека има запечатани контейнери, в които хората слагат лекарствата от вкъщи. Има процедура, по която се унищожават. У нас не е създадена
такава организация.
- Тоест, ако аз имам лекарства с изминал срок на годност, не мога да ги изхвърля на боклука или в тоалетната, но не мога да ги върна и в аптеката?
Да, ето това е парадоксът в България. Не могат да се смесват бракуваните медикаменти от аптеката, които са били под контрола на фармацевта, с домашните, които не се знае как са били съхранявани и може да са токсични, ако се изгорят. Изхвърлянето им в боклука е опасно, тъй като всеки може да ги намери. Относително най- чисто е унищожаването в тоалетната. Дори и този начин обаче крие рискове, тъй като определени лекарства при разтварянето си отделят газове в канализацията.
- До какво може да доведе това?
- До алергични състояния, отравяне. Със сигурност е вредно за организмите, които са във водата. С един антибиотик може да се отровят всички бактерии, които са вътре и нормално трябва да съществуват. Тровят се рибите, природата.
- А как трябва да се изхвърлят тогава?
- Трябва да се събират в контейнери, както е в Европа, да се извозват от лицензирана фирма на специални сметища, където да се съхраняват до момента на изгаряне. Засега обаче това не се прави у нас и сме в безизходица.
в. Телеграф
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.