Гергана Павлова – управител на НЗОК?

Шефът на столичната РЗОК д-р Глинка Комитов, директорът на Университетската болница "Св. Иван Рилски" д-р Дечо Дечев и заместникът на здравния министър Гергана Павлова са трите имена, които се спрягат за мястото на подалия оставка управител на НЗОК д-р Нели Нешева. Това пише в днешния си брой в. „Класа”. Според изданието имената са били потвърдени от председателя на здравната комисия в парламента Десислава Атанасова в интервю пред БНР.

Името на Герана Павлова се спряга като бъдещ шеф на здравната каса и от в. „Всеки ден”. В статия, озаглавена „Човек на Огнян Донев яхва здравната каса” изданието посочва, че тя е едно от четирите предложения за нов управител на НЗОК, без обаче да споменават кои са останалите кандидатури. В същото време материалът изобилства от твърдения по адрес на Павлова, фармацевтичната компания „Софарма” и нейният директор Огнян Донев. Ето какво казва в част от текста: „Здравният октопод "Софарма" няма да миряса, докато не погълне изцяло НЗОК. Чрез изданията си забогателият на гърба на болните хора милиардер Огнян Донев се опитва да сложи своята послушница Гергана Павлова на мястото на подалата оставка шефка на касата Нели Нешева, алармираха пред "Всеки ден" потресени служители от здравното министерство. Гергана Павлова, която бе пробутана за заместник-министър на здравеопазването през април 2010 г. и зае председателското място в Надзора на НЗОК, сега се гласи да оглави институцията и оперативно, твърдят наши източници. Тя е едно от четирите предложения за нов шеф на здравната каса. Само напомняме, че средното увеличение на цените на лекарствените продукти за болниците, договорени с МЗ, откакто тя е на власт, е 25% спрямо 2010 г. За някои лекарства то достига внушителните 352%! Гергана Павлова е бивш мениджър аптечни продажби в "Софарма трейдинг". Нейният последен хит беше внасянето на нов закон, който осигурява куп облаги и предимства за бившия й работодател Донев. Освен всичко, законът, прокаран от Павлова, позволява директните покупки на лекарства от болниците, след което в голяма степен цените на лекарствата, плащани на "Софарма", са драстично по-високи. Това носи допълнителни разходи за българския бюджет.”

Нели Нешева има огромни шансове да запази поста си на шеф на здравната каса, въпреки че подаде оставка в петък, след като й я поиска Бойко Борисов. Това пък пише в днешния си брой "Преса", като подобно на „Класа” цитира изказване на Десислава Атанасова. "Вече получаваме отворени писма в нейна защита от пациентски и съсловни организации. Чуват се много гласове в подкрепа на Нешева, която пое НЗОК в критичен момент през 2010 г. Тогава не беше ясно дали ще стигнат парите за болниците, а тя стабилизира системата", отбелязва председателят на здравната комисия. Нейният заместник Даниела Дариткова пък  коментира: "За бонусите на Нешева има законово основание, но тя ще дари парите. Като морален акт подаде оставка. Ние би трябвало да й отдадем значимото, да простим".  Изданието също посочва като най-вероятен наследник на д-р Нешева зам.- министъра на здравеопазването Гергана Павлова, като напомня, че тя е бивш кадър на "Софарма". „Заради нея се наложи да се унищожат ваксини за 2 млн. лв., които вече са били поръчани и доставени”, се казва още в статията.

"Болни от рак може да останат без лекарства в близките седмици, тъй като от здравната каса все още не са предоставили на онкоцентровете в страната необходимите за изписването кодове на лекарства за рак". Това са думи на  д-р Антоанета Томова, завеждащ химиотерапевтично отделение в пловдивския онкоцентър, цитирани от в. „24 часа”. В статията, озаглавена „Онкоболни без лекарства заради оставката в касата” се твърди, че онколози от Пловдив се опасяват от забавяне на преминаването към новия начин за изписване на медикаментите. "От нас се изисква да попълваме формуляри, в които посочваме кода, медикамента и цената.  На практика това не става, а специализираните лечебни заведения карат от началото на 2012 г. на резерви. Запасите ни се топят и в момента доста позиции не са налични в аптеките”, твърдят лекарите.

