Да бъде създаден консултативен съвет по здравеопазване към Министерски съвет. Това предложи днес на пресконференция Общественият съвет по здравеопазване, в който участват съсловни и пациентски организации. Съветът да бъде постоянно действащ орган, да се занимава с цялостната здравна политика, а в него да са включени както всички здравни институции (МЗ, НЗОК, ИАЛ и т.н.), така и всички съсловни и пациентски организации, искат от Обществения съвет.

Министерски съветКъм МС има 40 консултативни съвета, които се занимават с какво ли не, но такъв за здравна политика няма, отбеляза Станимир Хасърджиев от Националната пациентска организация. Според представителите на Обществения съвет по здравеопазване, целта на новата структура ще бъде да постига прозрачност при провеждането на здравна политика в България, като търси широк обществен консенсус по нея.

Основен повод за пресконференцията обаче бе лекарствената политика в страната. „Още през март миналата година здравното министерство сформира работни групи по лекарствена политика. Беше свършена много тежка работа, работихме в продължение на над 3 месеца и излязохме с множество предложения. Какво се случи? Докладите от работните групи в МЗ не видяха бял свят”, отбеляза Хасърджиев. Той информира, че през следващата седмица здравният министър отново свиква същите работни групи и нарече действията му „ПР-акция”. „Питам защо, след като всички ние сме работили с МЗ миналата година 3 месеца за изграждане на концепция за лекарствена политика, министър Константинов утре свиква отново същите групи? Не знам какво отново ще обсъждаме утре, ние сме представили предложенията си – за намаляване на цените, за регулиране на цените, всичко това е разписано и прието от всички участници. За мен това, което се случва в момента е отново измъкване и чисто пиарски похвати, с които казваме – ето, ние започваме да работим. Обаче работата вече е свършена”, коментира председателят на НПО.

Станимир Хасърджиев припомни, че миналата година бе подписано споразумение с Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители, в което те се съгласяваха да намалят цените на лекарствата с 5%, а дистрибуторите изразяваха съгласие да намалят надценките си. „Това писмо изчезна”, отбеляза той.

Представителите на Обществения съвет по здравеопазване заявиха също, че намаляването на ДДС за лекарства е един от начините за редуциране на цените им.

„Истината е, че ние от години наред говорим за това, че един от механизмите за намаляване на цените е да се въведе диференцирана ставка на ДДС”, заяви зам.-председателят на Българския фармацевтичен съюз Аделина Любенова. Тя отбеляза, че в ЕС във всички страни с изключение на две ДДС е в рамките на 8% до 6% и пресметна, че ако ставката за ДДС у нас се намали на 8% или 6%, освободеният финансов ресурс е почти толкова, колкото плаща в момента НЗОК за лекарства. „Така че ние не сме съгласни с тези твърдения на финансовия министър”, обобщи Любенова.