Производство но лекарстваФирмите производители настояват правителството да провежда прогенерична политика

До края на годината в България ще престанат да се произвеждат или внасят над 30 генерични (копия на оргиналните, след изтичането на патента) продукта и причината за това са ниските цени, които те не могат да продължат да поддържат, предупреди д-р Евгени Тасовски от "БГФарма", асоциацията на генеричните фирми, които работят в България. Става въпрос за лекарства в областта на психиатрията, лечението на "Паркинсон" и бъбречните заболявания.

Фармацевтичната индустрия в България е изцяло генерична, а освен мощностите на големите производители като Actavis и "Софарма" в България са представени почти всички големи световни компании като Teva, Sandoz и др.

Ценови натиск

Причините за отпадането на най-евтините медикаменти е натискът върху цените на медикаментите. В България е задължително цената на производител да е най-ниска в ЕС. Освен това обаче съществуват още два механизма, които допълнително намаляват цената. Единият е т.нар. външно ценово рефериране – цената се сравнява с договорената от здравните каси на още 17 европейски държави. Ако някоя от тях постигне по-ниска цена, тя автоматично се намалява и в България. Тук обаче производителят няма същите обеми на продажба и не може да постигне ниска себестойност на продукта си.

В допълнение, ако продуктът се заплаща от здравната каса, той се сравнява с цената на поне още 10 лекарства в групата. Напоследък се появяват и фирми, които регистрират много ниска цена и само тя се заплаща 100% от здравната каса, а останалите лекарства се доплащат. В същото време обаче този продукт не се внася и липсва на пазара, а глоба за фирмата производител няма. Заради тази цена обаче останалите евтини генерични лекарства не са напълно платени, интересът към тях намалява и те се изтеглят от производство. Така в групата остава да се плаща само най-скъпият оригинален медикамент и разходите на здравната каса се увеличават. 

"Тази практика може да представлява елемент на нелоялна конкуренция. Ако имам по-скъп продукт, внасям и такъв с ниска цена и всички останали генерични производители отпадат. Предлагали сме, ако до три месеца продуктът не присъства на пазара, да отпадне от списъка или да се върне обратно предишното ценово ниво. Има декларация, че компаниите - производители ще осигурят количествата, но досега държавата не е използвала тази декларация за търсене на отговорност", отбеляза Афенлиев.

Генеричната индустрия в България

Капацитетът на заводите в България за производство на генерични продукти е 21 млрд. таблетки и капсули, 200 милиона ампули, сиропи и унгвенти, 125 тона субстанции. Около 80% от продукцията се изнася в ЕС и трети страни, а само 20% се продават на българския пазар. Средната цена на една опаковка медикамент, произведен в България, е между 3 и 4 лв. Като стойност здравната каса разпределя само 25% от средствата си за лекарства за домашно лечение за генерични продукти, или около 142.5 млн. лв. от общо 570 млн. годишен бюджет през 2013 г. В опаковки обаче това представлява 61% от покупките.

Проблемът обаче е, че здравната каса обикновено заплаща 25% или 50% от стойността на генеричните медикаменти, а останалото болните доплащат от джоба си. България продължава да е държавата в ЕС, в която пациентите плащат най-много в брой – 66%, и по този начин трудно могат да усетят ниските цени. Само за 5 години стойността на лекарствата в седемте най-масови групи е намаляла с 23%.

Генеричните компании предлагат България да приеме прогенерична политика – лекарите да са длъжни да изписват определен процент генерични лекарства там, където го има, за да постигнат спестяване за касата.

"Опитите за начало на реформа в здравеопазването си остават само опити. Сменят се министри, комисии, съвети по лекарства, директори на лекарствената агенция. Смятаме, че трябва да има стратегия или харта в здравеопазването от пет основни действия, около които да се обединят политическите партии и следващите 4-5 мандата тези приоритети да не се променят. Разбира се, една от основните сфери трябва да бъде лекарствоснабдяването", коментира Николай Хаджидончев, председател на "БГФарма".

Компаниите предлагат лекарите да са задължени да изписват определен процент генерични лекарства, когато е възможно и така НЗОК да спести.