Петнадесет лева на ден - толкова трябва да брои всеки родител, пожелал да "поглези" болното си дете, като остане край леглото му в столичната многопрофилна болница "Пирогов". Това сигнализират пред в. "Труд" възмутени пациенти. 

„Проверка на "Труд" показа, че харчовете, посочени от здравното заведение, които се покриват с т. нар. такса "придружител", са повече от любопитни. В ценоразписа са изброени 5 услуги, които родителят получава срещу тези 15 лева - ползване на вода в отделението, ползване на осветление, ползване на баня, тоалетна и на вода (този път топла), ползване на отопление. Най-скандална е третата точка  - от "Пирогов" са калкулирали дори ползването на ток за зареждане на телефонна техника. По молба на "Труд" експерти от два телекома изчислиха, че токът, който "гълта" зарядното на среден клас телефони, е не повече от 1 лев за година. Таксата не осигурява най-нужното на майката - легло!”, се казва в статията. Изданието напомня, че проблемът с искането на пари от придружаващите родили е от години и засега няма законодателна реакция от страна на здравното министерство. 

От МЗ са коментирали, че според действащата нормативна уредба майките на кърмачета са освободени от такса за придружител в болницата, а дали ще има такса и в какъв размер ще бъде тя за придружителите на останалите деца, зависи от ръководството на лечебното заведение. „Когато тези такси се определят в нормативен документ, те биха могли да станат обект на допълнително здравно осигуряване, смятат експерти”, се казва още в материала на „Труд”.

„В Закона за лечебните завадения , който бе гласуван на първо четене, бих казала - на инат, има няколко момента, които устремно водят към фалит на общински болници”. Това коментира в интервю пред в. „Дума” депутатът от ДПС д-р Нигяр Джафер. Тя отбелязва, че при изработването на Националната здравна карта със задължителен характер няма да се вземат предвид становищата на хората, които правят областната здравна карта. „Националната, която ще е изработена от министъра, ще бъде базирана на максимален брой лечебни заведения, които могат да сключват договор със здравната каса. По-правилен би бил принципът да се заложи минимален брой легла в дадения район, които да осигурят необходимия достъп на това население - според демографските фактори, според заболеваемостта в региона и други подобни фактори”, заявява народният представител. Според нея, ако бъдат закрити малките общински болници, това няма да спести никакъв финансов ресурс на държавата. „Тези около 100 малки болници консумират около 17% от целия ресурс за болнична помощ в България. А 5-6 големи болници, концентрирани в големи градове, консумират около 60-70% от този ресурс. Така че не се спестяват никакви пари, ако ги няма тези болници… Големият проблем е, че тежестта остава върху уязвимото бедно, възрастно население. Те трябва да пропътуват 200 км, да кажем, в планината, в тежки условия, за да стигнат до най-близката болница - например в Смолянската болница, ако общинските бъдат закрити. Да приемем, че някак си е стигнал до болница човек и са го приели. Но нали той трябва да бъде посещаван от близките си, а това са друг тип разходи. А и транспортните връзки там не са от най-добрите дори през лятото, да не говорим за зима като сегашната. Ето още един вид неравнопоставеност - тези хора трябва да правят допълнителни разходи освен плащаните от тях здравни вноски. Преди време от Националното сдружение на общините ми бяха предоставили данни, според които държавата отделя средно по 22 лв. годишно на един жител на община Нови пазар и средно по 200 лв. на човек в столицата. При условие, че здравната вноска и там е 8%, и в София е 8%. Това е дискриминация за хората. От друга страна болницата в Нови пазар едва ли е получила такава подкрепа от държавата, каквато са получили държавните и университетските болници”, казва д-р Джефер пред "Дума".